От сделката между ПП-ДБ и ГЕРБ печели само Борисов

0

Сделката, която ПП и ДБ направиха с доскорошните си смъртни врагове ГЕРБ-СДС и ДПС, се крепи на заявката на десницата, че само така могат да се случат големите реформи – пренаписване на Конституцията, прекрояване на прокуратурата и Висшия съдебен съвет, чистка по върховете на спецслужбите и т.н. Направят ли дори част от това, ПП и ДБ ще са постигнали наистина много. Към момента обаче тези амбициозни цели са по-скоро мираж и само хората на Бойко Борисов и Ахмед Доган обират печалбата от поредния „исторически компромис“.

Да караме поред. Най-напред, герберите успяха да направят коалиционно правителство с десните. Настаниха в него своя човек Мария Габриел като вицепремиер и по план в края на годината тя трябва да оглави кабинета. ДПС пък започна да се изявява като двигател на конституционната реформа, след като ПП и ДБ му се примолиха да направят заедно конституционно мнозинство в парламента. Така се стигна до фрапиращата ситуация, при която Делян Пеевски – санкционираният по американския закон „Магнитски“ политик от движението, навлезе мощно в преговорите за промените в Конституцията. И действа с такъв замах и самочувствие, сякаш движи цялата реформа!

И сега идва временната комисия за депутатските имунитети, с която ГЕРБ-СДС и ДПС ще бранят хората си. На практика с такава цел се роди самата идея за комисията. Нали това се разбра от станалия исторически запис от срещата на върхушката на ПП от края на май т.г. На записа директно се казваше, че задачата на въпросната комисия е да разглежда „лист по лист“ прокурорските доказателства срещу Борисов. Така отнемането на депутатския му имунитет и евентуалното му подвеждане под отговорност би станало след неопределено дълго време (ако въобще се случи). Разбира се, лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев бяха отчели, че комисията може да бъде полезна и на тях, защото очакваха също да попаднат

под ударите на бившия главен прокурор Иван Гешев

Така се и случи – освен Борисов, Гешев заплаши и Петков със съдебно преследване, а после и депутатите от ГЕРБ-СДС Даниел Александров и ДПС Димитър Аврамов. Прокуратурата си оформи солидна групичка от потенциални обвиняеми и тогава изглеждаше, че занапред те ще стават още по-многобройни. Затова за водещите политически сили комисията се оказа добра контрамярка срещу прокурорската атака.

Гешев обаче беше отстранен от поста му, още преди комисията да бъде създадена. Така главното основание за съществуването й всъщност отпадна. Нали ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС се страхуваха, че вече бившият шеф на държавното обвинение използва институцията, за да се разправи с тях. На поста го наследи дясната му ръка Борислав Сарафов, който междувременно се беше превърнал в отявлен враг на началника си. Кариерният скок на Сарафов ядоса десните, които видяха в това рокада от типа „Гешев за Пешев“. Начинът, по който реагираха обаче, беше доста странен – Кирил Петков сам се отказа от имунитета си, след като преди това говореше, че ще го направи преди временната комисия да приключи с работата си.

Бившият премиер обясни, че постъпва така заради заявките на Сарафов, че може да преосмисли исканията за имунитетите, отправени от уволнения му предшественик. „Ако оттегли исканията, Сарафов ще възпрепятства публичността, осигурена от временната комисия по имунитетите, и дела отново могат да се озоват “на трупчета”“, твърдеше Петков. Звучеше така, сякаш се тревожи, че ако не му искат имунитета, комисията няма да се захване с неговия конкретен случай и да „почисти“ репутацията му, както е очаквал.

Каквото и да мислеше Петков, крайният резултат е лош. Сега комисията ще работи по имунитетите на Борисов, Александров и Аврамов. Иначе казано,

ще се занимава само с тревогите на ГЕРБ-СДС и ДПС.

Още повече, че двете партии разполагат с четирима човека в 8-членната комисия. И тъй като тя трябва да взима решения с мнозинство, това на практика означава, че хората на Борисов и Доган имат блокираща квота, с която могат да спрат всичко, което не им харесва.

Всъщност, ако поискат, могат да направят работата на комисията невъзможна. За това основна заслуга имат БСП и ИТН. Хората на Корнелия Нинова и Слави Трифонов отказаха да излъчат свои представители в комисията под предлога, че не искат да влязат в „коалицията на имунитетите“, както наричат ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Е, много хубаво, обаче така герберите и депесарите, вместо да са една трета от състава на комисията, станаха половината. Нищо чудно и „Възраждане“ с нейните двама членове да влезе в лагера на ГЕРБ-СДС и ДПС – нали националистите подкрепиха създаването на комисията в пленарната зала. Така тези три партии даже биха имали мнозинство и очакването, че нищо полезно няма да произлезе от цялата тази история, става съвсем оправдано.

И това не е всичко. На практика,

комисията може изобщо да не се задейства

Както останалите парламентарни комисии (с изключение на правната), и временната комисия няма нито председател, нито зам.-председатели, просто защото политиците не могат да се разберат кой да я оглави. Това означава, че няма кой да свиква заседанията й, да организира и насочва нейната работа, да общува от нейно име с други институции – въобще, да прави нужното, за да бъде комисията реално действащ орган. Какво може да се свърши при това положение? Освен в самата комисия да направят някаква вътрешна договорка как да вървят нещата. Но така ще остане усещането за скрит пазарлък, което ще причини само повече напрежение и проблеми.

А може би това е скритият замисъл – комисията да затъне в организационни трудности и политически дрязги, а междувременно битката кой да държи поводите на съдебната власт да продължи, без досадния (и опасен) сюжет с депутатските имунитети. И така да е, засега всичко се развива така, сякаш комисията съществува, само за да разреши проблемите на Борисов (а покрай него и на неколцина други депутати от ГЕРБ-СДС и ДПС). Да не забравяме и какво се заканиха герберите – да не позволят нито един имунитет да падне, преди да се осъществи правосъдната реформа. Така че, дори и по някаква фантастично стечение на обстоятелствата комисията да свърши реална работа, това изобщо не означава, че някой политик ще стигне до съда.

Людмил Илиев, Сега

Прегледана: 111165

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече