Време е президентът пак да вдигне юмрук срещу ГЕРБ

0

Голямото безобразие с Изборния кодекс приключи. Двете седмици на бясно газене по закона от страна на “хартиената коалиция” достигна до мъчителен край миналия петък. Поне така изглежда за момента. Защото, ако поемем скоро на избори (както се очертава), веднага ще усетим с пълна сила ефекта от своеволията, които ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС си позволиха със закона.

Сега обаче буламачът, който сътвори тройката, ще се изсипе в двора на президента Румен Радев. На държавния глава се пада да обнародва приетите от парламента закони. Но той има и правото да връща тези закони обратно на депутатите, ако прецени, че не отговарят на обществения интерес. В конкретния случай, това на практика е негово задължение. Страната просто не може да си позволи да направи избори по начина, по който „хартиената коалиция“ е замислила.

На Радев няма да му се налага да се труди особено, за да напише мотивите към ветото си. Тройката му даде причини в изобилие да върне закона. Дори няма значение как гледа президентът на дилемата „хартия или машини“, която беше в дъното на цялата история. Нещата вече отиват далеч отвъд това.

Всъщност, на следващия вот няма да избираме дали да гласуваме с хартия или машина.

Ще избираме между два вида хартиени бюлетини

Само дето едната ще се нарича „бюлетина от машинно гласуване“, защото ще се разпечатва от устройството, в което избирателят си въвежда вота. И нещо повече – няма машинно отчитане на резултата, всичко ще става с броене на гласовете на ръка от секционните комисии, а данните ще се записват, отново ръчно, в хартиени протоколи. Електронната памет на машините, макар и да се съхранява, ще бъде напълно безполезна – няма да може да се използва, за да се сравнят данните в нея с написаното в хартиените протоколи.

Това накратко е герберският принос към Изборния кодекс. По същество се елиминира машинният вот и в същото време се позволява на хората на Бойко Борисов да кажат: „Виждате ли, ние запазихме машините и дадохме възможност на хората да избират как да гласуват.“ Забележително безочие, което не само ще погребе гигантската инвестиция, направена в машинното гласуване през последните години, но ще изложи на риск следващите избори, защото безумно ще обърка и избирателите, и изборната администрация.

Затова на Радев няма да му бъде трудно да почерпи аргументи за своето вето.

Няма значение дали харесва машините или не. Напълно достатъчно е да открои опасността, в която се поставя изборната система заради безумието на „хартиената коалиция“. Но добре, да кажем, че това не впечатлява особено президента. И така да е, той има чисто политически интерес да върне закона в Народното събрание. Така ще може да се разграничи от ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС и да спечели обратно малко от загубената си репутация на борец срещу статуквото.

Защото през последната година Радев направи много, за да разсипе тази репутация, за която толкова се труди в миналото. Едва ли някой е забравил вдигнатия юмрук, с който той поздрави разбунтувалата се срещу герберската власт улица в средата на 2020 г. Тогава държавният глава едва ли не беше готов да застане начело на гражданска революция срещу „мутрите“, както открито нарече Борисов и неговите хора. Година и половина по-късно обаче Радев внезапно отвори война на антигерберската коалиция на ПП, ДБ, ИТН и БСП, която междувременно беше направила правителство. Най-напред, защото прочистваха назначените от него хора в изпълнителната власт. После, защото новите управляващи (без социалистите) заеха позиция в подкрепа на Украйна срещу руската агресия. Над всичкото това стоеше по-дълбок и скрит мотив – отворилият се апетит на президента да разшири максимално тесния периметър на правомощията си, дори на границата на позволеното от Конституцията на страната.

Крайният резултат от тази битка беше, че

Радев изведнъж се озова в лагера на онези, срещу които беше

призовал гражданите да се разбунтуват. Неслучайно Бойко Борисов така рязко смекчи говоренето си срещу държавния глава през последната година. Вождът на герберите усети, че макар и временно, президентът може да бъде негов съюзник срещу ПП. Същото се отнася и за ДПС. През 2021 г. движението беснееше срещу Радев и го обвиняваше в тирания. Дойде обаче кабинетът „Петков“ и хората на Доган насочиха стрелите си към ПП, която изглежда възприемат като по-непосредствена заплаха за интересите си.

Сега Радев разполага с добър шанс да се върне от другата страна на барикадата. ПП и ДБ няма на какво друго да разчитат в битката си срещу хартията, освен на неговото вето.

Ако законът се върне за повторно разглеждане

в парламента и се мобилизира общественото мнение срещу тях, тогава има някакъв шанс герберите да се огънат и да направят отстъпки. Радев може да бъде част от това. Още повече, че той е длъжник на обществото. Става въпрос за консултациите, които провеждаше с политическите сили за правителство. Президентът лично ги провали, защото не можа да обуздае желанието си да използва тези разговори, за да се саморазправя с политиците, които са критични спрямо него и служебното му правителство.

Изборните промени засягат цялото ни общество, защото определят начина, по който определяме на кого да се повери властта. Тук няма място за лични интереси и наранено самолюбие. Ако сега подмине така предоставилата му се възможност, например защото ПП и ДБ искат да му отнемат влиянието върху МВР и спецслужбите, Радев ще покаже, че си заслужава етикета „статукво“, който мнозина вече му лепят.

Автор: Людмил Илиев, Сега

Прегледана: 76275

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече