Много нещо съм изписал, цитирал съм като доказателство авторитети в статии и свои книги относно внушението за нашето “руско” освобождение.
Колко да е “руско” (освен, че не е мотивирано от руско желание за нашето освобождение, а от стремеж към поредното имперско разширение)?
Ето цитат от друг автор относно “руското” ни “освобождение”, който припомня вече добре известен факт, но е повод да добавя илюстрация.
“Да заемеш страна понякога е объркващо. Особено като не знаеш Факт 1: че по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) половината от войската на Руската империя е съставена от… украинци. Това е съвсем нормално – защо да се превозват сибиряци, петербургци и алтайци до Балкана, след като Украйна е наблизо. Като добавим и че в царската армия са участвали поляци, финландци и румънци, става малко сложно да се каже кой точно ни е освободил”.
Снимка от Докторския паметник в София с имена на загиналите “руснаци”. Инкрустирани са върху произволно избран от мен камък.
Вграден е този камък в пирамидата на паметта за лекарите, загинали под московско знаме във войната 1877-1878 г. между двете евразийски империи. Съревновавали са се кой да владее земите, населени с българи, наричани от имперците упорито единствено “славяни” и “православни”. Целта на имперците е била по-лесно да бъдат претопени българите като “славяни и православни” в православно-славянската империя.
Цяло чудо е, че относно претопяването ни имперците удрят на камък.
Автор: Иво Инджев, ivo.bg
Прегледана: 99020