Многополюсният момент настъпва в задния двор на Пакистан, една от деветте държави разполагащи с ядрено оръжие. Един от основните партньори на Пакистан – Китай навлиза в близкоизточната дипломация, като посредничи за сключването на споразумение за нормализиране на отношенията между Иран и Саудитска Арабия. Китай и Русия (нов военен партньор на Пакистан) агресивно разширяват платформата БРИКС през Близкия Изток към Африка и Латинска Америка, в която се превърнаха в доминанти и тотално я прекроиха от основополагащите я принципи. А Индия продължава смело да се придвижва напред с транзакционни, селективни съюзи, поддържайки близкото си партньорство с Русия, като същевременно ангажира Съединените щати с цел възпиране и противодействие на Китай. Пакистан също се опитва да промени геополитическото си равновесие, след почти десетилетие болезнено залитане по оста Китай- Русия.
Пакистан се опитва да балансира геополитическите си отношения със Запада, след като по-рано се насочи към Изтока, чието начало бе поставено преди повече от десетилетие. Усилията на страната да възобнови връзките си със Запада едва ли ще бъдат успешни, ако тя не предприеме радикални икономически и геополитически реформи. Традиционно ориентираният към Запада елит задълбочава партньорството си с Китай, след серия дипломатически пропуквания. 2011 година беше най-ниската точка в отношенията между САЩ и Пакистан, тя започна с убийството на двама млади пакистанци от изпълнител на Централното разузнавателно управление, който след това беше задържан за близо два месеца. Последва операцията в Аботабад през май, когато специалните сили на САЩ убиха лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен. Едностранната операция на САЩ в Северен Пакистан не само унижи пакистанското правителство и армия, но и повдигна горещият въпрос за военното присъствие на САЩ. Годината завърши с убийството на над две дузини пакистански войници от силите на НАТО на граничния пункт Салала близо до Афганистан. В отговор на това Пакистан затваря маршрута за доставки на НАТО в Афганистан за седем месеца. Той също така засилва контраразузнавателните операции, насочени срещу разузнавателната общност на САЩ, които започнаха своя собствена паралелна кампания у дома.
Тези събития дават началото на процеси, ускорили партньорството им в областта на отбраната с Русия и двете страни подписват споразумение за сътрудничество в областта на отбраната през 2014 г. От началото на 2021 г. Москва е доставя на Пакистан партида бойни хеликоптери Ми-35 и е подписва договори с азиатската държава за доставка на противотанкови системи, оръжия за противовъздушна отбрана и малки оръжия. През 2015 г. Китайско-пакистанският икономически коридор (CPEC) дава нова динамика на Пакистан, когато чуждестранните инвеститори се отдръпват поради рискове за сигурността, и предлага потенциална рамка за стимулиране на икономическия растеж и регионалната свързаност, необвързана със стратегическата архитектура, ориентирана към САЩ или Индия.
Но това което демонстрират Пакистанските елити с новите партньори са лошо договорени проекти, основани на изборни срокове, без да вземат предвид способността на Пакистан да си позволи и да използва този новосъздаден капацитет. Докато вносът, свързан с CPEC, нараства, износът на Пакистан всъщност намалява, отчасти благодарение на фиксирания от правителството обменен курс. Това води до неравномерен растеж, криза на платежния баланс и небалансирано икономическо партньорство. Привилегироването на китайските ПЧИ изтласква инвеститорите от други държави, а пакистанските служители предлагат лоши решения, като например създаването на зона на САЩ в рамките на CPEC. Като същевременно заемите към Китай растат, а просрочените задължения към китайските производители на електроенергия се увеличават.
От 2011 г. насам Пакистан разширява отношенията си с оста Китай – Русия. Стратегическото партньорство с Китай придобива ново значение след анексирането на Кашмир от Индия през 2019 г. и китайско-индийските сблъсъци по общата им граница през 2020 г., като Пакистан, по подобие на Армения (разчитаща на Русия), е принуден да бъде просто наблюдател. Зависимостта на Пакистан от Китай не само в икономическата, но и във военната област започва да тежи на пакистанската армия, като към това се добавя и отдръпването на Вашингтон. В отговор на изтеглянето на САЩ от Афганистан усилията на пакистанската армия да се свърже с администрацията на Байдън се ускоряват. В края на 2021 г. САЩ и Пакистан започват да се стремят към възстановяване на отношенията, но пакистанските служители изглежда не могат да приемат новите, ограничени условия на отношенията. Външният министър на Пакистан Билавал Бхуто Зардари наскоро приключи петото си посещение в САЩ за последната година, като прекара 10 дни в САЩ, но успява да разговаря с държавния секретар Антъни Блинкен само по телефона. Пакистанската армия изглежда отчаяно се опитва да привлече вниманието на Вашингтон, заради опасността да стане жертва на „китайския дългов капан“, използвайки трети страни. Някои анализатори дори споменават за китайски искания за пълен контрол над Гвадар, където се намира пристанище, управлявано от Китай, и за което отдавна се спекулира като за потенциална бъдеща китайска военноморска база.
Новият Мултиполярен Свят
Отношенията между Китай и Русия представляват най-голямата опасност за Америка и Запада от пакта Хитлер-Сталин през 1939 г. насам. Разширяващата се икономика, модернизиращата се армия и дипломатическият обхват на Китай довеждат до подновяване на енергията от страна на Москва, което е печеливша ситуация и за двете страни. Русия предоставя петрол, газ и суровини на преференциални цени, а Китай търгува с високите си технологии и безкрайните количества промишлени продукти. Тези отношения задоволяват дългосрочните основни нужди на съответните партньори, което прави Китай напълно съучастник в продължаващата война в Украйна.
Нововъзникващите икономики на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (БРИКС) оказват значително влияние върху глобалните икономически и екологични траектории. Те имат въглеродно интензивни икономически системи, които допринасят значително за общите световни емисии на парникови газове (ПГ), водещи до изменение на климата.
Същевременно огромните покупки на руски природни ресурси от страна на Китай увековечават войната в Украйна, което ги прави напълно съучастник в продължаващата смърт и разрушения. Откакто руснаците излизат на пътя на войната, произтичащите от това глобални санкции не нанасят сериозни щети на нейната икономика, а продажбите на изкопаеми горива я подкрепят, най-вече благодарение на Китай, Индия и самата Европа. През 2022 г. БВП на Русия е спаднал само с 2 %, което е доста под прогнозите, благодарение на продажбите на изкопаеми горива, които я поддържат на повърхността.
Извън Америка, останалата част от света, включително Източна Европа, вижда как западните демокрации се лишават от изкопаемите горива, от които все още развиващите се страни се нуждаят, за да развиват икономиките си и да изхранват хората си. Тези държави са ангажирани с използването на изкопаеми горива и може би само на думи се отнасят към изменението на климата, защото искат да имат приятелски и финансови отношения със Запада. В същото време Западът няма да помогне на развиващите се страни да използват собствените си мощности за изкопаеми горива.
Развиващите се страни като Индия и Бразилия са настрана от войната в Украйна до голяма степен защото виждат, че Западът разоръжава с изкопаеми горива в настоящето, докато се фокусира прекалено върху рисковете от изменението на климата за бъдещето. Тези държави се нуждаят от нефт, газ, въглища и торове и нефтохимикали, получени от изкопаеми горива, за да оцелеят и да просперират. За съжаление, тези ресурси са лесно достъпни през Русия и Близкия изток, както и от Китай, като по този начин САЩ и Европа са маргинализирани.
Америка вече не е водещата Северна звезда в Глобалния юг, тъй като инвестициите, продуктите и пазарите на китайските изкопаемите горива и свързаните с тях продукти на Русия и Близкия изток започват да изместват предимствата на обвързването на бъдещето им с Европа и САЩ. Повечето от тези страни имат традиционно население и управление, които не са готови за революционните социални политики, обхванали Запада.
Западът е изправен пред сериозно затруднение как да прецени стойността на предпазването от потенциалните дългосрочни последици от изменението на климата в сравнение с настоящото постепенно отказване от изкопаемите горива с риск от геополитически провал. Западът дори не обмисля възможностите си – той осъжда и потиска производството на изкопаеми горива, като по този начин неволно укрепва оста Китай-Русия. Като същевременно основна опозиция и непреодолима преграда на всеки опит за промяна се оказват корумпираните режими, продукт на Китайският и Руски модел. Икономическото влияние на Китай в Централна Азия придобива нов характер след идването на власт на президента Си Дзинпин, а в почти всички икономически дейности се наблюдава нарастващо китайско присъствие, като тези участници варират от големи мултинационални компании до малки предприятия. В регион със слаби държави и институции тези играчи си пробиват път и създават свои собствени правила. За да улеснят дейността си, китайските предприятия прилагат множество стратегии чрез купуване на политическа подкрепа, затрудняване на местните съдилища, увреждане на околната среда без последствия и ощетяване на местните изпълнители.
Кризата в очите на обикновените пакистанци
На пръв поглед всичко изглежда повече от позитивно. Китай, инвестира милярди в Пакистан, изграждайки модерни транспортни мрежи, специални икономически зони и енергийни проекти. Въпреки това в очите на обикновения пакистанец инвестициите в преобладаващата си част са от полза само за Китай. Това естествено предизвиква конфликти и съпротива в цял Пакистан, тъй като пакистанците стават все по-недоволни.
Нарастващото недоволство може да се види в богатия на ресурси Белуджистан, където белудите се противопоставят на мащабните китайски инвестиции, особено в района на Гвадар. В региона се наблюдава масово изселване на коренното население и са наложени много ограничения на местните рибари заради изграждането на пристанището в Гвадар. Белухите започват да атакуват китайски работници и изпълнители и дори да унищожават обществена собственост, за да се противопоставят на подкрепата на Исламабад за китайските инвестиции.
Неотдавна бомбен взрив, за който отговорност пое Армията за освобождение на Белуджистан, дерайлира пътнически влак в района Болан в Белуджистан. При инцидента са ранени около 18 души. В Белуджистан се появяват много подобни въоръжени формирования, които продължават да атакуват китайските интереси, предвид нарастващия икономически отпечатък на Пекин в региона. Народът на Белуджистан се съпротивлява на Китай, защото смята, че китайските власти и китайското правителство са станали партньори на пакистанската държава, пакистанските военни и естаблишмънт в ограбването на ресурсите на Белуджистан.
Като цяло, Китайските инвестиции за Пакистанските политици може да са възможности за милиарди долари, но за огромна част от пакистанските граждани те са катастрофа. Реалността е такава че обикновените пакистански граждани се борят, за да се хранят два пъти дневно. Лошото здравеопазване, бедността и недохранването са широко разпространени в южноазиатската държава, особено след наводненията през 2022 г. По данни на УНИЦЕФ към средата на януари 2023 до 4 млн. деца все още живеят в близост до замърсени и застояли води от наводненията, рискувайки оцеляването и благосъстоянието си. През 2023 г. се очаква бедността да достигне 37,2% (живеещи с 3,65 долара на ден за 2017 г.). Процентът е малко по-нисък от последния наблюдаван показател през 2018 г., който възлиза на 39,8 %; при отчитане на ръста на населението обаче в страната има почти 3 милиона повече бедни хора, отколкото през 2018 г.
Икономическата Криза в Пакистан
Пакистан е изправен пред фундаментална икономическа криза, дължаща се не само на външно политически грешки, политическа парализа, експлозивна инфлация и възраждаща се терористична заплаха, но и на климатичните аномалии (също последица от действията на новите партньори на Пакистан) на поредица от бедствия, сред които катастрофални наводнения довели страната до колапс. Пакистан е от основно значение за след WWII международна архитектура. Страната с 220 млн. души население, ядрени оръжия и вътрешни конфликти с по-големи последици от например държави като Сирия и Либия. Ако икономиката колабира, недостигът на стоки и енергия, водещ до политическа криза по улиците на големите градове, може да позволи на пакистанските талибани и други терористични групи да започнат да нанасят много по-директни удари по правителството и военни и евентуално да превърнат страната в нов Афганистан.
Пакистан е в епицентъра на една заформяща се глобална перфектна буря от разнородни кризи. Чуждестранните резерви на Пакистан са намалели до 3,7 млрд. долара, което едва стига за няколко седмици внос на енергия, необходими да се поддържат градовете и предприятията в страната. Войната в Украйна принуждава Пакистан да се включи в наддаването за дефицитен втечнен природен газ, който не може да си позволи. Съкрушителната тежест на пакистанския дълг принуждава министър-председателя Шехбаз Шариф да моли Международния валутен фонд да възобнови финансовата помощ, която беше спряна в началото на миналата година. Преговорите продължават, тъй като МВФ изисква болезнени отстъпки, което е трудно да се постигне преди изборите, планирани за по-късно тази година.
Икономическият натиск ще се отрази на най-основните нужди на пакистанците, както показа безпрецедентното спиране на тока в цялата страна в края на януари 2023. Капацитетът на Пакистан за производство на електроенергия зависи в значителна степен от непрекъснатия внос на горива, а сривовете в електрозахранването, прекъсванията или недостигът на горива могат да доведат до допълнителна нестабилност.
Икономиката на Пакистан е засегната от поредица от кризи, особено поради затъването им в дългове, липсата на стабилно политическо ръководство и клептократичния елит. По време на глобализацията и либерализацията на търговията през 90-те години на ХХ век в страната се разиграват игри за власт между военния и гражданския елит. Тази криза започва преди войната в Украйна, която бе сламката, окончателно пречупила гърба на камилата. Самата икономиката на Пакистан се характеризира с корупционни политики, предназначени да предоставят субсидии на гражданския елит и военните служители, като същевременно пренебрегват огромното мнозинство от населението, работещо в отрасли като селското стопанство и текстилната промишленост. Изглежда, притокът на чуждестранни пари, с които се финансира разкошният начин на живот на пакистанските елити, пресъхва. Саудитска Арабия, дългогодишен донор на Пакистан, миналия месец обяви, че бъдещите пакети от помощи за чужди държави ще зависят от реформите на вътрешния пазар – ясно предупреждение за консуматори като Египет и Пакистан, чиито икономики се характеризират с раздут публичен сектор и военен контрол.
Наскоро, Обединените арабски емирства се ангажират да предоставят известна финансова помощ на Пакистан, но сумата е едва достатъчна, за да покрие вноса на жизненоважни стоки за още няколко седмици. Китай, който държи 30 % от пакистанския дълг, не проявява желание да предоговори условията, а Съединените щати до голяма степен се отдръпват от региона след горчивия си изход от Афганистан.
Отношенията на Пакистан с Индия – икономически растящ съсед, ръководен понастоящем от ястребово хиндуистко националистическо правителство – също не показват признаци на подобрение. Майкъл Кугелман, заместник-директор на Азиатската програма в Центъра „Уилсън“, заявява, че Индия полага усилия за прилагане на политики, които се доближават до неща като всеобщо образование и достъп до здравеопазване, докато в Пакистан властимащите просто пренебрегват икономическите нужди на хората.
Икономическата криза е съчетана с политическа нестабилност, която може да отслаби държавната власт и да направи управлението на Пакистан все по-трудно с всяка изминала година. Имран Хан, който бе отстранен от власт миналата година по време на конфликт с някогашните си поддръжници от армията, организира масови митинги, целящи да се върне на поста министър-председател. Основните пакистански политически партии се стремят да запазят целостта на страната, а военните са ключова фигура в политиката. Въпреки това токсичните политически борби и честата смяна на ръководството затрудняват отговорното управление на икономиката, което води до по-дълбоки проблеми. Една дълбоко вкоренена икономическа криза може да доведе до това много хора да се окажат под прага на бедността, да увеличи продоволствената несигурност и да предизвика гнева на обществото. Това може да има сериозни политически последици както за политическите партии, така и за армията.
През последните месеци Пакистан преживява възобновяване на тероризма от страна на радикални ислямистки групи и етнически бойци в Белуджистан. Пакистанските талибани, които убиват хиляди пакистанци по време на войната срещу тероризма, маркират завръщането си със самоубийствен атентат, при който загиват над 100 вярващи в джамия, което е огромен предупредителен знак, че нестабилността в съседен Афганистан може да повлияе на Пакистан.
Икономическата и политическата криза се разпростират и върху бавното възстановяване на милиони хора след историческите наводнения през 2022 година, които потапят една трета от сушата на Пакистан и разселват милиони от най-бедните население. Международната помощ е бавна и оскъдна, което оставя Пакистан да се справя сам с проблемите, бившият министър-председател Асиф Али Зардари, известен с личната си корупция, веднъж сравнява Пакистан с американските банки, които получават огромни помощи, за да предотвратят фалита си през 2008 г.
Финансовата Криза в Пакистан
Пакистан се сблъсква със сериозна финансова криза, която представлява голям проблем както за самата страна, така и за света като цяло. Зависимостта на Пакистан от внос и намалените приходи от износ поради наводнения и глобалните цените на суровините довеждат до обезценяване на производството и индустриалния изход. Нестабилността в политическата сфера и вероятността за икономическо дефолт на страната представляват сериозно предизвикателство.
Политическата нестабилност в Пакистан засяга както правителството на премиера Шехбаз Шариф, така и ролята на армията в политическата сфера. В същото време, години на икономическо лошо управление дават резултати. Пакистан се оказва неспособен да изплати заемите, използвани за финансиране на дефицити и безполезните корумпирани проекти, включително през Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC). Като САЩ нямат почти никакъв интерес да спасяват Исламабад (и неговите китайски кредитори) от дълбоката яма, която сам си изкопа. Задълженията на Пакистан към външни кредитори, които към края на 2022 г. достигат 126 милиарда щатски долара, сега изглежда все по-вероятно да доведат до икономически дефолт.
Пакистан се намира в значително външно дългово положение със своите кредитори. Най-големият кредитор на Пакистан е Китай, на който дължи 30% от общия външен дълг на страната. Китай предоставя значителни заеми за различни проекти, включително през Китайско-пакистанския икономически коридор, те представляват значителна част от външния дълг на Пакистан. Тези заеми са предоставени както от китайското правителство, така и от китайски комерсиални банки. Пакистан се надява на подкрепата на Китай за рефинансиране и преорганизиране на дълга си. Въпреки това, възможностите на Китай да предостави допълнителни средства са ограничени, а условията за преговори могат да изискват значителни концесии от страна на Пакистан.
Много смятат, че Пакистан може да избегне дългов колапс само ако получи нов транш от финансиране от Международния валутен фонд (МВФ). От своя страна Международният валутен фонд сериозно критикува последния бюджет на Пакистан, който повишава заплатите на публичните служители и предоставя нови данъчни облекчения на богатите. Световната банка също ограничава финансирането към Пакистан. Като в същото време Пакистан обявява големи военни придобивки от армията, докато международни компании напускат страната, а самолети на Пакистанския международен авиотранспорт се конфискуват от кредитори.
В момента на най-големите финансови трусове, Пакистан с бързи темпове се лишава от един от най-цените си ресурси, квалифицираният човешки капитал. Големи групи пакистанци, много от тях образована средна класа, напускат страната в търсене на по-добро бъдеще, включително около 800 000 души само през 2022 г. Тези заминавания ще включват все по-отчаяни средства – както показаха повече от 300-те пакистанци, които загинаха в скорошната бежанска лодка катастрофирала край Гърция, а вероятно Австралия ще види вълна от пристигащи от Пакистан имигранти.
За съжаление, Пакистан има все по-малко приятели, които да му помогнат да излезе от кризата. Дори партньорите на Исламабад от Близкия изток губят интерес. Традиционните подкрепящи като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар, се предполага, че не желаят да предоставят допълнителни помощи. През февруари, в крайна сметка, турският президент Реджеп Тайип Ердоган използва Twitter, за да отмени планираното посещение на премиера Шехбаз.
Финансовата криза в Пакистан не е само резултат от политическата нестабилност, но и от по-широко разпространените икономически проблеми в страната. Един от големите предизвикателства е непрекъснатият спад в стойността на пакистанската валута. Страната тежко зависи от внос на петрол, което оказва силно влияние върху стойността на пакистанската рупия и води до значително поскъпване на цените на горивата и другите вносни стоки.
Ако Пакистан не успее да реши финансовата и икономическата си криза и падне в дългов дефолт, това ще има значителни последствия за страната и региона, като трусовете ще бъдат удар по глобалната стабилност.
Пакистан в капана Китай
Основен проблем пред Пакистан е свързан с неговия дълг към Китай. Връзката между двете страни се укрепва със старта на Китайско-пакистанската икономическа коридора (CPEC), част от Инициативата „Пояс и път“. Въпреки че CPEC бе описван като „променяща игра“, която ще повиши икономиката на Пакистан, този проект създава допълнителни икономически трудности за държавата.
Размер на дълга на Пакистан към Китай
Според икономическия преглед на Пакистан за 2021-2022 година, дългът на страната към Китай е огромен. Той достига 87,7 милиарда долара, което представлява значителна част от общия външен дълг на Пакистан. Този дълг е резултат от неразумни заеми, предоставени от Китай при по-високи лихвени проценти. Въпреки икономическата криза, предизвикана от дефлация на валутата, двуцифрена инфлация и слаб баланс на плащания, Пакистан продължава да заема повече пари и да се задълбочава във финансовата си криза.
Други видове заеми
Освен дълга от Китай, Пакистан има задължения и към други кредитори. Например, Пакистан дължи 8,77 милиарда долара на „комерсиални банки“, които включват банки от Западна Азия и три китайски банки – Банка на Китай, ICBC и Китайската банка за развитие, всички държавни банки. През последните години тези три китайски банки са предоставили краткосрочни заеми на стойност 11,48 милиарда долара на Пакистан. Въпреки това не е ясно колко от тази сума все още се дължи.
Високи лихвени проценти и кратки срокове
Един от основните проблеми на заемите от Китай е, че те са с високи лихвени проценти и кратки срокове. Заемите от многостранни кредитори като Азиатската развойна банка (ADB) и Световната банка (WB) обикновено имат по-дълги срокове от 25 до 30 години и са предоставени на по-ниски лихвени проценти, докато заемите от китайски „комерсиални банки“ са за по-кратки срокове от 1 до 3 години и с по-високи лихвени проценти. Това означава, че докато заемите от ADB и WB са с лихвени проценти около 3%, заемите от китайски банки са с лихвени проценти от 5,5% до 6%.
Последици за икономиката на Пакистан
Високите лихви и кратките срокове на заемите създават сериозни проблеми за икономиката на Пакистан. Например, през 2019-2020 година, въпреки че общите заеми от Китай и от страни от Парижкия клуб са приблизително равни, плащанията по заемите от Китай са четири пъти по-високи от тези към Парижкия клуб. Това представлява голямо бреме за Пакистан и влошава вече тежката икономическа ситуация.
Рискове за икономическото развитие
През последните години Пакистан демонстрира опасни признаци на падане в дългова криза, подобна на тази на Шри Ланка. Дългът на Пакистан към Китай се увеличава, а икономическият растеж остава нестабилен. Също така, Китай трябва да играе активна роля в решаването на икономическата криза в Пакистан. Това включва намаляване на лихвените проценти, удължаване на сроковете за плащане и дори отпускане на част от дълга. Без помощта на Китай, Пакистан ще се сблъска със сериозни икономически затруднения, които може да доведат до дългова криза.
Военният капан с Русия
Интересно е, че въпреки финансовата криза, военният бюджет на Пакистан се увеличава с 11%, докато бюджетните асоциации за образование, жилищно строителство и здравеопазване са значително намалени. Тази неравномерност в разпределението на бюджета води до недоволство в страната и предизвиква критика към военните власти. Вместо да се инвестира в ключови области като образование, жилищно строителство и здравеопазване, Пакистан поставя приоритет върху военни разходи. Това създава несъразмерност в обществото и води до ограничени възможности за икономически растеж и социално развитие.
Попадайки в сферата на влияние на Китай, Пакистан влиза освен в политически и във военен капан с Русия. Съветският съюз, а по-късно и Руската федерация, поддържат стриктна политика да не продават оръжие на Пакистан, като същевременно остават близък политически партньор на Индия и продават много военна техника на Ню Делхи. Това обаче се променя от 2014 г., когато Москва и Исламабад подписват споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, сделката проправя пътя за първата в историята покупка на руско военно оборудване от Пакистан: през 2015 г. Страните се споразумяват Исламабад да закупи бойни хеликоптери Ми-35М. В Ню Делхи се повдигат много вежди и ясната позиция, че Русия е на страната на Индия вече не е толкова очевидна. Русия и Пакистан започват да обсъждат продажбата на руски бойни хеликоптери Ми-35 през 2014 г., а доставката на хеликоптерите започва през 2018 г., въпреки че Ню Делхи изразява пред Москва загрижеността си относно сделката. Русия също така сключва споразумение за отбрана с Пакистан и съвместни военни учения и съвместна борба срещу тероризма. Като същевременно Русия е доставя на индийските военновъздушни сили (ВВС) третата самоходна зенитно-ракетна система (ЗРК) С-400 „Триумф“, което е съобщено на 2 март от високопоставен служител от отбраната пред „Джейнс“. Като една от най- съвременните системи ще се разположи на западната граница с Пакистан. През октомври 2018 г. Индия подписва с Русия сделка на стойност 5,5 млрд. щатски долара за придобиване на пет системи С-400 за IAF, които де факто са обърнати срещу ядреният арсенал на Пакистан.
Експертите се опасяват, че влошаването на икономическите условия и изчерпването на валутните резерви може дори да принуди Пакистан да продаде ядрените си активи. Амджад Аюб Мирза, експерт по въпросите на Пакистан, казва: „Последният опит на Пакистан ще бъде да продаде ядрените си оръжия и наскоро се появиха слухове, че Пакистан, в сътрудничество с пакистанските военни, се е опитал да пренесе контрабандно големи количества уран по целия свят, за да го продаде на черният пазар.“
Как Китай купува мълчанието на Ислямските лидери
През последните години Китай привлече значително внимание на световната общественост по отношение на неговите политики и преследването на уйгурската мюсюлманска общност в региона Синцзян. Множество доклади и свидетелства се появяват, разкривайки масовите задържания и насилствените усилия за асимилация на уйгурите. Въпреки това, много мюсюлмански лидери в различни страни избират да останат мълчаливи по този въпрос. Има все повече свидетелства, че Китай използва своята политическа и икономическа власт, за да купи мълчанието на тези лидери. От Пакистан до Малайзия, политическото влияние на Китай става все по-забележимо.
Пакистан е втората по големина мюсюлманска държава в света и има дългогодишна икономическа и политическа връзка с Китай. През 2015 г. Китай обявява проекта „Икономически коридор Китай-Пакистан“ (CPEC) като част от своята инициатива „Път на коприната“. Този проект включва строителството на инфраструктура, като пътища, железопътни линии и пристанища, които свързват Китай с Пакистан. Той представлява огромна инвестиция от $60 милиарда и има за цел да укрепи икономическите връзки между двете страни. С този проект на политическата сцена в Пакистан се появява бившият премиер и настоящ затворник Имран Кхан.
Имран Кхан е политик, който не само защитава Китайският модел и политика, но и охотно работи за прокарването на Китайското влияние в Пакистан. Имран Кхан, който преди да влезе в политиката е бил национална легенда по крикет в Пакистан, се превръща в политически лидер на страната след създаването на своята партия – Пакистан Техрик-е-Инсаф (ПТИ). Той успява да събере значителна подкрепа от населението, което търси промени в политическата система и по-добър икономически растеж. На 5 август 2023 г., Имран Кхан е осъден на тригодишно затворничество след като съдът го обвини в корупция. Причината за обвинението е, че Кхан е скривал активи след продажбата на държавни подаръци. Тази присъда може да го лиши от участие в политиката, тъй като законът забранява на лицата с криминални обвинения да заемат или да се кандидатират за публични длъжности. Също така, той може да загуби и председателството на своята партия – ПТИ.
Имран Кан, докато е министър-председател на Пакистан, става известен със своята подкрепа към Китай и изказванията му че е признателен за Китайската помощ и инвестиции в страната. Той редовно изказва подкрепа за политиките на Китай в Синцзян и отказва да признае наличието на преследване на уйгурите, като се опитва да оправдае своята позиция, като твърди, че Китай има силни доказателства за това, че дейностите в Синцзян са „професионално образование и обучение“. Като в много случаи Имран Кан се противопоставя открито на критиката от страна на Запада и твърди, че тя е двусмислена.
Влиянието на Китай се разпространява и в други мюсюлмански страни извън Пакистан. Например, Малайзия получава значителни инвестиции от Китай и се надява да развие икономическия си растеж чрез тях. В резултат на това, малайзийското правителство избра да остане мълчаливо по въпроса за уйгурите и да не критикува Китай. Същият сценарий може да се види и в други мюсюлмански страни, където Китай използва своите икономически и политически инструменти, за да упражнява влияние върху мюсюлманските лидери и ги накара да останат мълчаливи за преследването на уйгурите.
Проблемът с уйгурите в Синцзян остава изключително сериозен въпреки усилията на Китай да купи мълчанието на мюсюлманските лидери. Нарушенията на правата на човека в Синцзян остават едно от най-съществените съвременни престъпления срещу религиозните свободи, напомнящи за комунистическите-атеистични устои на режимите на Китай и Русия.
Тероризъм
Пакистан, държава с голямо геостратегическо значение в Южна Азия, е изправена пред сериозна заплаха от терористични групировки. Терористичната дейност в страната е нараснала през последните години, като се извършват терористични актове, насочени към цивилни граждани, военни и инфраструктура.
В Пакистан се наблюдава нарастване на въоръжените конфликти, свързани с териториални спорове, което представлява сериозна заплаха за стабилността в региона. Отказът на талибаните да признаят границата на Дюрант може да доведе до по-голяма автономност или сепаратистични движения сред паштунските и балучистанските територии. Освен това, нарастването на напрежението между Индия и Пакистан относно Кашмир представлява сериозна заплаха за глобалната стабилност. Политиците в Исламабад обвиняват САЩ в бързо и безотговорно изтегляне от Афганистан, което дава на радикалните групи в Афганистан огромни военни ресурси и пълна автономност. Но в крайна сметка, на масата остава въпроса за геополитическото залитане на Пакистан към Китай и Русия, както и пренебрегването на проблемите на мюсюлманите в Китай, за сметка на едно корумпирано правителство.
За да разберем причините за нарастването на тероризма в Пакистан, трябва да разгледаме историческия контекст на страната. От създаването си през 1947 г., Пакистан е изправена пред сериозни политически, социални и икономически предизвикателства. Държавата е била засегната от вътрешни конфликти, етнически напрежения и религиозни противоречия.
Причини за нарастващата терористична заплаха
Един от основните фактори, допринасящи за нарастването на тероризма в Пакистан, е религиозният екстремизъм. В страната има значителна част от населението, което придава голямо значение на религията и религиозните възгледи. Някои групи използват това за манипулиране и радикализиране на хората, което води до насилие и терористични актове.
Социално-икономическите фактори също играят важна роля за нарастването на тероризма в Пакистан. Бедността, безработицата и липсата на образование са основни предизвикателства, пред които е изправена страната. Тези фактори създават подходяща почва за реорганизация и привличане на хора от страна на терористичните групировки.
Пакистан е разположен в нестабилна геополитическа област и е съсед на Афганистан, където има значителна присъствие на терористични групировки. Нестабилността в Афганистан се разпространява и върху Пакистан, като заплашва сигурността и стабилността на страната. Това създава благоприятна среда за разрастване на терористичната дейност.
Последиците от нарастващата терористична заплаха
Нарастващата терористична заплаха в Пакистан води до загуба на човешки животи и голям брой разрушения. Терористичните актове и атентати се извършват в градовете, военни обекти и важни инфраструктурни обекти, което оставя трайни последици върху страната и населението й.
Терористичната заплаха нанася сериозни икономически увреждания на Пакистан. Инвестициите се намаляват, туризмът обезсилва, а бизнесът се засилва от неблагоприятната обстановка. Това оказва отрицателно влияние върху икономическото развитие на страната и жизнения стандарт на населението.
Нарастващата терористична заплаха има и социални последици за Пакистан. Хората живеят в постоянен страх и несигурност, което води до създаване на напрежение и разделение в обществото. Разрастващата се заплаха от тероризъм оказва влияние върху социалната кохезия и събужда недоверие между различните групи в страната.
Климатични Промени и Китай-Русия
Пакистан е епицентърът на нова глобална вълна от разрушения, недостиг на вода, глад, болести и смърт, свързани с изменението на климата. Проблеми предизвикани от климата, свързани с по-високите температури и по-бързото разпространение на патогени и токсини, показва как държавите по света са зле подготвени за коварните, засилващи се рискове за почти всички аспекти на човешкото здраве.
Пакистан е страна, която изпитва сериозни последици от изменението на климата, въпреки че нейният принос за това явление е минимален, но огромна вина за аномалиите, на които е подложен днес нашият свят могат да бъдат търсени в Русия и Китай.
Китай и Русия са ангажирани с борбата с изменението на климата, като и двете страни са поели ангажимент да постигнат въглеродна неутралност до 2060 г, но същевременно използват много трикове за заобикалянето на опазването на природата. Китай е по-сериозен в изграждането на инфраструктура за възобновяема енергия, като слънчевата, вятърната и други източници осигуряват 43 % от производството на електроенергия. Ангажиментът на Русия по отношение на възобновяемите енергийни източници засега е незначителен. Въпреки това и двете страни остават обвързани с изкопаемите горива. Русия е най-големият износител на природен газ, петрол и въглища в света, като през 2019 г. те представляват над 60% от износа ѝ и осигуряват над една трета от федералния бюджет. Много от клиентите на Русия се опитват да намалят въглеродните си емисии и да намалят зависимостта си от Кремъл.
Китай, въпреки инвестициите си във възобновяема енергия, все още е огромен потребител на изкопаеми горива. Търсенето на природен газ в Китай се увеличава през последните няколко години и ще достигне своя пик до 2035 г., което е лоша новина за света, но добра за руската газова промишленост. Потреблението на петрол, което е повече от два пъти по-голямо от това на природен газ и се увеличава по-бавно, ще достигне своя връх през 2030 г. Въглищата остават най-големият източник на енергия в Китай, като 56,8 % от потреблението на енергия в страната се дължи на въглища. Въпреки местното производство, Китай все още разчита на внос, а поради търговското напрежение с Австралия, Китай все повече се обръща към Русия, за да задоволи търсенето.
Но основен мотив за Китай и Русия да формират нов съюз поради общата им насоченост към изкопаемите горива. Русия е изградила най-северното съоръжение за природен газ в света – Ямал СПГ, в рамките на Полярния кръг, с над 200 сондажа за добив на 4 млрд. барела петрол. Китай притежава около 30% от Ямал СПГ, което е далеч от проектите на китайската инициатива „Пояс и път“ (BRI). Арктика е опасна инвестиция и поради топенето на ледовете, което затруднява достъпа на Русия до залежите на природен газ.
В много от проектите на BRI участва Русия, като например първия газопровод „Силата на Сибир“, който е открит през 2019 г., за да изпомпва природен газ от руския Далечен изток в Китай. Обмисля се изграждането на втори газопровод, който да свързва Китай с Ямалския втечнен природен газ. Китай инвестира 123,87 млрд. долара в трите фази на проекта „Силата на Сибир“, което е повече от всяка друга инвестиция в петрол и газ по BRI и четири пъти повече от това, което Китай харчи за енергия от Саудитска Арабия.
Въпреки разногласията по отношение на инфраструктурните проекти и отраслите за преработка на ресурси, основните отношения остават силни. Русия има енергия за продан, а Китай е нетърпелив купувач. В странична сделка Китай се съгласява да закупи нефт и газ на стойност 117,5 млрд. долара. Най-големият руски производител на петрол, Роснефт, обявява ново споразумение за доставка на 100 млн. тона суров петрол през Казахстан на Китайската национална петролна корпорация през следващите десет години, а Газпром се ангажира да доставя 10 млрд. куб. м газ годишно в Китай по нов тръбопровод.
Като цяло Путин иска Китай да му пази гърба по отношение на Украйна и в замяна подкрепя китайските претенции за Тайван и Хонконг, също така Путин предоставя защита за Китайските инвестиции в Африка по линия БРИКС и природни ресурси. Като същевременно този съюз дава увереност на Путин да не се е отказва от Европа. Той все още има приятели в Унгария на Виктор Орбан и Сърбия на Александър Вучич, където Китай добавя финансова тежест по подобие на Пакистан. Европа остава най-големият пазар за руския нефт и газ. А НАТО и Европейският съюз продължават да привличат интереса на страните по руските граници, което означава, че Кремъл трябва да обръща голямо внимание на западния си фланг, разкривайки потенциала на завихрилата се глобална буря.
Последиците от климатичните промени в Пакистан
Пакистан е изправен пред няколко сериозни проблема, свързани с климатичните промени. Една от най-големите заплахи е увеличението на температурите и рязкото нарастване на горещините. През последните години, страната е преживяла няколко тежки вълни на горещина, като температурите са достигали невиждани нива. Това води до сериозни здравни проблеми, като топлообриви и прекомерно увреждане на култивираните култури.
Освен това, Пакистан също така е изправен пред заплахата от наводнения. Силни валежи и повишаване на морското равнище предизвикват наводнения в различни части на страната. Тези наводнения причиняват големи щети на инфраструктурата, селското стопанство и животновъдството, което води до загуба на прехрана и икономически проблеми за населението.
Водата засяга всички аспекти на обществото – от питейна вода до селското стопанство и промишлеността. В Пакистан обаче наличието на вода е все по-ограничено, а водните запаси са заплашени от климатичните промени и неправилното управление на водните ресурси. Климатичните промени са причина за непредвидени екстремни метеорологични явления като суша и наводнения. Изключително горещите температури през лятото водят до бързо топене на ледниците в северните райони на страната, което предизвиква наводнения и разрушения. Наводненията имат сериозни последици за селското стопанство, инфраструктурата и населението.
Водната сигурност е нарастващ проблем за Пакистан, населението на страната постоянно расте, а водните запаси са ограничени. Като същевременно качеството на наличната питейна вода в Пакистан е тревожно, не само повърхностните, но и подземните водни източници са замърсени и предразполагат към заболявания. Причините за замърсяването на водата са разнообразни – от високите температури и микробите до органичните химикали, хранителните вещества и тежките метали.
Замърсената питейна вода представлява сериозен риск за здравето на населението в Пакистан, но също така нанася сериозни щети на икономиката на страната. Хората, които пият замърсена вода, са подложени на риск от различни заболявания, като диария, хепатит и други инфекциозни заболявания. Водните кризи увеличават риска от заболявания, свързани с водата, и са предизвикателство за здравната система в страната.
Климатичните предизвикателства, пред които е изправен Пакистан, не само засягат здравето и икономиката на страната, но също така представляват заплаха за националната сигурност. Растящите напрежения и конфликти, предизвикани от недостиг на вода и прехрана, могат да доведат до социални нестабилности и насилие в страната. Освен това, изменението на климата може да има геополитически последици за региона. Пакистан е важен актьор в Южна Азия и съседства с Индия, Афганистан и други страни. Ако климатичните предизвикателства продължат да се задълбочават, това може да доведе до увеличение на миграцията и напрежението между страните, както и до радикализация на обществото по модела на Афганистан.
Саудитска Арабия и затоплянето в отношенията със САЩ и Израел
През 2023 г. все по-усилено се говори за приближаването към споразумение за военен пакт между Саудитска Арабия, Съединените щати и Израел. Пакт, който ако бъде постигнат, ще има голямо влияние върху Близкия изток и геополитическата му динамика.
Преговорите за създаване на военен пакт между Саудитска Арабия, Съединените щати и Израел са в ход от известно време. Пактът би предоставил гаранции за военна подкрепа, ако някоя от страните бъде атакувана в региона или на саудитска територия. Източници от САЩ са изразяват идеята за създаване на взаимно обвързващо споразумение, подобно на тези, които САЩ имат с азиатските страни. Подобно на споразумението с Бахрейн, което не изисква одобрение от Конгреса, такова споразумение може да бъде постигнато и със Саудитска Арабия. В допълнение, САЩ може да усъвършенства предложението, като посочи Саудитска Арабия като Важен НЕСОАТ (несеверноатлантически съюзник), като този статус вече е бил предоставен на Израел. Саудитска Арабия не би приемала по-малко от обвързващи гаранции за защита от САЩ, особено след нападенията от септември 2019 г., които разтърсиха световните пазари и за които Рияд и Вашингтон обвиниха Иран.
Пакистанският президент Асиф Али Зардари е първият чуждестранен държавен глава, който обявява, че ще присъства на погребението на престолонаследника на Саудитска Арабия Султан тази есен, където бе придружаван от реалната власт в страната, началникът на Генералния щаб на армията генерал Ашфак Парвез Каяни, а това че Зардари и Каяни побързаха да изразят почитта си към Дома на Сауд, не беше неочаквано. Отношенията между Пакистан и Кралство Саудитска Арабия са дългогодишни и близки. Това е един от най-трайните съюзи през XXI век. От десетилетия те поддържат силни стратегически военни отношения, а сега може би имат непризнато ядрено партньорство, за да осигурят на Обединеното кралство ядрено възпиране в кратък срок, ако някога се наложи. Разбирането на саудитско-пакистанските отношения е важно, за да се разбере бъдещето на двете държави, ядреният баланс в Близкия изток и Южна Азия, както и кризата в Пакистан и Саудитска Арабия днес.
Саудитска Арабия и Пакистан са водещи членове на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС). Като Саудитска Арабия е един от най-силните поддръжници на Пакистан по време на войните му с Индия, особено при създаването на Бангладеш от източното крило на Пакистан през 1971 г. От 60-те години на миналия век насам Пакистан е получава повече помощ от Саудитска Арабия, отколкото която и да е друга неарабска държава. През май 1998 г., когато Пакистан решава дали да отговори на индийския тест на пет ядрени оръжия, саудитците предложиха 50 000 барела безплатен петрол на ден, за да помогнат на Пакистан да се справи с икономическите санкции, които можеха да бъдат предизвикани от пакистански контратест. Ангажиментът на Саудитска Арабия за доставка на петрол е от решаващо значение за решението на тогавашния министър-председател Наваз Шариф да продължи с изпитанията. Той значително смекчава последвалите санкции на САЩ и Европейския съюз срещу Пакистан. Големите инвестиции на саудитските принцове и религиозни институции допълват официалната помощ. Значителна част от образователната система на пакистанските медресета се финансира от частни дарители от Саудитска Арабия, които са свързани с влиятелната уахабитска духовна институция на кралството. Новият министър на вътрешните работи и престолонаследник принц Найиф има тесни връзки с тези уахабитски мрежи.
В Заключение
Икономическата криза и политическото разделение в Пакистан представляват сериозен проблем, който не само засяга страната вътрешно, но има и глобални последици. Като цяло Пакистан се намира в изключително сериозна ситуация, като последствията от изменението на климата засягат здравето, икономиката и националната сигурност на страната. Пакистан същевременно се сблъсква със сериозни икономически кризи и политически разделения, които не само засягат страната вътрешно, но имат и потенциални глобални последици.
Убеждението, че Пакистан е твърде голям, за да се провали, е дълбоко застъпено сред неговия политическия елит и естаблишмънт. Обяснение на отказа на същият този национален елит да се ангажира смислено дори с идеята за значими икономически, граждански, структурни и системни реформи, както и обичайният подход към приближаването към ръба на икономическия колапс. Вярата, че светът ще се намеси, за да спаси Пакистан от това да стане жертва на болести, които сам си е причинил, се корени в един друг световен ред – този, който е воден от Америка, неолиберален и с голям ентусиазъм по отношение на глобализацията. В този по-съгласуван еднополюсен контекст имаше по-малко желание за несигурност. Съществуваше и по-ясна рамка за определяне на това какво се разбира под „провал“. В случая с Пакистан провалът се определя през призмата на американските политически съображения и съображения за сигурност след 2001 г. и се изразява в рухнало правителство, заменено от джихадисти с ядрени оръжия. Други възприемани аспекти на този провал включват разпространение на ядрени оръжия в резултат на продажби на черния пазар или увеличаване на броя на регионалните войнствени групи, които биха подкопали американските интереси в Афганистан.
Но сега живеем в многополюсен свят след пандемията, в който икономическата тенденция е да се ограничават вносът и веригите за доставки, свят на протекционизъм и растящ национализъм. Нов свят в който несигурността не е толкова страшна; всъщност тя е норма. А хаосът вече се определя в сравнение с нахлуването на Русия в Украйна или с перспективата за конфликт между САЩ и Китай. След изтеглянето на САЩ от Афганистан страхът, че икономически затрудненият Пакистан ще се превърне в (още едно) огнище на тероризъм, се смекчи; Пакистанският арсенал не изглежда толкова заплашителен, колкото руският или китайският.
Пакистан вече няма ясна роля в геостратегическите съображения на другите световни сили. Понастоящем това е най-очевидно в твърдото намерение на МВФ да постави на страната „тежки“ и строги условия, за да получи следващия кредит. Дните, в които Вашингтон отправя искания по заобиколни канали, в името на стабилността, за освобождаване или смекчаване на условията, явно са отминали. Всеки следващ транш вероятно ще бъде свързан с по-строги изисквания, за да се подтикне Пакистан към необходимите реформи, колкото и болезнени да са те за постигане. Но в крайна сметка, това са финансовите реалности на многополярният свят, в който всеки национален играч се конкурира с другите.
Малко вероятно е Китай да запълни празнината. От гледна точка на сигурността регионалните му опасения са изместени от честите му почти конфронтации със САЩ. А от икономическа гледна точка се наблюдава „промяна в ролята на Китай от доставчик на заеми в събирач на дългове“, както казва Джон Калабрезе в неотдавнашна статия за „проблемните активи“ на Китай (сред които е и Пакистан). А дълговете които има Китай да събира по прословутият си „Път на Коприната“ са колосални.
В мултиполярен свят, който е изправен пред заплаха от рецесия, докато се опитва да даде старт на справедливия преход, „приятелските държави“, включително държавите от Персийския залив, които дълго време предоставяха спасителни мерки и разсрочване на заеми, също променят курса си. Сега те се съсредоточават върху диверсификацията на собствените си икономики в очакване на бъдещо оттегляне от изкопаемите горива. Те искат да се занимават със стратегически инвестиции, а не с отпускане на безвъзмездни средства по идеологически причини. Но Пакистан не е изградил среда, благоприятна за преки чуждестранни инвестиции, а темпото на инвестициите от Персийския залив е далеч по-бавно от обещаното.
Страните, които сега забравиха щедростта си, прекараха последните няколко години в прилагане на драконовски имиграционни политики, предназначени да спрат неизбежния поток от търсещи убежище, бежанци, климатични и икономически мигранти. Това не е добър поглед от гледна точка на правата на човека и свободата, но прави перспективата милиони пакистанци да търсят убежище от провалената си държава по-малко плашеща.
Интересно е, че въпреки че през последното десетилетие бе направен опит либералният модел на САЩ да бъде заменен с представящите се за социалистически Русия и Китай, провалът, който Пакистан трябваше да предотврати, никога не е бил определян от гледна точка на пакистанския народ. Той никога не е бил замислян като невъзможност да се нахранят или приютят 230 млн. души, да се запали осветлението им и да се осигури препитанието им, основните им права, достойнство и безопасност. Като кризата която се завихря в Пакистан, удря всеки един в Пакистанското общество.
Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical и AfCD London. Изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор изследващ процесите в Русия и Африка.
Прегледана: 124055