Защо „рашисти“ е една от думите на 2022 г.?

0

Не мога да преценя(м) доколко е достоверна анкетата за думата на годината според българите. Но все пак е впечатляващо, че в десетката попада “рашисти”.

П(р)оявата на рашизма през 2022 година не е на първото място в класацията, заемано от думата война, която е синоним на рашизма, възникнал като понятие от 24 февруари миналата година. Но ако ако тази семантика има значение за възприемането на действителността от българите тогава излиза, че уж силно проруски настроените българи се опълчват на московската пропаганда чрез думата “война” и дори възприемат заклеймяването на рашизма чрез употребата на този термин.

Думата “война” е забранена в раzия и всяко изключение се наказва, освен ако не я произнесе Путлер, който в едно свое изявление все пак определи своята “специалната военна операция” в Украйна като война.

Методиката за подредбата в класацията, доколкото разбирам, се определя от активно пожелалите да гласуват онлайн. Иначе казано не честотата на употребявана през изминалата година дума е определяща, а отношението на гласувалите, проявили активност. Но и сред най-често повтаряните думи, както се разбира от публикацията, сред водещите думи е “Украйна”, която избрах в собствената си класация заради факта, че там се решава бъдещето (ни).

Чудя се какви изводи си правят съставителите на българските новинарските емисии, от които постепенно отпаднаха от водещото място “война” и “Украйна”, а пък рашизмът като понятие напълно отсъства. Ако питате тези словослагатели класацията може да изглежда приблизително така:

1. “Инцидент”

2. “Авария”

3. “Цени”

4. “Инфлация”

5. “Заплати”

6. “Пенсии”

7. “Мигранти”

8. “Бедствие”

9. “Мандат”

10. “Парламент”

Не твърдя, че съм представителен със соловото си мнение, нито че съм “солта на земята”, мерудията в определянето на приоритетите на медийната манджа.  Констатирам  само, че медийното единодушие в неглижирането на явлението “рашизъм” и неговата война е толкова безспорно, че трудно може да бъде оспорено от “незрящите”.

Къде по-важно е за медията да демонстрира близост до “народа” и неговите най-неотложни всекидневни вълнения, отколкото да буни духовете с някаква си война на разстояние от нас на един изстрел с рашистка ракета със среден обсег. Не тази опасност, а “средният” потребител е явно от най-голямо значение за информационното захранва на аудиторията.

После да не се чудим защо сме все на дъното в сравнение с онези, които си поставят високи цели.

Сервирането на информационна храна само по вкуса на “средния консуматор” обрича населението на душевно затлъстяване. То е факт – други класации на международна основа поставят българите сред европейските ( ако не и световните) шампиони по липса на емпатия към страданието на другите ( украинците, вкл. като приютени в България бежанци от близо година насам). 

Украинска илюстрация към новината за масовото убийство на цивилни в жилищния блок в Днипро с рашистка ракета:

Елинор Рузвелт е казала:

Великите умове обсъждат идеи.

Средните умове обсъждат събития.

Малките умове обсъждат хората.

Автор: Иво Инджев, ivo.bg

Прегледана: 8070

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече