Руският шпионаж в България необезпокоявано процъфтява

0

Агресията на Русия срещу Украйна изостри международните отношения в Европа и света. България не участва пряко във военния конфликт, но не всичко е спокойно на тихия фронт на войната. Въпреки че прокуратурата и ДАНС надуват мускули срещу чуждите агенти у нас, мрежите на руския шпионаж продължават да прокарват влиянието си чрез журналисти, бизнесмени и организации.

Хибридната война

Изобщо не представлява трудност за Кремъл да разпространява пропагандата си в българските медии. Информационната война на руското разузнаване в България „се заплаща в копейки“, твърди журналистът от сайта Bellingcat Христо Грозев, който беше обявен за издирване от Руската федерация. „През хибридни актьори е възможно да се постигне влияние в медиите срещу заплащане. И за съжаление това заплащане е в копейки, ако мога така да се изразя. Става въпрос за публикации, които струват 150 евро. Дадена статия, написана от ГРУ, от Русия, която бива публикувана в български медии срещу 150 евро. Незначителни суми водят до значително влияние върху общественото съзнание в България, което не бива да се случва“, заяви Грозев.

По негови думи, руската пропагандна мрежа оперира чрез македонския гражданин Дарко Тодоровски, който се подвизава като кореспондент в България.“Той не е журналист реално, а дописник, който получава задачи от Русия и чрез своя мрежа в България успява да публикува тези статии срещу заплащане. Най-скъпото е 600 лв.“, каза Грозев. Според него руските служби възприемат държавата ни като лесна плячка и инфилтрират агентите си лесно. „Може би ще се открият стотици и хиляди“, заяви журналистът по време на изслушването си в парламентарната комисия за контрол над спецслужбите.

Информацията, че Кремъл си купува руска агентура в България срещу заплащане, дойде и от най-високо ниво в държавата. Началникът на кабинета на бившия премиера Кирил Петков Лена Бориславова заяви през юли миналата година, че Русия плаща по 4000 лева месечно на свои говорители. По думите ѝ става дума за „обществени и политически говорители“, сред които журналисти, политолози, политици и общественици, които публично формират позиции в подкрепа на руската държава. Не стана известно обаче да е проведено задълбочено разследване от прокуратурата и ДАНС по повод изнесените данни от Бориславова.

(Не)успешно контраразузнаване

Държавната агенция „Национална сигурност“ има задачата да разкрива и пресича разузнаването на чужди държави, както и дейности на групи и лица, подпомагащи чужди служби, терористични или екстремистки организации. През последната година от началото на войната в Украйна обаче не е известно службата да е разбила мрежа за финансиране на руската пропаганда. Въпреки това ДАНС беше похвалена от бившия премиер Кирил Петков, чието правителство през юли м.г. реши да изгони от България 70 руски дипломати и техните семейства. „Те са идентифицирани като хора, свързани с руските служби, и са работили срещу нашата родина. Това са 70 човека, голяма бройка, били са на най-различни позиции, всички са в руското посолство и са се занимавали с несвойствени дейности за дипломатически позиции. Дипломатическата роля е била за прикритие“, посочи той, поздравявайки нашите служби за добре свършената работа.

Преди седмица в първото си интервю от назначаването му на поста председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ Пламен Тончев съобщи, че България е обявила за персона нон грата 84 служители на руските официални представителства у нас. В същото време прави впечатление, че докато се гонят руски дипломати, не се закачат българските граждани, които са се поставили в услуга на чужда държава срещу заплащане, като разпространяват руската пропаганда и дезинформират.

Прокуратурата на Иван Гешев пък обича да си приписва успехи в борбата с руския шпионаж. Факт е, че държавното обвинение дълго време си затваряше очите за рискове за националната сигурност, идващи от Русия. Чак сега, например, прокуратурата се сети да провери информацията, че руснаци и юридически лица, включени в различни санкционни списъци на Европейския съюз, САЩ и Великобритания, са придобили множество недвижими имоти в България. Още преди месеци разследващият сайт bird.bg изнесе информация, че има санкционирани заради войната в Украйна руснаци, които притежават имоти на българското Черноморие. Става дума за високопоставенитe Сергей Чемезов, Максим Топилин, Владимир Плигин и Алексей Чепа, които са в санкционните списъци на ЕС, Великобритания и САЩ. Не е известно до момента българските власти да са предприели стъпки за блокиране на активите на санкционираните руски граждани.

Най-накрая държавното обвинение реши да обърне внимение и на паравоенната организация „Шипка“. Това се случи едва сега, въпреки че организацията функционира от поне 2013 г., когато беше създадена, за да лови мигранти по границата с Турция. Още през 2016 г. от Българския хелзинкски комитет с официално писмо до институциите поискаха тази организация да бъде проверена и закрита. В сигнала се предупреждаваше и за „Български воински съюз „Васил Левски“. БХК тогава заяви, че двете дружества създават тайни и военизирани структури, които си поставят за цел да извършат престъпления (опит за преврат, бунт или въоръжено въстание за събаряне на властта“, като данните им се базираха на открити източници – сайтовете и Фейсбук страниците на организациите, видеа в мрежата.

Делата

Прокуратурата не може да се похвали с успехи и по шумните дела срещу български граждани, които са обвинени, че са се поставили в услуга на чужда държава. Шефът на НД „Русофили“ Николай Малинов още не е чул присъда на първа инстанция, въпреки че обвинението за шпионаж му беше повдигнато през 2019 г. Според разследването Малинов е комуникирал с две организации, базирани в Русия, от които получавал задачи срещу заплащане в няколко направления. Трябвало да се създаде проруска партия, която да преориентира България на Изток, тв канал и сайтове, които да обслужват тези цели, както и неправителствена организация и аналитичен център. Съдебната фаза започна чак през 2021 г., като делото веднъж беше върнато от Специализирания наказателен съд заради неспазване на срокове. След закриването на спецправосъдието делото продължи в Софийския градски съд.

Абсолютен провал претърпя и побългареният вариант на „Петорката от Кеймбридж“. Става дума за огласеното от главния прокурор дело през март 2021 г. срещу шест души, които са привлечени към наказателна отговорност за шпионаж в полза на Русия. Тогава държавното обвинение разпространи видеокадри и аудиозаписи от срещи между заподозрените, а главният прокурор обяви, че разкритата афера е без аналог от Втората световна война насам. Според обвинението 74-годишен бивш шеф в българското военно разузнаване, изкарал преди 1989 г. школа в руското ГРУ, е сформирал и ръководил 6-членна шпионска група. Затова и прокуратурата му дава кодовото име Резидент. В групата са още съпругата на Резидента, бивш негов подчинен и настоящ шеф на секретното деловодство на българския парламент, зам.-директор на бюджетната дирекция на Министерството на отбраната, както и двама действащи служители на служба „Военно разузнаване“.

Въпреки че членовете на предполагаемата шпионска група бяха предадени на съд, делото беше прекратено през март м.г., след като Софийският военен съд прие, че прокуратурата е допуснала процесуални нарушения в досъдебното производство, които са застрашили правотото на защита на обвиняемите. Това впоследствие беше потвърдено и от Военно-апелативния съд, който също прекрати съдебното производство по „невижданата“ шпионска афера. От близо една година всички подсъдими за шпионската афера са на свобода срещу парична гаранция от 2000 лв., а съдебният процес не е започнал по същество.

Автор: Мартин Георгиев, Сега

Прегледана: 15790

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече