Анализаторът Илиян Кузманов за заплахата от надигащ се Антисемитизъм

0

Антисемитизмът е омраза. В същността си той е теория на конспирацията, според която евреите заговорничат, за да навредят на неевреите. Подобно на повечето конспиративни теории, тя дава лесни отговори на трудни проблеми.

Трагедията разиграла се в Израел след нападението на ХАМАС отнело животите на хиляди, демонстрира че е било нужна за задълбочаването на етническата и религионза нетърпимост. В социалните медии Израел, представян като прокси и част от САЩ, кординирано е демонизиран. Дори дребни детайли, разкриват същността на операцията на ХАМАС, минаваща далеч зад нападението в Израел. Пропагандата умело приковава вниманието на публиката върху това, че четиридесет деца в Израел, не са били обезглавени, а Западните медии са излъгали. И всички се нахвърлят върху Израел, че лъже, като същевременно цинично и журналисти, и гражданите, забравят че все пак деца и бебета са били убити. Цинизмът провокира състрадание, като публиката, все едно хипнотизирана забравя, че два милиона палестинци в Газа са държани в заложници десетилетия в ръцете на терористи и ние „цивилизованият“ свят сме си затваряли очите. На публиката се внушават чувства на омраза, непозволяващи им да видят с какво се борят терористите, като терористичната анти-Западната реторика се превръща в разбираема и оправдана от публиката. Езика и говоренето се обогатяват незабелязано с фрази за капиталистическата матрица, за света на потребителите, за бездушния и неморален Запад, за прогресивните либерали, които искат да унищожат традиционото ни общество. В публичното възприятие се натрапват почти абсурдни заплахите, които идват от демоничният запад; убийства, алчност, педофилия, разврат, камптрейлс, чипове, 5g и AI… без да се замисляме, че същите послания използват и ХАМАС и ИДИЛ.

Обективно погледнато ХАМАС, е фактическото правителство на Газа, което умишлено започва война, като изпраща въздушни и моторизирани части да избиват израелски цивилни граждани. Бенямин Нетаняху обявява, че Израел е във война – статут, който кабинетът му ратифицира на следващия ден. Критиците на Израел твърдят, че ивицата Газа все още е под израелска юрисдикция и Израел е пряко отговорен за благосъстоянието на населението ѝ, въпреки това Израел е в състояние на обявена война с враждебен съсед и основната му цел е победата. Невъзможно е да се разруши инфраструктурата на врага без риск от съпътстваща смърт, което прави войните отвратителни и поради, което трябва да наказваме тези, които ги започват. Кошмар за Израел е че в момента има потенциална война на три фронта срещу ХАМАС на юг, Хизбула на север и въоръжено въстание на Западния бряг, всички подкрепяни от Сирия и Иран. Изтеглянето на Израел от Ивицата Газа през 2005 г. имаше за цел да направи местните власти отговорни за икономическото развитие на региона. Вместо да изгради доверие обаче, Газа започна да обстрелва съседката си с ракети, да унищожава оранжерии и да превръща водопроводите в ракетни установки. Нападението на ХАМАС срещу Израел има конкретна цел: да провокира съответна реакция от Израел, която да послужи за основен коз в информационата война разиграваща се в момента.

Кой подклажда Омразата?


Едно от най-скандалните заглавия след началото на войната в Израел в медиите е че палестинските терористи от ХАМАС са получили средства от санкционирания руска криптоборса. Въпреки санкциите на САЩ, руският криптообмен Garantex превежда пари на престъпни групи, богати руснаци и терористична група, свързана с ХАМАС. Въпреки това, публикацията твърди, позовавайки се както на данни за търговията така и на хора, запознати с фирмата, че Garantex се е превърнала в основния канал, по който руската държава премества средства в и от Русия. Според доставчика на криптоданни Coinpaprika през юли трансакциите на клиенти на платформата са възлизали на около 865 млн. долара, което е повече от три пъти повече от сумата, която тя е обработила през месеца преди налагането на санкциите. Общо цифровите портфейли, контролирани от Палестинския ислямски джихад, който се присъедини към ХАМАС в атаките, са получили част от 93 млн. долара чрез Гарантекс. Според американските власти криптоборсата е средство за изпиране на приходите на руските киберпрестъпници. А Русия, която бе обявена за страна спонсор на тероризъм, както и за страна попаднала в ръцете на терористичен режим, след нахлуването си в Украйна, от идването на Путин е място което активно работи с радикални течения от цял свят.

Русия на Путин, като цяло си постави изключително амбициозната задача да възроди Съветската Империя в пълното си величие и сила. „Възраждането“ на Съвета на Социалистическите Републики бе рисковано начинание минаващо през Китай и БРИКС, което историята ще реши дали бе оправдано или просто напълно обезкърви рухналата Съветска Империя. Но днес Русия има съществен проблем, тя има идеи в ръцете си, доказали многократно своята неефективност. Москва не може да привлича огромните маси с идеите за всемогъщата социалистическа държава или поредната комунизтическа революция, водеща поредните феодални образования след себе си. Но за сметка на това Москва се позиционира като дилър, готов да предостави всичко на всеки готов да застане срещу Запада. Дилър, който успява да смеси радикалното ляво и дясно, в добавка към религиозен фундаментализъм, в името на атаката си срещу победилят го либерален Запад. Руската пропаганда, по модела на религиозни терористични организации започва да залага на морални и духовни аргументи. Запада се рисува като нехристиянски, извратен, сатанински и запазена територия на педофилите. Докато Русия е пазител на фундаментални християнски ценности (заменили социалистическия традиционализъм и тоталитаризъм), докато Западът е извратено либерално общество, което пренебрегва тези ценности в името на демокрацията, парламентаризма и свободата. Реториката се базира на раните нацистки конспиративни теории за дълбоката държава, която контролира света, на демонизирането на парламентарната демокрация, очернянето на западното образование, което според стълбовете на Кремълската идеология се ръководи от либерални хипита и едър капитал, целящи унищожаването на народи, нации и дори полове. Както и разбира се гради основния стълб във всяка нацистка теория на конспирациите, че медиите са напълно овладяни и купени от елитите, в повечето случаи контролирани от няколко семейства (същите, които са унищожили СССР и са били зад Горбачов и Елцин), в повечето случаи разбира се еврейски, които дори неизказано работят заедно за унищожаването на бялата раса.

Анти Системни корени на Съвременият Тероризъм

Националсоциалистическата (нацистка) партия, основана на антисемитска идеология, се насочва към европейските евреи (олицетворение на световният финансов елит) и използва Втората световна война като основно средство за постигане на целите си. Победената през Първата Световна Война Германия, раздирана от финансови проблеми и огромни репарации, които трябва да плати, с индването на Национал Социалистите спират да плащат своите задължения към победителите и до края на Втората Световна Война избиват шест милиона евреи, което води до Холокоста. Нацистите тероризират и други групи, включително роми, германци с увреждания, хомосексуалисти, Свидетели на Йехова, поляци и съветски военнопленници. Тази спонсорирана от държавата тирания води до разбиване на безброй животи и до смъртта на милиони хора.

И нацизмът, и комунизмът имат идеология, която привидно е научна, защото нацистите дори вярват, че расистката им доктрина има научна основа. Те дори се опитаха да го докажат, като измерват черепи, правят генетично- еволюционни заключения и Бог знае какво още. А комунистите, разбира се, вярваха, че идеята им за прогреса на историята се основава на научен анализ. Те твърдяха, че са в състояние да предскажат бъдещето, съдбата на класовата борба. Така че и двете на практика са псевдонаучни идеологии. Но и двете споделят един апокалиптичен възглед, и нещо повече, един миленаристки възглед, и нещо повече – хилядолетен възглед, защото и едните, и другите очакват последната борба, великия съд, посечен над един зъл свят, от който ще се появи пречистения свят. И именно тази фантазия за пречистен свят, за свят очистен от капиталистическите свободолюбиви паразити, е толкова изключително вредна и ни донася толкова много катастрофи през настоящия век.

Миленаризмът е вярата на религиозна, социална или политическа група или движение в предстояща фундаментална трансформация на обществото, след която „всичко ще се промени“. Тези движения са особено разпространени сред хората, живеещи в условията на колониализъм или в положение на по-ниско развитие от лидиращите сили, които са разрушили предишните социални и етнически устои. Изразът „милениалистично движение“ се използва от учени в областта на антропологията и историята, за да опише общите черти на тези религиозни анти системни явления. Когато се разглеждат като социално-ирационални движения, те са опозиционни, цивилизационно регресивни и анти прогресивни.

Например, Червените Бригади е име, което се използва от две различни терористични организации – една в Германия и една в Япония. Германската Фракция на Червените Бригади е радикална лява групировка, възникнала от студентското протестно движение през 60-те години на ХХ век и насочена с насилствени атаки срещу САЩ, западногерманското правителство и капиталистическата система. Японската фракция на Червените Бригади (赤軍派, Sekigunha) е войнстваща комунистическа група, която се отделя от по-голяма организация на Новата левица и планира въоръжено въстание и банкови обири, за да финансира своята революция. И двете групи са имали връзки с палестинските партизани и са били активни до 80-те години на ХХ век. Червените Бригади изчезват в края на 80-те години на миналия век, а по-късно публикуват комюнике, в което обявяват собственото си разпускане след разпадането на Съветския съюз. Тези групи и други подобни на тях са имали различна степен на държавна подкрепа като пълномощници в съревнованието им по време на Студената война.

Това са идеологии, които виреят в незряли интелектуално общества, водени от суеверия и предрасъдаци. Общества лесно податливи на масови внушения и етно манипулации, позволяващи трагедии като терористичното клане в Израел, Погромите в Царска Русия или Холокоста в Нацистка Германия.

Разбираемо е че хората, които (в широкия смисъл на думата) принадлежат към либералната, демократична традиция намират нещо много странно в тези вероизповедания. Да това са повече религиозни тоталитарни култове, отколкото рационални идеологии и колкото повече се вглеждат в тях, толкова по-странни им се струват или просто остават неразбрани (което е най- страшното). Трябва да се отбележи, че през Средновековието те не биха изглеждали странни, защото основната апокалиптична фантазия е била навсякъде… Новото в сравнение със Средновековието е, че докато по онова време Страшният съд е трябвало да бъде извършен от Бога и да бъде осъществен на тази земя от завърналия се Христос, но след това всичко е щяло да бъде извън тази земя – на небето, в ада, в друга сфера и отвъд историята, отвъд времето, то това, което се е случва сега, през този век, е, че Страшният съд е нещо, което е извършено на тази земя от хора срещу хора, което е нещо съвсем различно и много по-кърваво… Причина, поради която в крайна сметка те водят само до възкресяването на Средновековният Феодализъм, като единствена ирационална и тоталитарна среда, в която те могат да съществуват.

Един от най-кървавите вождове на национал социалистическите движения Адолф Хитлер е събирателен образ на нацистката идеология. Като се присъединява към партията в началото на 20-те години на ХХ век, той като един провален комплексиран художник намира политически дом сред други хора, които презират демократичното правителство на Ваймарска Германия и обвиняват марксистите и евреите за проблемите на страната. Невзрачният Хитлер става активен антисемит през годините на формирането си във Виена, където се запознава със социалния дарвинизъм. Тази теория прилага теорията на Чарлз Дарвин за естествения подбор към човешкото общество, разглеждайки човешката история като борба за надмощие между социалните групи. Той включва и елементи от малтусианската икономика и националистическата немска идея за „кръв и земя“, възхваляваща селския живот и идеализираща земята. От тази композиция от социални, икономически, исторически и мистични елементи Хитлер умело пропагандира идеология, която поставя расовата борба в центъра на човешките дела.

Въпреки че повечето хора приемат идеята за индивидуалния човешки импулс за оцеляване, Хитлер, подобно на други социални дарвинисти, вярва, че всички членове на дадена раса или етническа група споделят колективен инстинкт за оцеляване. Той смята, че продължаването на съществуването на една раса зависи от способността на нейните членове да предават вродените си характеристики на следващите поколения. Това е довело до отвращение от смесването на народите, тъй като то би довело до замърсяване на отличителните елементи и дегенерация на расата, което може да я унищожи с течение на времето. Хитлер рисува пред сънародниците си ужасяваща картина на великата раса на „арийските“ германци, която е заплашена от непосредствена опасност заради либералната Ваймарска република и демокрацията довели до падението на великия народ. Колективно възприятие за светоустройството, което с пълна сила е приложено в последствие от СССР.

Тези миленаристки групи, преследват цели, които оспорват съществуването на глобалния ред, съставен от държави и границите, които ги очертават. Способността на тези групи да преследват антисистемни цели варира в зависимост от баланса на силите в международната система и възможностите на лидерите на миленаризма да се ангажират с потенциални последователи.

Руският Анти Семитизъм


18-ти век бележи Русия като една изостанала империя, живееща под архаичния царистки режим и наподобяваща европейска колониална структура от 17-ти век. Когато Александър I се възкачва на престола през март 1801 г., Русия е в състояние на враждебност с по-голямата част от Европа, въпреки че армиите ѝ не воюват; единственият ѝ съюзник е традиционният ѝ враг – Турция. Поражението в Крим в средата на века ясно показва липсата на модернизация на Русия, а първата стъпка към модернизацията е премахването на крепостното право. Може да се твърди, че основният бенефициент на реформата не е бил селянинът и със сигурност не земевладелецът, а националната държава. Първата световна война, разкрива пълния крах на реформите на Александър I, ражда множество критици. Особено марксистите и либералните западници, поддържат четири тези: страната им е изостанала, докато Западът напредва, напредъкът им е блокиран от отстраними препятствия и след като те бъдат премахнати, Русия ще следва пътя, който Западът вече е извървял. Руските интелектуалци търсят индустриален модел, като се ориентират към Англия и Германия, а разглеждайки политическите пречки пред модернизацията, се съсредоточават върху Франция – страната на стогодишни въстания и държавни преврати. Има обаче една уловка: ако всичко, което е било необходимо за отприщване на икономическия прогрес, е „Великата френска революция“, защо френската икономика е изоставала толкова много от тази на Англия и Германия? На този въпрос няма политически отговор и е било по-добре да не се задава.

Погромът, руски термин, означаващ „опустошение“ или „насилствено разрушаване“ или „национализация на собствеността в името на народа“, се отнася до насилствени нападения срещу евреи (чужда етническа и религиозна група, представители на заможната средна класа, които удобно се принасят в жертва на реформата) от страна на нееврейското население в Руската империя и други страни. Терминът се появява за първи път през 1821 г. при антиеврейски безредици в Одеса. Терминът става широко разпространен през 1881-1884 г. след убийството на цар Александър II. Извършителите на погрома организират местни групи, понякога с подкрепата на правителството и полицията, и изнасилват, убиват и ограбват еврейските жертви. По време на гражданската война, последвала болшевишката революция от 1917 г., украински националисти, полски официални лица и войници от Червената армия извършват подобни на погроми насилия в Западна Белорусия и полската провинция Галиция, като убиват десетки хиляди евреи между 1918 и 1920 г.

Мери Ан Мендоса, член на консултативния съвет на кампанията за преизбиране на президента Тръмп, бе отстранена след като публикува в Twitter линк към конспиративна теория за еврейския елит, който се опитва да завладее света. Мендоса призова последователите си да прочетат дългата тема, предупреждаваща за план за поробване на „гоите“ или неевреите, включваща изобличения на Ротшилдови и либералния еврейски филантроп Джордж Сорос. В темата се споменава и прословутата Руска мистификация „Протоколите на сионските старейшини“, която е била източник на вяра в еврейски конспирации и днес все още се разпространява в крайните квартали на политическата десница. Сорос практически е персона нон грата в Русия днес. Москва постепенно забранява всички неправителствени организации свързани с еврейския финансист и активист, като през 2023 година руската прокуратура обявява един от световните стожери на човешките права Transparency International за нежелана в Русия.

Протоколите на сионските старейшини

Със сигурност нито един фалшификат в съвременната история не се е доказал като по-траен. В началото на XX в. Протоколите са съставени от Руската царската полиция (Охраната), въз основа на неизвестен немски роман от 1868 г., „Биариц“, в който мистериозни еврейски лидери се срещат в пражко гробище. Тази измислена конспирация се стреми към власт над цели нации чрез манипулиране на валутата и се стреми към идеологическо господство чрез разпространяване на фалшиви новини. В романа Дяволът изслушва със съчувствие докладите, които представят представителите на израелските племена, описвайки опустошенията и подривните действия, които са извършили, както и разрушенията, които тепърва предстоят.

Охрана – „защита“ на руски – работи за тогавашния най-могъщ антисемитски режим в Европа и иска да използва мистификацията, за да дискредитира революционните сили, враждебни на реакционната политика и религиозния мистицизъм на царското управление. Документът се превръща в глобален феномен едва около две десетилетия след изработването му от „Охрана“. Широкото му публикуване и преиздаване съвпада както с грипната пандемия през 1918-20 г., така и с последиците от болшевишката революция през 1917 г. – и двете събития събуждат страхове от неясни сили, които застрашават социалния контрол.

Обвиняването на евреите за болести и политически вълнения не е нещо ново. Средновековните евреи са били избивани след обвинения, че са отровили кладенци и са разпространявали зарази. Но преди един век кризата в общественото здравеопазване вероятно е имала по-малко значение, отколкото завземането на властта от комунистите в Русия, което, ако не бъде контролирано, може да разруши политическия ред, дестабилизиран от Голямата война. Фактът, че някои от лидерите на революцията са от еврейски произход, сякаш подсилва предсказанията на Протоколите. Известно е, че цар Николай II, последният от рода Романови, е чел Протоколите, преди да бъде екзекутиран от болшевиките през 1918 г. През следващата година Хитлер произнася първата си записана реч, в която обрисува международен заговор на евреите – на всички евреи – за отслабване и отравяне на арийската раса и за унищожаване на германската култура. Самият Хитлер не е бил сигурен в автентичността на Протоколите – въпрос на проверка, който може би не е имал чак толкова голямо значение за нацистите. Фюрерът казва на един от ранните си сътрудници, че Протоколите са „изключително поучителни“, тъй като разкриват какво могат да постигнат евреите по отношение на „политическите интриги“ и демонстрират уменията им за „измама (и) организация“.

Развитието на руската антисемитска мисъл се подхранва от публикуването на „Книга за кагала“ през 1869 г. от еврейския ренегат, приел руското православие Яков Александрович Брафман. Брафман твърди, че еврейската общност в Русия е държава в държавата, която признава само талмудическото право, експлоатира неевреите според неговите предписания и подкопава руската държава. Въпреки че древната система на еврейско самоуправление, кахала, е отменена през 1844 г., книгата е толкова влиятелна и се ползва с такова доверие, че дори се използва в официалните държавни кръгове. Въпреки факта, че самият термин „антисемитизъм“ е измислен (през 1879 г.), за да обозначи научните причини за враждебност към евреите, много от водещите привърженици на омразата към евреите, информирани отчасти от расовата „наука“ в края на XIX в. както в Западна Европа, така и в Русия, възприемат окултни вярвания.

Възходът на окултния антисемитизъм започва през 70-те години на XIX в. Това са прояви на антисемитизъм, които не се основават на разума и доказателствата, а разчитат на вярвания във фантастични, езотерични или свръхестествени обвинения като ритуални убийства, схващането на Талмуда като антихристиянски и еврейския фанатизъм. Този ирационален антисемитски мит се развива през последната царска епоха, включвайки схващането, че евреите завладяват света и планират да поробят и унищожат езическите народи чрез тайни международни мрежи. Евреите планират да поробят и унищожат езическите народи чрез тайни международни мрежи, които преследват контрол върху политическите партии и правителствата, финансово господство, създаване на радикални политически групировки, които да подкопават държавата и обществото, и морално и духовно развращаване на езичниците.

Брауфман полага основите на този мит, като представя кахала като проява на гигантско, обединено, международно еврейско движение. Световният заговор може да се проследи до древните вярвания, че евреите притежават „необикновени, зловещи сили“, и до средновековните вярвания, че евреите изпълняват заповед на Сатаната да се борят с християнството и да вредят на християните. Включването на убеждението за тяхното манипулиране на правителства и проникване в политически групи обаче е възможно едва през XIX в. Антисемитски мит, който обхваща окултните антисемитски вярвания, е още по-ирационален, до степен, в която противоречи на всякаква възможност за представяне на доказателства или призоваване на разума да го подкрепи. Митът за еврейския световен заговор представлява съвременна адаптация на древна демонологична традиция.


Надграждането на идеологията в СССР

Централният проблем на съвременния социализъм е отношението на социалдемокрацията към болшевишките методи. Болшевизмът се позовава на Парижката комуна от 1871 г. като на свой предшественик и прототип, получил санкцията на самия Маркс. За да направи Комуната по-разбираема, авторът прави паралел между Комуната и Съветската република, която е тясно свързана с тези две исторически събития. До избухването на войната в средите на социалдемокрацията преобладава идеята, че времето за революции отдавна е отминало. Революцията обаче придобива форми на варварство, като премахването на смъртното наказание е очевидна претенция. Революцията води със себе си най-кървавия тероризъм, практикуван от социалистическите правителства, като началото му е поставено от болшевиките в Русия и е осъдено горчиво от онези, които не приемат болшевишката позиция.

Великата Френска революция (когато се ражда термина тероризъм) е цитирана като революция par excellence, а разглеждането на Тероризма, неговите условия и последици може да започне най-добре от описанието на режима на терор, въведен от сансуклетистите. Поразително е да се открият много прилики между Великата френска революция и революциите в днешно време, особено руската. Въпреки това революциите на нашето време се различават в много съществени пунктове от революцията от XVIII в., както се вижда от сравнението на пролетариата, промишлеността и търговията със съответните явления от този период.


Как СССР трансформира модерния тероризъм – как една терористична организация се превръща в глобална сила?


Съветският съюз изиграва значителна роля в оформянето на света. През 60-те и 70-те години на ХХ век Съветският съюз спонсорира вълни от политическо насилие срещу Запада, като използва леви терористични групировки като „Червените бригади“ в Италия и германската „Фракция Червена армия“, за да дестабилизира Италия и Германия и да разпадне НАТО. Държавно спонсорираният тероризъм е дълбоко съветски, но практикуването му не спира след края на Съветския съюз.

Русия е родното място на съвременния тероризъм, като руските нихилисти от XIX в. съчетават политическото безсилие със склонност към насилие, насочено срещу царската държава и управляващите класи. Съветският съюз и неговите съюзници активно подкрепят тероризма като средство за политическо неудобство и подкопаване на опонентите си. Източногерманската Щази и КГБ предоставят средства, оборудване и възможности за „създаване на мрежи“ на безбройните леви германски терористични клетки през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век.

Палестинските групи са ентусиазирани участници в съветската терористично портфолио, като генерал Александър Сахаровски (Първо главно управление на КГБ) е известен с думите си през 1971 г: „Отвличането на самолети е мое собствено изобретение“, визирайки отвличанията на самолети от Организацията за освобождение на Палестина. През 50-те и 60-те години на миналия век е имало средно по пет отвличания годишно, а през 1969 г. палестинските терористи отвличат 82 самолета.

Разпадането на Съветския съюз и крахът на комунизма довеждат до срив на интелектуалния, духовния и философския двигател на левия терор. Логистичната подкрепа, финансирането и съветите спират, което затруднява мотивацията на потенциалните терористи за марксизма или на техните поддръжници. Тероризмът винаги е бил нещо повече от самите терористи, като извършителите са се нуждаели от мотивираща идеология, за да оправдаят престъпленията си и да ангажират поддръжници около себе си. С разпадането на Съветския съюз и рухването на комунизма крайното ляво губи вдъхновението си и терористите загубиха подкрепата си. Комунизмът не работи; либералната демокрация и капитализмът са победили. Марксизмът изгубва вдъхновяващото си въздействие без суперсила, която да му вдъхне кураж и да го благослови. Потенциалните терористи вече не са мотивирани от материалния научен марксизъм, загубил своята привлекателност дори и в интелектуалните среди. В загубилата, всички битки със Запада, Русия се нуждаят от по-широка база от политически поддръжници и защитници – „полезните идиоти“ (израз, приписван на Ленин). Това което прави Русия след падането на СССР е да се опита да създаде религиозен национализъм на базата на социализма. Лесно възприемчива идеология, която трябва да послужи за вдъхновение на новите поколения радикали – без значение дали те са религиозни фанатици, крайно десни или леви групи.

Новият Руски Социализъм

В постоянно променящия се пейзаж на политическите идеи, евразийството като сложна идеология се превръща във влиятелно и агресивно движение, което представлява сериозна заплаха за установения световен правов ред. Основата на тази заплаха се крие не толкова в агресивната външна политика, колкото в сложността на една антилиберална идеология, която успява да събере под знамената на Имперска Русия радикални течения от лявата и дясната част на политическия спектър и да ги подплати с религиозна форма на социализъм.

Двете политически течения – социализмът и евразийството – се намират в сложни взаимоотношения още от възникването на съвременна Русия. Всъщност евразийството като идеология се формира в резултат на болезненото отразяване на революционните трансформации в Русия от страна на патриотично настроената част от емигрантската интелигенция. Класическото евразийство успява да съчетае целия спектър от нагласи – от почти пълно отхвърляне (Г. В. Вернадски, Н. С. Трубецкой, П. Н. Савицки) до проява на доста висока лоялност към съветския социализъм (П. А. Флоренски, П. П. Сувчински, Л. П. Карсавин).

Евразийството, като политическа и културна философия, води началото си от междувоенния период в Русия. През 90-те години на ХХ в. обаче Александър Дугин, виден руски политически мислител, въвежда съвременна версия на евразийството. В неоевразийството на Дугин се преплитат принципите на геополитиката, традиционализма и етнонационализма, което създава предпоставки за обособяване на отделен светоглед. В основата на неоевразийството лежи една квазигеополитическа теория, която противопоставя „атлантическия Нов световен ред“ на ориентирания към Русия „Нов евразийски ред“. Дугин възприема „атлантическия ред“, представен предимно от САЩ и Великобритания, като хомогенизираща сила, която размива националното и културното разнообразие, което Евразия цени като основна ценност. Тази гледна точка поставя Евразия като страдаща от „етническа, биологична и духовна криза“ и се застъпва за „органичен културно-етнически процес“, ръководен от Русия, за да се запазят евразийските народи и техните културни традиции.

В евразийството е заложено силно чувство за традиционализъм и етнонационализъм. Дугин и неговите последователи разглеждат Евразия като отделна цивилизация със собствено историческо, културно и духовно наследство. Те се обявяват за запазване на традиционните ценности, социални структури и етнически идентичности, като подчертават значението на културната приемственост и отхвърлянето на западните влияния. Въпреки че национализмът и традиционализмът са в основата на евразийството, движението включва и елементи на социализма. Тази социалистическа насока подчертава ролята на държавата в осигуряването на социална справедливост, икономическо равенство и благосъстояние на гражданите. В евразийската визия държавата играе ключова роля в опазването на интересите на нацията и насърчаването на колективното чувство за идентичност и цел.

Третият политически път на Александър Дугин изследва етимологичните парадокси на социализма и комунизма. Мистично-религиозни понятия като „справедливост“, „равенство“, „солидарност“, „колективност“ и „социално съществуване“ са в основата на социалистическото мислене. Новият руски социализъм претендира, че е по-добър за своите поддръжници не защото е по-ефективен или защото почива на правна основа, а защото е по-справедлив, по-морален и по-идеален в очите на Дугиновата представа за Бог и Духовност. Социализмът, често разглеждан като „предшественик на комунизма“, революционен, който предполага да отдели стария свят от новия. Това е еволюционен социализъм, който не противоречи на капитализма, а го ограничава. Истинският социализъм на третия път е в абсолютна борба с либералния път, основан на правилата и международния ред. Дугин прави безпощадно осъждане на либерализма, капитализма (като негово социално въплъщение) и всички негови институции. Няма „добър“ и „лош“ либерализъм – те са ужасни във всичките си проявления.

Новата мустучна религия на Руската империя


Защото евразийството се е превръща в доста многобройно, но идеологически хлабаво движение. Възприемането на концепцията за православния социализъм от евразийството (трябва да се разбира, че идеите на Дугин са идеи на евразийското течение) дава не само свеж интелектуален тласък на концепцията, но и мощен организационен ресурс, добър опит за културна контрахегемония.

Изграждането на Царството Божие на земята е красива и християнска идея. Царството Божие е вътре в нас; Царството Божие е в човека; Царството е в духа; Царството Божие е в нашите сърца. Ако го построим, това ще бъде ли обществото, в което живеем? Законността на бъдещето, ако го определим като изграждане на Божието царство на земята и в хората, е красива цел! Философът определя тази цел като основна историческа мисия на човечеството. Царството Божие трябва да бъде навсякъде: в сърцето, в духа и в човека, и на земята. Ако Бог е в нас, не би ли трябвало да живее в Божието царство? Или поне по Негово подобие. Точно както човекът е образ и подобие на Бога, както и земното царство, така и царството на кесаря трябва да бъде образ на Божието царство. Защо го предадохме на властта на дявола, без да се борим? Всъщност задачата да се изгради Свещената Русия като царство Божие на земята е била основната задача на всички истински християнски теокрации. От времето на Санктпетербургското „Слово на закона и благодатта“ и руските владетели, и обикновените хора са го използвали. Иларион Киевски. Ясно е, че пълнотата на Божието царство ще се възцари едва след Второто пришествие на Христос. Но християните не бива да го чакат, като полагат ръце върху него или като бягат сами. Те трябва да се подготвят за живота в Царството Божие, т.е. да изградят Неговото подобие тук. Доколкото сме успели да направим обратното, ние сме изградили царството на Сатана с упоритост, достойна за по-добра употреба. Необходимо е веднага да се преобърне упрекът в хилиазма: Царството Божие е дадено като обещание, като общност от човешки същества. Като недостижима, но задължителна цел. Защото ако откажем да изградим Царството Божие, ще бъдем в царството на дявола, а ако се откажем от изграждането на храма, ще бъдем в развалини. Днешните елити по същество откриват истината за всеки елит, който вижда себе си като господар, а хората като роби… Идеологията на Парето триумфира, а някои макиавелизми триумфират… Всички си мислеха, че „1984“ на Оруел е за тоталитаризма, за фашизма или за комунизма, но се оказа, че „1984“ е за либерализма. Това е трансформацията на либерализма.

„Възраждането“ започнало от Путин

Войната на Израел в Палестина, беляза нов подем на Европейското крайно дясно. Палестински протести раздират целият свят, като антисемитизма (и анти либерализма) е тренд. Европейската десница, олицетворявана от Европейските консерватори е в подем, с потенциал да прекрои европейският проект. Докато полският министър-председател Матеуш Моравецки се провали в преизбирането си в неделя 15.10.23, а италианският министър-председател Джорджия Мелони остава твърдо на власт в Италия, партията „Фидес“ на унгарския министър-председател Виктор Орбан обмисля да обедини сили с двете тежки партии на ЕКР. А във Франция Мари Льо Пен според много социолози се ползва с над половината подкрепа на избирателите. Изтъквайки потенциала си да спечелят 15 допълнителни места в Европейския парламент след изборите за ЕС през юни следващата година (общо 81 места от сегашните 66), високопоставени представители на ЕКР заявиха, че се стремят да упражняват силно влияние върху европейската политика.

С началото на проекта „Путин“ политическият дневен ред на Русия проявява подчертан интерес към крайно десните политически партии в Европа. Тази тенденция, започнала в Източна Европа, сега се разпространява и в Западна Европа, с акцент върху Франция и Италия. Политическият пейзаж в Европа претърпява сериозни промени, като крайно десните и крайно левите партии печелят позиции срещу по-традиционните политически сили. На фона на тези сътресения Русия, под ръководството на президента Владимир Путин, открива уникална възможност да разшири влиянието си и да популяризира своите консервативни, националистически идеологии.

Стратегията на Кремъл цели изграждане на мрежа от външни отношения със нуждаещи се финансиране и подкрепа радикали. Откакто се завърна на президентския пост през 2012 г., Путин играе важна роля в разширяването на стратегията на Русия, за да отговори на техните интереси. Тази стратегия не се ограничава до традиционните военни инструменти; вместо това тя включва създаването на мрежа от външни отношения с политически и идеологически близки страни. Началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия Валерий Герасимов въвежда нов подход за постигане на политически и военни цели чрез „непреки и асиметрични методи“. Тази стратегия е особено насочена към западноевропейските страни, които са културно и политически различни от съседните руски и източноевропейски държави.Тактиката включва, политически посещения, финансова подкрепа и медийна подкрепа. За да подкрепи крайната десница в Европа, Русия е разработила подход в три направления: политически посещения, финансова подкрепа и медийна подкрепа. Кремъл кани лидери на крайно десни движения в Русия за координация и взаимно разбиране. Предлага се и финансова подкрепа, често под формата на заеми за финансиране на партийни дейности. Освен това руските медии често приемат лидери на крайно десни движения, като им предоставят трибуна и помагат да се създават проблеми на партиите, които се противопоставят на крайно дясното движение.

Подкрепата на Русия за европейските крайнодесни партии има няколко стратегически цели. Сред тях са интелектуалното сближаване с крайно десните партии, външната легитимност, излизането от международната изолация и отслабването на съперниците. Крайно десните партии в Европа често споделят наративи, които съвпадат с „Русия на Владимир Путин“, особено когато става въпрос за насърчаване на национализма, консервативните социални ценности и критиките към политиките на ЕС и САЩ. Свързването с крайно десни партии осигурява на Русия източник на легитимност за нейните политики. Освен това то позволява на Русия да излезе от международната изолация и отслабва западната система, която Русия разглежда като заплаха.

През 2002, малко след идването на власт на Владимир Путин, в Москва се провежда първият мащабен сумит на световното крайно дясно. През януари 2002 г. на екстремистка конференция в Москва, организирана от Уилис Карто специален гост е вече живеещият в Русия бивш лидер на Ку Клус Клана Дейвид Дюк. Конференцията се фокусира върху отричането на Холокоста и решава, че ционизмът „се стреми да установи световно господство“ и се опитва да „унищожи морала, националната култура… и националната идентичност на народите“ по света. На нея присъстват и други известни американски антисемити като Майкъл Колинс Пайпър и Ръсел Граната, както и европейски отрицатели на Холокоста като Юрген Граф.

След международна среща на лидерите на десните радикали, дългогодишният бял супремасист и Дейвид Дюк е поканен в страната от Персийския залив Бахрейн, за да обсъди „глобалната борба срещу ционизма“ и да популяризира теориите, обвиняващи Израел за атентатите от 11 септември. След 9/11 Дюк е на гребена на алтернативните медии с убеждението си, че Израел и Мосад са извършили терористичните атаки срещу Световния търговски център и Пентагона. Той твърди че Мосад е предупредил 4000 евреи, които са работили в Световния търговски център, да си останат вкъщи в деня на атаките, като е позволил да загинат хиляди невинни американци. „Доказателството“ на Дюк издава неговия фанатизъм – той лансира тезата послужила за основа на нова вълна анти-семитизъм повече от 20 години, че тъй като евреите контролират финансите, в Световния търговски център е трябвало да загинат повече израелци/евреи. Той също така заявява, че Израел е извършил нападенията, за да отклони вниманието от отношението си към палестинците.

От базата си в Русия и Украйна, където живее през последните две години, Дюк изнася лекции и пише различни статии, в които популяризира конспиративните си теории за 11 септември. Същевременно той е говорил на конференции за отричане на Холокоста и други събития в Европа, които са привличали голяма неонацистка аудитория, и е популяризирал книгите си, в които се твърди, че юдаизмът подклажда омраза към неевреите и че евреите са изначално престъпници. През август 2002 г. Дюк е основен говорител на събитие, спонсорирано от Националната демократическа партия (NPD) – крайнодясна германска политическа група, която привлича многобройни неонацистки последователи. В речта си той атакува Израел и това, което нарича „еврейски супремасизъм“, и възхвалява нацистките армии от Втората световна война като борещи се за „свобода и наследство“. През май 2002 г. Дюк е публикуван в Arab News, английски всекидневник в Саудитска Арабия. В статията му, озаглавена „Най-опасният терорист в света“, се твърди, че Израел е „подпомогнал и подбудил“ терористите при нападението срещу Световния търговски център и Пентагона на 11 септември и че „Ал Кайда“ е тайно контролирана от Мосад, разузнавателното бюро на Израел.

В началото на 70-те години на ХХ век Дюк основава White Youth Alliance – група, свързана с неонацистката Национал-Социалистическа Партия на Белите Хора в Арлингтън, Вирджиния. През 1974 г. основава и става самоназначен императорски магьосник на базираната в Луизиана организация „Рицари на Ку-клукс-клан“. През 1980 г. основава Националната асоциация за напредък на белите хора (NAAWP), която според него е „предимно лобистка организация за правата на белите“, чието послание е „по същество същото“ като това на ККП. По-късно, през януари 2000 г., той създава NOFEAR – Национална организация за правата на европейските американци. Той я описва като организация за „граждански права“, бореща се с предполагаемата „масова дискриминация“, с която се сблъскват белите от страна на нарастващото население от малцинства в страната. През юни 2001 г. организацията променя името си на EURO (Организация за европейско-американско единство и права) и понастоящем се управлява от последователи на Дюк в Съединените щати под негово ръководство. Дюк публикува две книги в Русия, в които подробно описва убежденията си, които по същество са останали непроменени от времето на Клана. В „Моето пробуждане“ (2000 г.) Дюк подробно описва развитието на своето „расово съзнание“ от детството си до днес, което вече включва отричане на Холокоста и теории на конспирацията. В „Еврейски супремасизъм“ (2002 г.) Дюк развива темата за „еврейската заплаха“ и предлага погрешни тълкувания на Талмуда и Библията в опит да представи съвременните евреи като ненавистници на неевреите и заговорници за упадъка на нееврейската култура. Той отделя значително внимание на Русия и е автор на статията „Русия ли е ключът към оцеляването на белите?“. На руски език е публикувана антисемитската му книга „Еврейският супремасизъм“ (тази книга е превод на голяма част от неговия magnum opus „Моето пробуждане“).

Русия умело интегрира опита на идеолозите на Ку Клус Клана, трансформирайки скинхедс бандите убиващи имигранти от Азия в стройна политическа организация, превърнала се в гръбнака на режима на Путин. Движение „Заедно“, пропутинска младежка организация, известна с кампанията си срещу постмодернистката литература, прави първия ход, като се свърза с OB88 – най-мощната скинхедска банда в Русия. Това сътрудничество се разширява след Оранжевата революция в Украйна през 2004 г. За да предпази Русия от заразата на продемократичния протест, Кремъл трансформира движение „Заедно“ в по-амбициозен проект, наречен „Наши“ или „Наши“. Като част от подготовката си да се изправи срещу евентуално демократично въстание в Русия, „Наши“ привлича членове на футболни банди, чиято субкултура се припокрива с неонацисткия ъндърграунд.

През 2008-2009 г. Кремъл заплашен от усилията на руския опозиционен активист Алексей Навални да създаде антипутинска коалиция от демократи и радикални националисти в Русия, Кремъл започва да работи с „Руски образ“ („Руски образ“, накратко „РО“) – твърда неонацистка група, известна най-вече с лъскавото си списание и групата си „Кука отдясно“. Със съдействието на ръководителите от Кремъл РО атакува националистите, които изоставят скинхед субкултурата в полза на антипутинската коалиция на Навални. В замяна на това РО получава привилегирован достъп до публичното пространство и медиите.

Проблемът за Кремъл бе, че лидерът на РО, Иля Горячев, е ревностен поддръжник на неонацисткия ъндърграунд, скинхедс, които извършват стотици расистки убийства през втората половина на 2000-те години. Властите си затварят очите за продукцията на РО, двучасов интернет „документален филм“, озаглавен „Руската съпротива“, който възхвалява тези убийци като патриотични герои и призовава за въоръжена борба срещу режима. Но те не могат да пренебрегнат ареста по обвинение в убийство на Никита Тихонов, бивш скинхед и съосновател на РО. Тихонов е лидер на БОРН („Бойна организация на руските националисти“) – терористична група, извършила редица убийства на публични личности и антифашистки бойци. Сред жертвите са известният адвокат по правата на човека Станислав Маркелов и журналистката Анастасия Бабурова. Тихонов е осъден за убийствата им през 2011 г. Полицейското разследване разглежда БОРН и РО като въоръжени и политически платформи на неонацистки бунт по модела на ИРА и Шин Фейн в Ирландия и Северна Ирландия. Материалите в съда показват, че докато Горячев е докладвал на своите ръководители в Кремъл, той е съветвал Тихонов и за избора на жертви на убийствата. През 2015 г. Горячев е признат за виновен, че е поръчал убийствата на множество хора, включително Маркелов.

Неблагоприятната публичност разрушава кариерата на някои от кремълските пропагандатори на нацизма, но ветераните на РО процъфтяват в пропагандните институции на все по-авторитарния режим на Путин. Една от тях е Анна Трига, която е работила за Агенцията за интернет изследвания – фабриката за тролове, която се намесва в президентските избори в САЩ през 2016 г. и се опитва да разпали антимюсюлманска омраза в Австралия. Още един е и Андрей Гулютин, редактор на уебсайта Ridus, важна платформа на пропутинския руски национализъм.

Руската Опозиция от Солженицин до Навални


През 1973 г. Солженицин, публикува книга, която разтърсва съветската империя. Архипелагът „Гулаг“ заплашва Съветския съюз на Брежнев до такава степен, че само убийството му би било недостатъчно за мащаба на предателството му; той трябва да бъде изпратен в изгнание. Това е официалната легенда, която е приета повече от положително от Запада, превръщайки Солженицин в герой и една от ключовите културни фигури за десетилетия напред. Французите обичат тази история. Новите философи-интелектуалци от 70-те години на ХХ в. – като Андре Глюксман и Бернар-Анри Леви – признават, че комунизмът е недвусмислено зловредна сила. Времето на Жан-Пол Сартр и неговата съветска апологетика отминава. Американците обаче са по-двусмислени. Те приемат, че той е важен критик на това, което по-късно президентът Рейгън ще нарече „империя на злото“. Но отношението на Солженицин към културата на американската либерална демокрация – финансите, капитализма, индивидуализма – остава съмнително. В едно знаменито обръщение през 1978 г. в Харвардския университет той се оплаква от „филмовите продуценти“ и „издателите“, които тровят „младите поколения с развращаваща мръсотия“.

Солженицин несъмнено е в основата на съвременния руски национализъм, традиционализъм и критик на Запада. За много изследователи Солженицин е неофициалният лидер на руската националистическа интелигенция и бащата на идеята за възвръщане на изгубените територии (Украйна). Солженицин смята, че разпадането на Съветския съюз, макар и добро, защото означава край на комунизма в Русия, е и катастрофално, защото изолира милиони руснаци в страни извън съвременната руска държава, тяхната родина. Казва, че това е все едно да загубиш крайниците си, за да спасиш сърцето си. Алес Анципенка, беларуски философ, споделя, че след есето „Възстановяване на Русия“ „разбрах, че г-н Солженицин е обикновен руски империалист, въпреки че с такава сила се е нахвърлил върху тоталитарната система. Видях в това ужасно противоречие, защото всяка империалистическа система е до известна степен тоталитарна. Видях, че Солженицин е в огромно противоречие, като отрича правото на беларусите и украинците да определят съдбата си.“

Днес Западът повтаря същата грешка с т.нар. лидер на опозицията Навални, който за разлика от Солженицин има утвърдени крайно десни възгледи, показани в зародиш. И все пак, с идеята, че това все още „изглежда“ като противовес на Путин (и може би е довело до дефрагментация на Русия), образът е подкрепен дори с Оскари. Пропускайки дори това, че е твърде наивно да се вярва, че тази Русия, под каквато и да е форма, може да бъде инфилтрирана от чуждо влияние. Детинската представа, че в Русия съществуват някакви демократични институции и че е възможно да се позволи на случайния човек да израсне в Русия, който е изявен критик на режима. В действителност Навални е представител на някои от най-десните елементи в руската олигархия.

Руската политическа система е описвана от анализаторите като кулите на Кремъл, които се борят една срещу друга, но са част от една крепост. Подобно на Навални, тя има тесни връзки с части от руския елит и държавен апарат. Сред поддръжниците му са Владимир Ашурков и Михаил Фридман, двама от най-богатите хора в Русия, и икономистът Сергей Гуриев, бивш съюзник на бившия президент Дмитрий Медведев. Руският вестник „Независимая газета“ отбелязва, че корупционните разкрития на Навални носят отпечатъка на тайната служба ФСБ, която е известна със съставянето на т.нар. компроматни досиета с компрометиращи материали за настоящите и потенциалните си опоненти. Вестникът предполага, че много от тези разкрития вероятно се основават на изтичане на информация от апарата за сигурност.

По време на Руския марш през 2011 г. той агитира по тънко завоалиран антисемитски начин срещу олигарсите пред фашистка публика и е забелязан да води приятелски разговор с Дмитрий Диомушкин, известен неонацист и организатор на марша. Терористи – под расово и етнически мотивиран насилствен екстремизъм (REMVE) се разбира слабо организирано движение на лица и групи, които изповядват някаква комбинация от расистка, антисемитска, ксенофобска, ислямофобска, мизогинистична и хомофобска идеология. Участниците в REMVE виждат, че тяхната раса или „етническа принадлежност“ са застрашени и насърчават използването на насилие или участват в насилие срещу дадена група от населението. Мнозинството от участниците в REMVE са мотивирани от културен национализъм или превъзходството на бялата раса – убеждения, че кавказките или „арийските“ народи представляват по-висши раси и че „бялата култура“ превъзхожда другите култури.

През 2007 г. Навални е изключен от партията „Яблоко“ заради пропагандиране на националистически идеи. „В „Яблоко“ не е прието да се проявява национализъм и Навални, според мен, се опита да се сдържи. Понякога обаче той избухваше. В разгара на спора той каза на една азербайджанка в „Яблоко“: „А ти, негърче, мълчи, твоето място е на пазара. Жената избяга със сълзи на очи, оплака се, обсъдиха поведението на Навални, той се оправда, повярваха му. Имаше няколко такива епизода.“ пише в списание „Шум“ бившата сътрудничка на „Яблоко“, 86-годишната Енгелина Борисовна Тареева. Според нея отношението на Навални към този или онзи човек до голяма степен се е определяло от националната принадлежност на този човек. Във видеоклип от 2007 г. в подкрепа на правата върху оръжията Навални се представя като „дипломиран националист“, който иска да изтреби „мухите и хлебарките“ – докато брадати мюсюлмани се появяват в изрезки. През 2008 г. нападенията на расова основа се увеличават, когато ултранационалисти убиват най-малко 110 души и раняват 487, според базираната в Москва организация за наблюдение на престъпленията от омраза „Сова“. Често убийците са банди от тийнейджъри, които преследват хора, които им изглеждат азиатци, и ги убиват с чукове, отвертки и ножове.

Войната в Украйна като преломен момент


Путин обявява война на Украйна на 24 февруари 2022, описвайки я като „специална военна операция“ за разоръжаване на източноевропейска страна и отстраняване на лидерите, които той определя като неонацисти. Въпреки че Украйна има тъмна история на антисемитизъм, като ултранационалистическата милиция батальон „Азов“ дори се сражава заедно с украинската армия в тримесечната война, НАТО и неговите съюзници виждат в предложението на Москва за „денацификация“ претекст за инвазия. Твърдейки, че целта на инвазията е да се „денацифицира“ Украйна, Путин се обръща към митовете на съвременния източноевропейски антисемитизъм – че глобална групировка от евреи е била (и е) истинският причинител на насилието срещу руските християни и че истинските жертви на нацистите не са били евреите. Руските християни са мишени на заговор на глобален елит, който, използвайки лексиката на либералната демокрация и правата на човека, атакува християнската вяра и руската нация. Пропагандата на Путин не е насочена към очевидно скептичния Запад, а по-скоро апелира вътрешно към тази разновидност на християнския национализъм.

„Какво от това, че Зеленски е евреин, Хитлер също е имал еврейска кръв“, казва външният министър на Русия. Оправдавайки призива на Владимир Путин да „денацифицира“ Украйна, руският външен министър Сергей Лавров твърди, че еврейският произход на украинския президент Володимир Зеленски няма значение. „Какво от това, че Зеленски е евреин? Този факт не отрича наличието на нацистки елементи в Украйна. „, заяви г-н Лавров в интервю за италианска телевизия. „Някои от най-големите антисемити са евреи.“ Г-н Лавров има предвид недоказана теория, според която е възможно германският диктатор Адолф Хитлер да е имал еврейски и африкански предци.

В началото на септември 2023 година Киев разкритикува руския президент Владимир Путин за коментарите му относно еврейския произход на украинския лидер Володимир Зеленски, като ги нарече още едно доказателство за антисемитизма в ръководството на Москва. Путин заявява в предаване по руската телевизия, че Западът е поставил на власт в Украйна „етнически евреин“, за да прикрие „възхваляването на нацизма“ в страната. „Западните сили“, казва руският президент, „поставиха начело на съвременна Украйна човек – етнически евреин, с еврейски корени, с еврейски произход. Така че според мен те сякаш прикриват една антихуманна същност, която е в основата… на съвременната украинска държава.“

Действията на Путин в Украйна се коренят в убеждението, че страната е мишена на онези, които се стремят да възстановят „съветската власт във фашистка форма“. За това свидетелства фактът, че бившият руски президент Дмитрий Медведев заклеймява Зеленски като корумпиран и безверник, подчертавайки ролята на либералната демокрация като инструмент за глобално еврейско господство. Инвазията на Путин има за цел да „денацифицира“ Украйна, апелирайки към митовете на съвременния източноевропейски антисемитизъм. Той твърди, че глобален еврейски заговор е истинският агент на насилието срещу руските християни и че руските християни са мишена на заговор на глобалния елит, който атакува християнската вяра и руската нация.

Сравнението на Израел с Нацистка Германия

Атаката на ХАМАС през октомври 2023 и последвалият отговор на Израел доведоха до смъртта на хиляди граждани, както и до ръба на мащабна регионална война. В средата на тази бурна ситуация руският президент Владимир Путин предизвика скандал, като сравни Израел с нацистка Германия. Тази контроверзна изява породи много въпроси и разисквания относно евентуалното подобие между двете ситуации. За да разберем пълния смисъл на Путиновото изказване, трябва да се запознаем с историческия контекст на обсъждането. Имаме предвид Обсадата на Ленинград по време на Втората световна война, която бе един от най-смъртоносните обсади в историята. През периода от 1941 до 1944 година, Ленинград е обсаден от германската армия, причинявайки смъртта на около 1.5 милиона души, главно цивилни. Тази обсада се характеризира със систематично гладуване и унищожение на цивилното население. В своето изказване Путин направи сравнение между обсадата на Ленинград и настоящата ситуация в Газа. Той предупреди Израел да се въздържа от използването на тактики, които биха приличали на нацистката обсада на Ленинград. Това изказване предизвиква ожесточени реакции както от страна на Израел, така и от международната общност. Изказването на Путин ще има дългосрочни последици както за Израел, така и за самия Путин. За Израел, това може да доведе до по-голямо изолиране на международната сцена и отслабване на отношенията с Русия. За Путин, това може да доведе до допълнителни критики и съмнения относно неговата мотивация и външна политика.

В момента антисемитизма в Русия е много по-силен от този в Саудитска Арабия, например. Между другото Саудитска Арабия е с основен принос за борбата за религиозна толерантност в Близкият Изток и в основата на осезаемото намаляване на антисемитизма. Саудитска Арабия, като световна сила, се ангажира с преодоляването на религиозната нетърпимост и борбата с антисемитизма. В последните години страната е предприема значителни реформи и инициативи, които се фокусират върху насърчаването на междуверски диалог и сплотяването на различните религии и култури. В един от изследванията от Института за наблюдение на мир и културна толерантност в училищното образование (IMPACT-se) се посочва, че практически всички антисемитски и антиизраелски съдържания са премахнати от учебниците в Саудитска Арабия. Това е част от широкомащабните реформи, които са предприети в страната с цел насърчаване на толерантността и разбирателството между различните религии.

През януари 2020 година известният саудитски свещеник Мохамед ал-Иса, посещава Аушвиц и получава награда от еврейски групи за усилията си в борбата с омразата към евреите. Там той обещава Саудитска Арабия да „продължи, докато няма повече“ фанатизъм. „Борбата с антисемитизма е религиозно и морално задължение“, заявява Исса пред АФП от саудитската столица Рияд. Политическите конфликти са довели до напрежение между исляма и юдаизма – казва Исса и призова хората да загърбят тези различия. „Политическите възгледи се променят с течение на времето, но нашите ценности, нашият морал никога не трябва да се променят“, каза той.


В Заключение:

Езикът на „украинския нацизъм и геноцид“ и демонизирането на Запада се превърна в основна тема на руските държавни медии, както и опора за про руската пропагандна машина работеща по света. Часове след планираната с месеци мащабна операция на ХАМАС, целяща единствено ответна реакция от Израел, като под строй започнаха анти Израелски кампании в социалните медии, прераснали в масирана анти семитска глобална информационна операция.

След зверствата на Хамас в Израел поддръжници на Хамас в световен мащаб съобщават за хиляди антисемитски прояви. В Амстердам хиляди хора скандират „От реката до морето, Палестина ще бъде свободна“, а в Париж са регистрирани 189 антисемитски прояви и са извършени 65 ареста. В Лондон на пропалестински демонстрации се скандира „Хайбар Хайбар я яхуд“, докато в Глазгоу пропалестински протестиращ казва на евреите да помнят миналото си. В Берлин евреите живеят в жилищни сгради, обозначени със звездите на Давид. В Женева и Швейцария на антиизраелска демонстрации е скандиран антисемитският лозунг „Хайбар Хайбар, о, евреин, армията на Мохамед ще се върне“. В Богота, Колумбия, израелското посолство е изрисувано с антисемитски графити, включващи лозунги, приравняващи ционизма с нацизма, и Давидова звезда, приравнена със свастика. Във Франция полицията регистрира 1 000 антисемитски инцидента за 48 часа, включително 50 „особено сериозни“ инцидента. В Порто, Португалия, синагогите са изрисувани с надписи „Свободна Палестина“ и „Край на Израел Апартейд“. В Сидни, Австралия, по време на пропалестински протест пред Операта в Сидни се вика „Газ на евреите“.

Десетки хиляди демонстрират в цяла Великобритания с шествия в Манчестър, Ливърпул, Единбург, Глазгоу, Абърдийн и Лондон, като мнозина носят знамена, транспаранти и сигнални ракети. Откакто на 7 октомври бойци на ХАМАС започват терористични нападения с цел убийство и отвличане на израелски цивилни, в Обединеното кралство рязко са се увеличили съобщенията за антисемитизъм, според Тръста за обществена безопасност (CST), който следи за такива нападения. През седемте дни до петък CST регистрира 109 антисемитски инцидента в Лондон; 22 в Манчестър; осем в Западен Йоркшир; седем в Западен Мидландс; четири в Хертфордшир; а останалите 40 инцидента са разпространени в 12 различни населени места в Обединеното кралство.

По подобен начин на реакциите на случващото се в Палестина, Нацистката пропаганда от 30 те години на миналия век, дълго време внушава (което води до Холокоста), че евреите, злонамерените агенти на злото (Запада) нямат способността да изпитват човешки емоции и усещания, дехуманизация необходима на Нацизма за тотална обществена мобилизация. След началото на Холокоста евреите все още са представяни като нечовеци, но също така са изобразявани като хора, притежаващи високо ниво на власт, сякаш са овладяваща заплаха за германския народ и нация.

Така е илюстриран Западът от Руската и терористична пропаганда днес, аморални задкулистни сили, либерални глобалисти отговорни за всички злини по света и заплаха за етническата и национална идентичност. Тази манипулация на езика позволяват на нацистите да създадат перфектната формула за дехуманизация: „врагът“ е подчовек, но за разлика от животното е изключително способен. На свой ред това отваря вратата към насилието, като премахва всички морални задръжки, които човек може да има срещу нараняването на ближните си.

Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical и AfCD London. Изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор, изследващ процесите в Русия и Африка.

Прегледана: 137400

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече