„Демократична България“ поема курс надясно. Какво означава това?

0

„Демократична България“ даде заявка, че поема курс надясно. Как трябва да се разбира това съобщение и какви промени могат да се очакват в политическото пространство

„Демократична България“ поема курс надясно? ДБ се връща в център-дясното пространство? Не, тя и досега не се е отмествала много от оста си на въртене, по-скоро цели да заеме по-видимо място сред планетите в политическата слънчева система, за да не изглежда като луна с отразена или приглушена светлина.

Особено след неотдавнашната поява на нови политически планети и промяната в геометрията на ляво-дясното измерение. Самата коалиция ДБ идеологически покрива широк дясноцентристки спектър – с екологичното „Зелено движение“ най-вляво, либералната „Да, България!“ в центъра и консервативната „Демократи за силна България“ най-вдясно.

С появата на „Продължаваме Промяната“ обаче, която е със социал-либерален уклон, всички в ДБ се отместиха вдясно. Или изглеждаше, че се отместват, а заради тоталната доминация на ПП в коалицията ПП-ДБ, ДБ по-скоро олевяваше. А ръмженето и недоволството на части от стария най-десен електорат на ДБ тихо се усилваше с ръста на неизбежните новобрански грешки на ПП и на неизбежните компромиси на сглобката“ с ГЕРБ.

Изгодно и за ПП одесняване на ДБ

„Одесняването“ на ДБ всъщност е взаимоизгодно за цялата коалиция ПП-ДБ. Защото след електоралния си спад, но и успешно задържане на позиция като втора политическа сила, тя има нужда от разширяване на ветрилото си. Формациите в нея са стигнали до положение на идейна полуразличимост. С появата си ПП даде нова енергия на т.нар. градска средна класа, но и спечели влияние сред хора с по-аморфен социален статус и електорална биография.

В същото време тя изсмука потенциал от по-старите формации в ДБ, докато при бързото политическо развитие в последните две години сама не се оказа преждевременно остаряла и нуждаеща се от презареждане. Което отново може да е в ляволибералния спектър, както за партньорите ѝ от ДБ е логично да се върнат към по-отчетливо позициониране в център-дясно. С това ПП ще има и историческата заслуга да бъде първата по-голяма евроатлантическа формация в център-ляво сред морето от проруски средни и малки ляво-патриотични формации. И да търси електорален рестарт с по-социални послания, укрепвайки с това и геополитическия мост с ДБ, ГЕРБ и ДПС.

Идеологическите основи

С появата на коалицията ПП-ДБ малката коалиция ДБ стана трудно различима в съставките си, които останаха важни главно за партийните структури. Избирателите отдавна не се интересуват дали някой е от „Да, България“, от ДСБ или от „Зелените“. Още повече, че и исторически в тези съставки от самото начало е налице някаква идеологическа перверзия. ДСБ се появи като представител на автентичната и главно столична градска десница, като значителна част от нейните поддръжници бяха не десни носталгични консерватори, а десни либерали.

„Да, България“ даде по-ясен идеологически облик на тази либералната основа, докато сама не започна да бяга от троцкистките уклони на днешния глобален либерализъм, въоръжил се последно с кенсъл културата и докарал консерватизма едва ли не зорлем на мода, включително и у нас. С новото си ръководство пък „Зелено движение“ е на път бързо да се върне към левичарските форми на екологизъм, с което може само да улесни раздялата с по-големите формации от ДБ, за които „Зелените“ винаги са имали несъразмерно спрямо електоралния си потенциал представителство в парламента и във властта.

Страхът от претопяване при трансформация „две в едно“

Така процесът на „одесняване“ на ДБ предполага създаването на единен политически субект от „Да, България“ и ДСБ – без структурно претопяване на двете формации в една той няма как да бъде завършен. Друг е въпросът дали изобщо ще започне и колко дълго ще продължи. Защото страхът претопяването да не е за сметка на една от двете партии е и исторически обременен – по-новият на общия терен винаги изсмуква от по-стария: ДСБ се появи и „за сметка“ на СДС, „Да, България“ – на ДСБ, ПП – на „Да, България“.

Затова лидери, ръководства и местни организации ще се дебнат взаимно за паритет на позиции и зорко ще следят кой чий е дълго време – дори след учредяването на единна партия. И вероятно в преходния период лидерството отново ще е от съпредседатели както в сегашната коалиция ДБ, националните ръководни органи и избираемите места в листите ще са по квоти от двете формации, а местните организации ще водят „партизански“ партиен живот. Най-бързо процесът на единение може да стане чрез единно партийно лидерство, но едва ли за лидер лесно ще се намери неутрален между „Да, България“ и ДСБ човек, който да не може да бъде причислен дори в по-далечната си биография към едните или другите.

Тактическите въпроси и стратегическата цел

Процесът на евентуалното обединение в обща партия на „Да, България“ и ДСБ ще бъде улеснен или ще се препъне в тактически въпроси за общо членство в общо европейско политическо семейство – на Европейската народна партия, в която сега е само ДСБ, или за общо явяване на евроизборите догодина заедно с ПП, за което настоява ДСБ. Дори такъв е и въпросът за опресняването на идейните платформи на двете формации. А задачата единната „Демократична България“ да се утвърди като водещ субект в дясноцентристкото пространство (за какъвто претендира да е и ГЕРБ) има повече имиджово значение.

Стратегическият смисъл на единението е ДБ да се стабилизира и порасне чрез увеличение на вътрешното потребление, ако заимстваме икономическа терминология. При конкуренцията на ГЕРБ и ПП тя не може да бъде по-масова народна партия, но пък, консолидирайки максимално собствения си потенциал, може да разчита на устойчивост и умерен растеж в българския политически цикъл. Който вече повече от две десетилетия залита все към нови големи политически проекти – НДСВ, ГЕРБ, ИТН, ПП, повечето от които обаче бързо се стопяват.

Автор: Веселин Стойнев, Дойче Веле

Прегледана: 147265

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече