Кампанията за кметските избори започна, но прогресивните сили още спят

0

До вчера изглеждаше, че залисията около централната власт и евентуалните парламентарни избори изцяло ще отнемат политическата енергия. Но пукна топчето и на местните. Борис Бонев обяви, че превръща „Спаси София“ в партия. Бойко Борисов разжалва пловдивския си човек Здравко Димитров. От Югозапада долетя новината, че Корнелия Нинова и БСП са напуснати от пореден градоначалник (Николай Георгиев, Кресна). А на североизток бившият каварненски „кметъл“ Цонко Цонев написа 2 не особено внятни изречения във Фейсбук, които публиката счете за завръщане, а той благодари за подкрепата.

От по-рано се знае, че Стара Загора ще има нов управник. Защото герберът Живко Тодоров многократно обяви, че мандатът му е последен. Разбира се, старозагорската ситуация важи,

ако думите имат значение.

Ако и кавгите не се израждат в компромиси, то няма как в Перник Станислав Владимиров да е отново кандидат на БСП. Няма и как в Благоевград противопоставянето да е по линията „промяна – статукво“ – ще е между самите сили на промяната, след като на крилете й Илко Стоянов (ИТН) спечели частичния вот миналата година, но мигом ПП го заудря под и над кръста.  

Макар другото да е тъмна Индия, която в 12-те месеца до общинския вот може да се стъмни още, ситуацията заслужава анализ. Особено в трите най-големи града, които са визитна картичка на местния политически процес. Но преди тях дебело трябва да се кажат две неща. Първо, всички, които отсега предприемат действия с оглед на местните избори, заслужават поздравления – динамичната ситуация изисква да се лидира,

да се поема инициатива,

не да се  постъпва реактивно. Второ, специално в ГЕРБ процесите може да доведат до твърде значителни общи следствия – един отказал се кмет, втори неиздигнат… току-виж има трети и четвърти, все на големи градове. Към момента изглежда, че за нищо Борисов не би се разделил с някои свещени крави… Но след притчите за Каин, Авел, Борисов и Цветанов, всичко на този свят е възможно.

Сега няколко думи за София. 34-годишният Борис Бонев определено вече не е ексцентричен младеж, правещ пърформанси и други екстравагантности. Той се чувства мъж в разцвета на силите си, способен да „спаси“ града. Следва да бъде приеман абсолютно сериозно. Партията е нужна на Бонев, за да се прицели подобаващо в общинския съвет. Да седне равностойно срещу останалите политически играчи. А и да изнесе една хубава предизборна кампания, каквато само собствените партии могат.

Що за чудо е партия, която е единствено столична,

както я определи Бонев, питат критиците. Отговорът: също както градските край морето, появили се преди години и излъчили кметове; досущ и налични пловдивски. По-интересно е друго – чрез няколко заигравки с думичката „промяна“, с „приоритети, които не са леви или десни“, а и по-ранни случки (една от първите премиерски изяви на Кирил Петков бе със „Спаси София“), Бонев показва, че няма да държи да е кандидат само на своята си партия и призова в сряда за общ кандидат на ПП, ДБ и неговата все още хипотетична парти. Ако той е кандидатът, това го превръща в кандидат от топ редицата. Подценяваната случка от септемврийския парламентарен вот е, че ПП не се провали дългосрочно – загуби тежко, но остана да стърчи като контрапункт на ГЕРБ – най-големият. И ако оцелее година като полюс, това автоматично

превръща кандидат-кметовете й във водещи фигури

Неведнъж след подкрепа на партия полюс победители са ставали претенденти, които по-рано са се представяли невзрачно без тази подкрепа. Това дава големи шансове на Бонев в София (10% актив от вота през 2019 г.), и например някакви на Костадин Бачийски в Бургас (6%).

А сега за Пловдив. Драмите там само на пръв поглед са вътрешнопартийни. Контурите им като такива са ясни: Здравко Димитров винаги е бил в тежък конфликт с Иван Тотев, когото смени като кандидат и кмет през 2019 г.; Тотев остана силният човек в местната структура, негови хора са съветниците и районните кметове, които пък удряха по Димитров през мандата; Борисов сега разплете кавгата. От трета страна, манежът се допълва от Дани Каназирева. Тя също е скарана с Тотев, но

не е изстинала в сърцето на Борисов –

и не крие, че има поредни мераци за кметската надпревара. Самият Борисов намекна, че кметът на район „Тракия“ Константин Димитров може да е кандидатът догодина. По-важното е, че в Пловдив силите на „демократичната общност“ и БСП са не просто слаби, ами и и буквално нищожни (таван от 10% за кандидатите на БСП на последните три вота; от 5% на РБ-та и ДБ-та). Специално „демократичната общност“ винаги има за враг поне един бивш партньор (през 2015 г. бе подкрепен напусналия ГЕРБ Здравко Димитров, на когото стана опозиция, след като той се върна в ГЕРБ; през 2019 г. ДСБ бе коалиционен партньор с Каназирева на национално ниво). В тази опозиционна среда от

дързост, красота, малки способности и безразборни контакти

би било истинска сензация, ако в Пловдив се появи алтернатива на ГЕРБ. Едва ли и ПП би я формирала. Тоест Борисов сега определя не просто своя кандидат-кмет, ами и самия кмет (името на Константин Димитров е по-скоро за парлама).

Забележително е, че политическите събития в двата най-големи града са съпроводени с една специфична енергия в социалните мрежи – ирония за Пловдив и буквален бяс по адрес на Бонев. Източник са симпатизантите на гореспомената демократична общност. От какво се гневи тя, трудно може да се разбере. Може би, че никой не е готов да й подари метафизично полагащата се победа? Истината е, че докато конкурентните й се готвят за местния вот, тази иначе много прогресивна общност изостава. Познавайки нрава й, колега журналист шеговито пророкува резултата: „Отсега е ясно, че основната тема след местните избори, поне за София, ще е разбиването на демократичния вот от Борис Бонев и

загубата на доказан харизматик като Трайчо Трайков“.

Колкото до Варна, събитията там са предстоящи, но и сходни с някои от гореописаните. Основните дилеми са три: ще се оттегли ли Иван Портних, след като ГЕРБ отдавна стигна тавана си с него, пък и не е сред големите любимци на Борисов; ще се кандидатира ли Костадин Костадинов, след като бе на балотаж през 2019 г. (Варна му е отесня, но всяко друго име означава знакова катастрофа в неговия му град); какво ще произведат „силите на промяната“ при амбициите на бившия областен управител Благомир Коцев (ПП), бившата депутатка Стела Николова (ДБ) и бъдещият трети, който винаги се появява.

Така или иначе интересното предстои. Засега е видно, че едни се заеха реално с местните избори, а други – виртуално.

Автор: Диян Божидаров, Сега

Заглавието е на редакцията.

Прегледана: 39580

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече