Скрапът май ще е суровината на бъдещето

0

И пандемията от коронавирус, и енергийната криза показаха ясно колко зависима е Германия от вноса на суровини. Една кръгова икономика с акцент върху рециклирането би могла да стане част от решението на проблема

Източник: Дойче Веле

Скрапът е много повече от отпадъчен материал. Железният и металният скрап, т. нар. вторични суровини, вече играят важна роля в икономиката. Според браншовия съюз на професиите в сектора „Преработка на отпадъците и водите и на кръговата икономика“ (BDE) никоя друга страна не извлича толкова много вторични суровини от своите отпадъци, колкото Германия.

Същевременно председателят на организацията Петер Курт се притеснява заради нарасналите разходи за енергия. „Първите производствени предприятия вече затвориха. Все по-трудно става да се продават материали, все по-трудно е да се получи разумна цена, защото трябва да се плаща и за разделното събиране, и за преработката им.“ 

Предприятията са намалили производството

Ралф Вагер, управляващ директор на средно голяма компания за управление на отпадъци в района на Щутгарт вижда нещата по същия начин. Всяка година компанията му преработва по около 300 000 тона скрап, който се използва главно в стоманодобивната промишленост на Германия и Европа. Той описва ситуацията по следния начин: „Истината е, че много заводи намалиха драстично производството и изобщо спряха да произвеждат.“ Предприемачът се надява на правителствени мерки, или още по-добре – на европейско ниво. 

Преди войната в Украйна и последвалите проблеми с доставките на енергия стоманодобивната индустрия като цяло е била в подем. След спада заради пандемията цените са скочили до небесата, а търсенето е нараснало, включително и на преработените суровини. Това също демонстрира колко зависима е Германия от вноса на суровини от други държави.

Рециклирането и опазването на климата

Кръговата икономика би могла да стане част от решението, казва Бернд Майер от Германската асоциация на компаниите за рециклиране на стомана и управление на отпадъците. „С всяка стомана, която е произведена от вторични суровини, пестим природни ресурси, тоест кокс и руда. Продуктът вече е наличен, само трябва да се обработи и да се върне в цикъла.“

Това не само може да намали зависимостта на Германия от вноса на суровини, но и да бъде от полза за климата. В края на краищата рециклирането на стомана обикновено произвежда по-малко въглероден двуокис от нейното добиване по обичайния начин. Според данните на Германската агенция за суровините, 45% от суровата стомана в Германия вече се добива от вторични суровини. При алуминия имаме дял от 50%, а при медта – над 40 процента.

Неизползваният ресурс

Експертката Брита Букхаген все още вижда възможности за подобряване на съществуващия производствен цикъл. „При някои стратегически метали, тъй наречените технологични метали, като тантал, редкоземни метали или магнезий, все още наистина съществуват неизползвани материални потоци за рециклиране“, казва тя. Букхаген е ръководителка на дирекцията, отговорна за рециклирането на суровини в Германската агенция за суровините, част от Министерството на икономиката. Би било възможно да се извличат и по-голям брой метали, „за да се намали зависимостта на Германия“.

Според нея Германия, която е бедна на суровини и не разполага с почти никакви собствени мини за добиването им, трябва да използва рециклирането като заместител.

Прегледана: 30120

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече