13 г. Фандъкова управлява София: Нито е хубаво, нито е готово

0

За Йорданка Фандъкова последната година от нейния четвърти и най-вероятно последен мандат започна закономерно – с протест. Фандъкова вече е най-дълго управлявалият кмет на София и отпечатъкът на ГЕРБ върху лицето на столицата е незаличим, затова и поводът за протеста е предсказуем – поредният ужасен ремонт, този път на жълтите павета.

За 13 години управление през ръцете на Фандъкова и екипа й минаха около 10 млрд. лв. чрез бюджетите на Столична община – достатъчно, за да се развива градът с умело съчетание на история и модерност, дух, култура и атмосфера. Жителите на града обаче най-често описват средата около себе си с други думи – презастроена, със зле планирани нови квартали (появили се именно в епохата „Фандъкова“), с мръсен въздух, с лоша или направо липсваща инфраструктура, зле организиран трафик и обществен транспорт, с нарастващ дефицит на паркоместа, с недостъпни социални услуги. Това са все задачи, които кметът не реши през всичките години на своите мандати. Очевидно е, че те няма да намерят решение и през оставащото време до местните избори през есента на 2023 г. въпреки заявките на прага на четвъртия мандат. Затова от щедрите обещания остава само списък с основания за недоволство, дълъг почти колкото роман от руски класик.

Места за всички деца в детските градини

Преди 3 г. за пореден път Фандъкова обеща: „Осигуряваме места за всички деца в детските градини“. Още тогава думите й увиснаха във времето и повечето софиянци ги приеха като поредния виц на тази тема. Усещането, че Фандъкова формулира поредния лозунг, се оправда напълно през следващите три години, въпреки че скоро след местния вот третото правителство на Борисов отпусна целево на Столична община 65 млн. лв. за строеж на ясли и градини. Впоследствие Фандъкова обяви гръмка програма, която СОС прие за изграждането на 67 нови заведения до края на този мандат. Администрацията обаче продължи да работи с познатите бавни темпове и към момента изпълнението на програмата е в пъти под заложеното.

При липсата на резултати кметът смени тактиката и започна да обвинява за липсата на места районните кметове, много от които са от опозиционната „Демократична България“. Това се случи, въпреки че т.нар. „малки“ кметове бяха управлявали кварталите си от малко повече от година. Резултатът от всичко това е, че ежегодно над 10 000 деца в София, или близо половината от кандидатстващите, продължават да остават извън общинските детски заведения.

Нов контрол на ремонтите

През 2019 г. Фандъкова се закле пред софиянци, че в следващия й мандат ще настъпи нова ера в качеството и контрола на общинските ремонти и строителство. За целта тя създаде нова длъжност на заместник-кмет със същия ресор, като назначи първо един, а после и втори човек. Обещанията „Строг контрол на строителството и ремонтите на всеки етап“ и „Безкомпромисни санкции при некачествено строителство“ обаче си останаха само в предизборната програма – достатъчно е да дадем за пример жълтите павета, където безобразията бяха „погалени“ със 100 000 лв. глоба.

Удължаването на срокове и ремонт на ремонта – запазена марка на ГЕРБ, в четвъртия мандат на Фандъкова бяха приложени още няколко пъти. Преди жълтите павета проблеми с качеството и със сроковете имаше и на обновения срещу 11 млн. лв. Западен парк, и при разширението на бул. „Тодор Каблешков“ в ж к „Манастирски ливади“. По същия булевард вече трябваше да се полагат релсите за нова трамвайна линия, каквато всъщност няма да има при този столичен кмет. Ако човек се върне към обещанията й от 2019 г., то строителство на нови трамвайни линии вече трябваше да е започнало и по още няколко направления. Тунелите към „Люлин“ и НДК вече трябваше да са ремонтирани, а работата например по пробива на бул. „Копенхаген“ в „Младост“ към „Цариградско шосе“ трябваше да е в разгара си.

Предстои да видим как ще оправдаят от „Московска“ 33 и очертаващото се забавяне при ремонта на трасето на трамвай №5. Според договора с изпълнителя ВДХ АД то трябва да е напълно готово през пролетта на 2023 г. Но вече е сигурно, че това няма как да се случи, при положение че дейностите по направлението от жк „Бъкстон“ до „Княжево“ дори не са започнали.

Град за хората… или за колите

Властимащите в столицата припознаха и често повтарят мотото „Град за хората“, с което известният датски архитект Ян Геел дойде преди години да даде съвети за подобряване на градската среда. В ръцете на днешните управляващи обаче и това красиво послание вече се превърна в куха фраза без никакво съдържание. Фандъкова недвусмислено показа, че администрацията в София няма воля да отстоява дори микроскопичните стъпки за освобождаването на града от желязната хватка на автомобилите, предложени от самата нея. Чудесен пример за това е съдбата на малката централна улица „Съборна“.

През 2020 г. всички политически групи без ВМРО гласуваха решение за превръщането на част от „Съборна“ в пешеходна зона. По предложение на „Спаси София“ 300 метра от нея трябваше да бъдат освободени от паркирали коли с цел да се свърже пешеходно бул. „Витоша“ с Градската градина – нещо, което фигурираше и в предизборната програма на кмета. Решено бе още улицата да се освежи, по нея да се разположат пейки и зеленина и мястото да се направи подходящо за разходки.

Нищо от обещаното не се случи. Вместо това Столична община застана на страната на съдържателите на луксозни магазини и заведения в района, обединени в задругата „Спаси „Съборна“ от „Спаси София“. Така паркоместата по улицата бяха върнати. Досега в този си мандат ГЕРБ блокираха още опит площадът около храма „Света Неделя“ да се изчисти от автомобили, движението по бул. „Патриарх Евтимий“ да се преустрои с цел да има повече място за пешеходците и велосипедистите и т. н.

По ирония на съдбата след това членовете на задругата „Спаси „Съборна“ от „Спаси София“ сложиха прът в намеренията на общината да ремонтира зоната около бившия хотел „Шератон“, която от години е в трагично състояние и която бе в обещанията на ГЕРБ за периода 2019-2023 г. През лятото стана ясно, че собственици на обекти по „Съборна“ са сред обжалвалите разрешението за строеж, което даваше зелена светлина на ремонта. Така пространството около църквата „Света Неделя“, което би трябвало да е едно от най-представителните в града, ще остане заградено с ламарина още неопределено време и ще представлява едновременно гигантски паркинг и перманентна строителна прощадка. Заедно с него ще продължава да загнива и градинката пред хотел „Рила“, тъй като управляващите в София обвързват нейното спасение с ремонта на „Света Неделя“.

Гражданите и общината – скъсана връзка

Преди 3 г. Фандъкова обеща още Столична община да започне да се допитва до софиянци по всички въпроси, свързани с градската среда. „Нов ред за обществени обсъждания – гражданите могат да участват на всеки етап от обсъждането – от заданието за проектите до тяхното приемане“, записа тя в предизборната си програма. Към днешна дата това изречение буди само смях, а може би и по-силни емоции. Един фрапиращ пример от последните 3 г. – ГЕРБ осуетиха искането за провеждането на референдум за изгарянето на боклук в непосредствена близост до центъра – в ТЕЦ „София“.

Самата Фандъкова не се появи на нито една от дискусиите за бюджета на града, на които съгражданите й питаха кога ще бъдат ремонтирани разбитите улици в кварталите, кога ще се построят липсващите тротоари, кога ще се благоустроят занемарените междублокови пространства и т.н. В допълнение софийските активисти от ГЕРБ се самооторизираха да взимат решения за отдаване на общински терени и имоти на спортни клубове, без да провеждат обществени обсъждания с хората, в чиито райони се намират те. След това решение жителите на „Бояна“ и на „Люлин“ първи изпитаха на гърба си „новия ред за обществените обсъждания на Фандъкова“, след като първи на мушка бяха взети празни зелени пространства в тези квартали. 

Зелените площи – все по-малко

През 2019 г. кандидатът на ГЕРБ написа в предизборната си програма, че най-накрая в четвъртия й мандат ще бъде създадена програма за изкупуване на частни имоти, отредени за озеленяване. Това беше напълно неотложна задача заради изтичащите срокове за отчуждаване на такива терени. Въпросната програма също остана само на хартия. През есента на 2020 г. Фандъкова призна, че за цялото й управление кметството не е отчуждило нито един частен имот, предвиден за парк, квартална градинка или за междублоково пространство с цел то да бъде предпазено от застрояване. И че всички пари, които се отделят за изкупуване на частни терени, отиват за инфраструктурните проекти. Признанието съвпадна по време с решението на Конституционния съд, че 15-годишният мораториум за строителство в зелени площи е  противоконституционен, което сваля защитата на много градинки в столицата.

Чистота и мръсен въздух

За проблемите с мръсния въздух в София, които кметът Фандъкова нарича „свой основен приоритет“, „Сега“ писа. Въпреки че ГЕРБ обещаваха да не вдигат цените в градския транспорт, за да насърчат софиянци да слязат от колите, с новите тарифи на практика те удариха част от ползвателите му. Към проблемите с въздуха, където от години само се имитират действия, напоследък градът се връща и към проблеми с чистотата и сметосъбирането. Именно с тази мисия бе трудоостроен в общината бившият главен секретар на МВР Ивайло Иванов, уволнен за полицейското насилие над протестиращи срещу кабинета на Бойко Борисов през 2020 г. Фандъкова отначало опита да скрие назначението на Иванов като шеф на Столичния инспекторат, но след това обясни, че очаква от него да се подобри контролът над събирането на боклука. Неотдавна обаче жители на „Младост“ сигнализираха, че още чакат извозване на отпадъци, събрани по време на традиционното почистване по Великден. Вместо с идването на Иванов сметопочистването в столицата да се подобрява, сигнали за проблеми валят от почти всички части на града. Човек няма нужда да търси по-далеч от централната ул. „Граф Игнатиев“, която всяка сутрин е като оцеляла селски събор.

Автор: Светослав Спасов, Сега

Прегледана: 60665

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече