Анализ: В Европа братята на „Възраждане“ вече влизат във властта

0

Демокрацията поне ни позволи да пътуваме, а оттам – и да се сравняваме с останалия свят. Сравненията бързо ни показаха, че нито успехите ни са невероятни, нито слабостите ни са отчайващи, въобще – че се справяме долу горе с битието, макар и да сме опашкари в семейството на богата Европа.

Уникалното ни съчетание между балканско пъчене и комплекси за малоценност обаче все още не ни позволява да гледаме реално на политическата ни класа и нейните особености. Да сравним трезво нашите хубавци с европейските – това просто не ни се отдава. 

Тук ту се вайкаме, че сме избрали крадци и мошеници, ту се паникьосваме, че идват фашисти и псевдопатриоти, а накрая дружно се тръшкаме колко сме зле, че не може да изберем по-умни хора във властта. По едно и също време ние се плашим от политици-националисти и от политици-чуждопоклонници, което си е чиста лудост някак си.

Нищо уникално няма тук. И там е като тук.

На практика в цяла Европа от идването на Доналд Тръмп в Белия дом насам тече дискусия около надигащата се крайнодясна вълна и около нещо още по-важно – доколко е редно традиционните партии да си сътрудничат с крайната десница. След изборите в Италия, а след това във Гърция, Финландия и Испания, вече всички говорят не за дясна, а за крайнодясна вълна, която помита източния и южния фланг на НАТО. Тук обикновено се прибавя щипка Оран, парче „Право и справедливост“, малко Фицо, Мелони, че дори и “Алтернатива за Германия” – за цвят. Какво да ги правим? Как да ти спрем и т.н… Всички казват – ето, фашистите идват, става страшно. Европа ту се опитва да ги игнорира, ту действа силово. Всички бягат от тях като от чумави. Или почти всички.

Оглеждайки се, ние също надигаме глас – идват от „Възраждане“, те са крайно десни и русофили – това е едната песен. Другата, която тече – боже, нормалните десни се съюзиха с ГЕРБ, чийто управленски модел трябваше да разградят. Още по-лошо – влязоха в кабинета на Делян Пеевски и договарят с него разни неща. Ужас, някакъв. 

Получава се така, че у нас

огромна част от “дясното” е вкарана в общ кюп – 

щом си консерватор, примерно, значи си патриот, значи си и националист, т.е. фашист, което автоматично те прави и нечовешко същество, почти руснак. Тотално елементаризиране, което, колкото и да е абсурдно, действа. Или действа именно защото е първосигнално, елементарно.

На практика този поглед е фалшив или поне – полуистински. Светът не е толкова страшен, той е доста по-пъстър. Ако се огледаме как Европа решава подобните си проблеми, сигурно ще разберем как трябва да ги решим и ние. 

За добро или лошо, срещу праведните демократи няма един враг. Най-важно е да се знае, че европейските национал-консерватори не са националисти, камо ли русофили. Първите защищават националните интереси, без да използват средствата на вторите. Първите са евроскептици, защото предпочитат “Европа на нациите”, вторите са чисти антиевропейци.

Лесен пример – „Фидес“ на Виктор Орбан са национал-консерватори, те са евроксептици. В Унгария националистите са в „Йобик“. Друг пример – Мелони и нейните Fratelli d’Italia (FDI) „Италиански братя“ са национал-консерватори, националисти и сепаратисти в Италия бяха в „Северната лига“, която обаче отдавна се прекръсти само на „Лига“ и вече не дава даваха предимство на богатия италиански север пред бедния юг. Берлускони беше също национал-консерватор, не националист. Да, и Орбан, и Мелони са евроскептици, но ще останат европейци, докато Европа не сглупи да ги изгони. 

Вижте Полша – управляващата там „Право и справедливост“ е същата национал-консервативна партия, както в Италия и Унгария. И ЕС също недоволства, воюва с нея. „ПиС“ са евроскептици, но ето, във войната с Украйна се оказа, че точно Полша е водещата страна в коалицията против агресията. Мелони също не е русофил, както се опитваха да я изкарат около италианските избори. А Орбан? Забравили сте – в началото на демокрацията Орбан беше млад русофоб, който идваше на гости на Иван Костов в София. Сега също не е русофил – русофилството му свършва, когато успее натиска му по дадена тема срещу ЕС. 

Но десни популисти, крайна десница – има. И те растат. 

Гърция забрани националистическата партия „Златна зора“, а на нейно място дойдоха „Спартанците“, които при старта си станаха 5-а парламентарна сила – веднага след комунистите, социалистите и социалдемократи. В Гърция няма национал-консерватори, има обикновени християндемократи (Нова демокрация), които ръководят страната.

Финландската консервативна Националната коалиционна партия (NCP), победи на парламентарните избори през април. Тя е евроскептична и антиимиграционна. Но не е националистическа. Националистите са във втората парламентарна сила: Perussuomalaiset – „Финландците“, които влязоха в управлението. Но колко са националисти, от наша гледна точка, е спорно – за да осигури мнозинство, новият премиер Петери Орпо включи в управляващата коалиция Шведската народна партия, която държи девет места… Това е все едно ПП да управлява с Възраждане и да покани ДПС. 
А защо говорим само за десните популисти? Къде са левите? Защото силен ляв популизъм в момента няма. Имаше покрай „Сириза“ в Гърция и „Подемос“ в Испания, но „Сириза“ днес е сянка на себе си, а „Подемос“ стана „Sumar“ и от тях нищо не зависи.

​​​​​Около испанските избори се заговори за десните популисти или националисти от „Вокс“. Те са такива, да. И от няколко месеца са в коалиция с традиционната дясна Народна партия – управляват общини. И в тези общини изчезнаха знамената на ЛГТБ, цензурираха филма „Баз Светлинна година“, отмениха абонаментите за детски списания на каталунски език в библиотеките и т.н. Освен силни националисти, в Испания има и силни сепаратисти – партиите на баските и каталунците явно ще решат кой ще управлява страната след изборите в неделя. И факт – традиционната десница си партнира с националисти.

Тук си представете ДБ в коалиция с „Възраждане“

Като говорим за партниране между десни и националисти – лидерът на германския дясноцентристки Християнднемократически съюз (ХДС) Фридрих Мерц предизвика буря в партията си, като допусна сътрудничество с крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) на местно ниво. Красота.

Говорим за НП в Испания и ХДС в Германия, които даже не са национал-консервативни. Те работят или допускат сътрудничество с националисти и популисти!

Това не е всичко – в Европа са партията на Льо Пен, австрийската „Партия на свободата“ (FPÖ) /трета парламентарна сила/, нидерландската „Партия на свободата“ – (PVV) /трета парламентарна сила/, „Шведски демократи“ вече са втора парламентарна сила. 

На практика в Европа има мощни евроскептични, национал-консервативна партии, които управляват или са в управлението на много страни. Те бягат от либералната вълна, съпротивляват се на европейския федерализъм, но са твърди и последователни европейци и демократи. ЕС трябва да ги приобщи, а не да воюва с тях. В противен случай ЕС ще пропусне нещо по-важно – крайната десница, която никне бързо като плевел. ЕС трябва да направи нещо друго – да не подкрепя опитите за колаборация между консервативните европейски партии и националистите. Ако това стане, всичко бързо ще бъде загубено. 

На българска почва нещата са ясни – ГЕРБ и ДПС са партии от признати европейски семейства. Борбата с тях е само вътрешнополитическа борба – в Европа ДСБ и ГЕРБ са членове на едно семейство – ЕНП. Т.е. съюзът на ДБ, ПП и ГЕРБ е повече от нормален от европейска гледна точка. Тук няма лоши и добри. Тук може да си говорим колкото искаме кой модел трябва да разбием, колко се краде и т.н., но Европа разбира, че тези партии са братски и трябва да се подкрепят. Европа по-скоро ще се разсърди, ако десните у нас заиграят с „Възраждане“. Макар че като гледам как партии-членове на ЕНП като испанската Partido Popular, Christlich-Demokratische Union в Германия и финландската Kansallinen Kokoomus говорят и работят с националистите, може да подозираме, че и тази бариера може да падне. 

Автор: Петьо Цеков, Сега

Прегледана: 97535

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече