Мария Габриел става премиер на 6 март, но под дебелата сянка на Борисов

0

И бъдещият български кабинет на сглобката, начело с Мария Габриел, ще функционира като експертен, без собствена политическа тежест. Властта реално е другаде, а ГЕРБ и Борисов нямат изгода да се отказват от договорките.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов окончателно разсея съмненията за изненади с ротацията на правителството. И потвърди, че Мария Габриел ще е следващият премиер, дори назова датата на ротацията – 6 март, точно когато се навършват 9 месеца от формирането на кабинета на не-коалицията и според договорката Николай Денков трябва да отстъпи поста си на Габриел.

В последните месеци тлееше напрежение около ротацията, защото в ГЕРБ имаше съмнения дали е удачно тъкмо Габриел да е премиерът в тяхното „второ полувреме“ на управлението. Неслучайно депутати от партията пуснаха в публичното пространство идеята Борисов да е премиерът от март, които той и вчера категорично отрече.

Изгоди от спазването на договорката

Вероятно недоволството от Габриел е заради това, че тя е твърде „техническа“ и няма да се усети политически доминацията на ГЕРБ във „второто полувреме“. Но неспазване на първоначалната договорка рискува да повлече нова фаза на нестабилност. Дори от самата Мария Габриел, която отстъпи еврокомисарския си пост, за да се върне уж веднага за премиер, после за премиер с отложен срок, а накрая да се окаже изобщо без поста. Тя има достатъчно силни европозиции и би могла да навреди сериозно на Борисов и ГЕРБ, ако бъде изиграна.

Най-сетне, договорката е изгодно да се спази, защото тепърва има да се берат още плодове от нея. Има много да се работи за пълното влизане на България в Шенген и в еврозоната и ако това се случи при управлението на не-коалицията, тя ще може да отчете пълен успех. Обратно, ако при ревизия на споразумението се случи и отлагане на Шенген и еврозоната, националният неуспех ще се брои и като резултат от поредната безсмислена политическа дестабилизация на отговорните за властта партии.

Да не забравяме накрая и най-желания плод за всяка власт – кадровото подсигуряване. Тепърва ще се попълват местата в новите органи на съдебната власт и в регулаторите, а това не може да стане при преждевременно преформатиране на едва що-годе напаснатата сглобка. Тепърва и ще се усвояват милиардите по общини, предвидени в обявения като първият през 2024-а бюджет на България с истинско капиталово бюджетиране. Ако финансовите потоци текат, както е договорено и проектите се задвижат бързо, какво значение има чии са финансовият и регионалният министър.

Кабинетът „Габриел“ – огледален на кабинета „Денков“

Че смени на министри ще има, това за пореден път потвърди Борисов в първото си за новата година политическо изказване. Но смяната отново ще изглежда само техническа, а не политическа, независимо от мащаба ѝ. Тези министри, които си вършели работата, щели да останат. А дали и как я вършат ще преценяват политическите лидери заедно с настоящия и бъдещия премиер. Нищо ново – и смените, и одобрението им от всички в сглобката са предвидени от договорката миналото лято. ДПС формално остава отвън.

Така профилът на новото правителство от март ще е като на сегашното – експертен кабинет, без собствена политическа тежест. Новият министър-председател Мария Габриел ще бъде огледален образ на предишния премиер Денков. Слабостта на Денков като автономен правителствен лидер пролича при две министерски кризи: с вътрешния министър Калин Стоянов при употребата от полицията на прекомерна сила срещу протестиращите срещу Футболния съюз и със здравния министър Христо Хинков при скандала с уволнението на шефа на „Пирогов“. И в двата случая Денков изпадна в конфуза да не е пряк началник на министрите си. В още по-неизгодна позиция ще е Габриел, която дори няма собствена партийна сянка в партията си, и то не само заради дебелата сянка на Борисов.

Властта е в надзорния съвет на не-коалицията

Кабинетите „Денков-Габриел“ и „Габриел-Денков“ функционират и ще продължат да функционират като изпълнителен съвет под пряката власт на надзорния съвет на политическите лидери на не-коалицията. И в това няма нищо странно, защото малко или много всяко коалиционно управление изглежда така. Центърът на властта вече е в парламента и в евроатлантическото и конституционно мнозинство в него. Може би в новата си сесия то ще трябва да поохлади страстта си да управлява директно страната със собствено адхок законотворчество и възлагане на решения на правителството, не само защото така заприличва на революционен конвент.

А защото от бързане, неопитност и претупване на процедури немалка част от продукцията е нискокачествена, което създава усещане за хаос, подарява козове на опозицията и отслабва авторитета на цялото управление.

Но и без да се опитва да ограничи властовия си нагон, това мнозинство ще бъде така или иначе доста заето с кадровите назначения и с неизбежните скандали, които те ще произведат, което пък би дало повече свобода на правителството и би отместило фокуса на напрежението от него.

Десетки ключови назначения

Освен ако министерските промени при ротацията не бъдат част от по-общия пъзел на кадровите назначения – конституционни съдии, съдебни кадровици, надзорници на конкуренцията, енергийни регулатори, та чак до инспектори по защита на личните данни. Десетки и десетки ключови назначения с гарантирани дълги мандати, сред които министерските кресла са най-ветровити, но винаги много желани. Защото в биографията завинаги остава „бивш министър“, наполовина с тежестта на настоящ.

Автор: Веселин Стойнев, Дойче Веле

Прегледана: 144300

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече