Всички продължаваме да гледаме корупцията с широко затворени очи

0

Чета последния доклад на Еврокомисията за върховенството на закона в България и в съзнанието ми напират изрази на руски език по две причини. Първо, защото брюкселската словесна картина ми напомня платното на руския художник Фьодор Решетников „Опять двойка“ („Отново двойка“). Името му случайно съвпада с името на генерал Леонид Решетников, за когото се твърди, че му дължим благодарност за номинацията на проруския президент Румен Радев, който има неслучайна роля за днешното състояние на България.

Втората причина е, че в сряда, 5 юли, когато излезе докладът, се появи в брюкселското издание „Политико“ интервю на премиера Николай Денков, който използва съвсем разбираеми думи за разлика от дървения език на еврократите, за да обясни, че неволите на държавата идват преди всичко от нейното нежелание да отвори очите си за последиците от руското влияние, определило нейния злополучен преход. Авторите на интервюто Никола Камю и Кристиан Оливер обясняват за тамошните читатели, сред които може би са и творците на доклада, че става дума за „страна, където руската пропаганда и силовите мрежи – упражнявани чрез шпионските служби и организираната престъпност – държат огромна власт“.

Разбира се, официално се знае, че всяка страна се оценява според собствените ѝ заслуги, и затова в доклада никъде не се споменава Русия. Но когато Денков твърди, че българските официални лица често са заимствали заглавието на последния филм на Стенли Кубрик „Широко затворени очи“, за да определят подхода си към руската намеса, това трябва да е ориентир

защо не виждат корупцията на високо равнище

и организираната престъпност, заради които бе въведен механизмът за наблюдение над България от първия ден на членството ѝ в ЕС. 

В резюме най-важният извод от последния доклад е, че в България все още липсват окончателни присъди по дела за корупция на високо равнище. За такъв извод не бе нужно да се чака нов доклад, защото същата констатация фигурира във всеки друг през последните 17 години. Безспорен факт е, че откакто членува в ЕС, държавата не е осъдила нито едно корумпирано лице от висшите етажи на властта. Европейската комисия се умори да повтаря едно и също и затова през 2019 г. спря да пише доклади по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), за да не дублира текстовете си с общите доклади за върховенството на закона в целия ЕС, които започна през 2020 г. Преди това пък намали работата си наполовина, защото през 2017 г. извади от полезрението си организираната престъпност, сякаш някой вече бе изловил мафиотските босове. Естествено никой от тях не влезе в затвора, но така Брюксел приравни България към Румъния, която бе наблюдавана само за корупция на високо равнище, но не и за организирана престъпност. Резултатът бе, че две години по-късно можеше да препоръча отпадане на МСП и за двете страни, заради които бе създаден.

Колко обективен е докладът може да се съди от това, че същата Еврокомисия в същия ден огласи проучване на Евробарометър какво е усещането на европейските граждани за корупцията в собствените им държави. Разминаването между двете оценки бе драстично: Докато Брюксел упражняваше въображението си, за да намери напредък на България в борбата с корупцията и да оправдае безсилието си да промени положението, според 88% от българите корупцията е широко разпространена. За сравнение – в ЕС 65% намират корупцията за широко разпространена. Би трябвало това сравнение да избоде очите на еврократите и да заостри вниманието им към България, но стана точно както Денков се изрази – гледат я с широко затворени очи.

В духа на всички управляващи, откакто сме в ЕС, новият премиер също изрази задоволство от доминиращо „положителния доклад“. Той видя „пет положителни констатации и две критични препоръки“. Положителните, както обикновено, са в сферата на законодателството и структурните промени, а критичните са, че не водят до резултати (присъди). Казано по-просто,

активността на властите срещу корупцията се свежда до преливане от пусто в празно.

Какво друго може да се очаква, след като си гонят опашката. Властта е толкова оплетена от мафиотски зависимости, че залавянето на престъпниците би означавало да залови себе си. Секретните служби, от чиято неотзивчивост се оплаква Денков, никога няма да се демаскират, че са продукт на същия постсъветски модел на преход, каквито са олигарсите и престъпните групировки, преродени в порядъчни бизнесмени.

Обществото няма сили да се пребори едновременно и с подземния, и с надземния криминален свят. Изстива и неговата надежда, че нещо може да се промени чрез брюкселски натиск. Затова е склонно да се примири поне с някаква утешителна полза – например, вдигане на шенгенската бариера, за да може всеки и по всяко време да се занесе нейде в Европа, щом не му харесва у дома. Всяко правителство, включително и служебните, са

прибягвали досега до шенгенската залъгалка

Показват ни я, но не ни я дават от 2011 г. Последното обещание, че ще я пипнем, е за октомври тази година. Добрите власти и добрата Еврокомисия много искат да ни зарадват. Предлагат лошият Механизъм за сътрудничество и проверка да бъде погребан през септември, за да не ни пречи повече.

Истината обаче е друга. И с механизма, и без него проблемите си остават. Всеки ги вижда и всеки може да ни ги посочи. За да разчитаме на шенгенски компромис от Нидерландия, която продължава да е скептична, защото следи внимателно какви доклади пише Еврокомисията, трябва да се надяваме, че нейният премиер Марк Рюте ще вземе пример от бившия председател на ЕК и още по-бивш премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. През 2018 г. той  призна, че е дал съгласие за приемането на България в ЕС, само защото е бил в добро настроение. Иначе тя не е била годна.

До есента остава малко време и властите (особено съдебните) едва ли ще свършат видима работа, за да убедят някого, че са се активизирали. Чудеса не стават и най-вероятно ще плюнчат пръст, за да се ориентират кой вятър накъде ще накриви шапката на Рюте. Надеждата им е, че ще сочи Шенген.

Автор: Светослав Терзиев, „Сега“
Заглавието е на редакцията.

Прегледана: 108910

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече