На 2 април българите има съвсем ясен избор

0

Има голям смисъл да се гласува на 2 април. Този път българите имат съвсем ясен избор – България може да бъде тласната в по-добра посока и в по-сигурна евроатлантическа орбита. Какви са възможните компромисни варианти?

Има голям смисъл да се гласува на 2 април. С гласа си хората – и особено колебаещите се – наистина могат да разместят драматично електоралните пасианси, които социолозите подреждат. С малко усилие България може да бъде тласната в по-добра посока и в по-сигурна евроатлантическа орбита. Както за съжаление и обратното – ако пасивността надделее. Пасивността би донесла само проблеми – и необходимост от много големи компромиси с базови за всяка европейска демокрация ценности при съставянето на правителство.

Непрекъснатото внушаване, че партиите трябва да са готови на компромиси, за да има управление, е разбираемо след четири неуспешни парламентарни вота. Но то е и опасно, защото не прави разлика между малки и големи, възможни и невъзможни, прилични и неприлични компромиси. Затова е редно преди петия парламентарен вот да се направи една категоризация на вариантите за договаряне на компромис. Така хората ще могат да направят по-информиран избор.

Възможните компромисни варианти за правителство

Вероятните следизборни компромиси теоретично са от два типа. Първо, за да има управление, може да се наложи във властта да участва по един или друг начин партия с корупционен багаж, каквито са ГЕРБ и ДПС в очите на мнозинството от българите: списъкът „Магнитски“ добавя и външно потвърждение на тези вътрешни политически нагласи. Втори тип компромис е включването във властта на партии, които са геополитически проблемни – уж „миротворци“, които не искат да се помага на жертвата на агресия Украйна. БСП е в тази категория, макар че саботажът ѝ за изпращането на помощи понякога е само вербален. (Има и един трети радикален „компромис“ – включването на „Възраждане“ във възможно управление, но това би променило цялостната геополитическа ориентация на България и поради това е изключено.)

Възможните по-реалистични компромисни варианти за правителство, според социологическите прогнози, са следните:

1. Правителство на ПП-ДБ с парламентарна подкрепа от ГЕРБ-СДС (и евентуално други партии): Доброто на този вариант е, че страната няма да бъде управлявана от хора, номинирани от партии с корупционна репутация, нито ще зависи от пишман „миротворчески“ гласове. Но пък и темата със съдебната реформа и корупцията няма да бъде придвижена много напред. Ясно е, че мнозинство, сформирано с ГЕРБ, няма как да произведе съдебни органи, които адекватно да разследват скандалите около тази партия и лидера ѝ. Все пак едно такова управление едва ли ще възпроизведе схемите на модела „Борисов“, което само по себе си ще е някакъв антикорупционен бонус за страната. За да се реализира този вариант, хората трябва да дадат отчетлива преднина на ПП-ДБ пред конкурентите им от ГЕРБ-СДС;

2. Коалиционно правителство ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС: Разликата тук е, че част от министрите ще са номинирани от партия с корупционна репутация. Близостта на партии с корупционна репутация до публичен ресурс ще е по-голяма. Този вариант не е много вероятен и се отхвърля от ПП-ДБ, но той очевидно ще е предпочитан от ГЕРБ и те ще го използват поне като преговорна стратегия. Едно електорално по-добро представяне на ГЕРБ би им дало аргументи да настояват за този вариант;

3. Правителство на ГЕРБ-СДС с широка парламентарна подкрепа: Това е вариант на правителство от типа „Габровски“. Ако гласовете за него дойдат и от БСП, то ще съчетава и корупционния, и геополитическия компромис. Този вариант би могъл да се реализира при по-изразено водачество на ГЕРБ в резултата от 2 април;

4. Правителство на коалиция ГЕРБ-ДПС-БСП: Тук геополитическият компромис и корупционният компромис биха били в апогея си. Затова тази версия не е много възможна и ГЕРБ съзнателно бягат от нея. Но все пак не бива да се забравя, че в края на миналия парламент тази възможност беше обсъждана като перспективна, така че не може да бъде изключена.

Тежестта на компромисите и рошавата гарга

Този бърз преглед на вариантите показва, че тежестта на компромисите нараства сериозно от 1 към 4 – тоест, някои от вариантите изискват по-ограничени компромиси от други. Вариант 4 може да бъде описан и с поговорката „ако ще е гарга, да е рошава“.

Колкото по-драматична и кризисна е политическата ситуация обаче, толкова по-големи компромиси може да изглеждат оправдани в очите на публиката – и толкова по-рошави гарги хората могат да преглътнат. Затова видяхме, че голяма част от отминаващата кампания беше насочена към генерирането на страхове от предстояща катастрофа. Финансовият министър стана шампион по темата, като почти обяви фалита на страната, та след това трябваше да обяснява, че ситуацията е точно обратната.

„Възраждане“ са естествен генератор на апокалиптични картини: при толкова грозна и рошава гарга, наистина нищо по-малко от метеорита, избил динозаврите, не би убедило българите да я допуснат във властта.

Апокалиптизмът на „Възраждане“ обаче създава нагласи, които са изгодни за ГЕРБ и ДПС – така те стават далеч по-приемливи като властови парньори на такъв драматичен фон. В крайна сметка една корупционна репутация може да бъде преглътната с всичката ѝ перушина, когато астероидът на геополитическата преориентация лети срещу тебе. По някаква причина Корнелия Нинова не разбира тази проста небесна механика и се опитва да подражава максимално на „Възраждане“ чрез антиджендърски референдуми и други изцепки. С тези ходове тя се лишава от възможността да изглежда по-приемливата, умерена алтернатива и всъщност спирачка на „Възраждане“, в каквато роля ГЕРБ и ДПС се наместват.

***

На изборите на 2 април българите имат доста ясен избор и резултатът зависи само и единствено от тях. Рядко демокрации попадат в такава позиция, при която сравнително малки електорални размествания могат да имат голямо политическо значение. Двете стратегически задачи пред страната – запазването на евроатлантическата ѝ орбита със задълбочаване на интеграцията в ЕС и справянето с корупцията – могат да бъдат придвижени напред заедно, без много тежки компромиси в едната или другата посока. Хората може обаче да изберат и рошава гарга: България е все пак свободна държава.

Автор: Даниел Смилов, Дойче Веле

Прегледана: 98835

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече