Откакто падна кабинетът на ПП: Гешев не слиза от сцената на политиканите

0

Като политик Иван Гешев не се справя по-добре отколкото като главен прокурор. От него лъха на популизъм и мерак да се възползва от първосигналното недоволство на хората. От свалянето на кабинета „Петков“ Гешев не слиза от сцената на политиканите. Покрай предсрочните избори и след тях стана ясно, че „враговете“ му трудно ще направят правителство, а мнозинството им в парламента мъчно би прокарало каквито е да е реформи, свързани с прокуратурата, главният прокурор пак надигна глава и ни залива с посланията си.

Преди две лета площадите искаха оставката му, а той оправдаваше в Туитър полицейското насилие срещу протестиращите. Тогава Гешев не се появи на площада, за да успокоява тълпата, а се припозна в Румен-Радевото „Мафията – вън!“. Сега с Радев не са врагове и Гешев се появи с микрофон в ръка при недоволните от столичния кв. „Факултета“. Там се оплака, че няма държава, но прокуратурата е последният стълб, който я крепи. Също така обеща, че „няма да оправдаем никой виновен и няма да обвиним никой невинен“. Съвсем отделна тема е кой оправдава в държавата и това не е прокуратурата. Гешев няма място нито при тези, нито при други протестиращи. Особено пък такива, които са на улицата, търсейки справедливост (или по-скоро мъст) след дадено престъпление. Защото

присъствието на главния прокурор там вече означава липса на справедливост

Това неизменно дава тежест на едната страна в процеса. После Гешев прие и таксиметровия бранш и обсъждаха как да са си взаимно полезни (по неговите думи).

Не му беше работа на Гешев и през септември да награждава хората, оказали помощ на пострадалите при тежката катастрофа на 14 август на магистрала „Тракия“, когато сръбски автобус с деца катастрофира. Прокуратурата не раздава награди, а повдига и поддържа обвинения. Разбира се, раздаването на награди е къде-къде по пиарско от другото.

Позицията, че държава няма е доста интересна, като се има предвид, че точно в главния прокурор е концентрирана на практика цялата мощ на държавата. А освен наказателната репресия в ръцете на прокуратурата е и властта да се намесва във всяка сфера от обществения живот с проверките, които прави. (Наскоро правителството поиска от Конституционния съд тълкуване докъде точно се простира властта на прокуратурата за тези проверки, което също вбеси Гешев.)

Прокуратурата обаче в лицето на гл. прокурор непрекъснато се оплаква и

недоволства подобно на лидер на опозиционна партия

Все се оплаква от политически атаки – най-вече от съпредседателя на ДБ Христо Иванов. И законите й пречат да работи. Закриването на спецправосъдието също я спъва. Изобщо всичко й пречи да работи.

В понеделник прокуратурата имаше становище срещу Христо Иванов, който ден по-рано говори как трябва да се разкъса порочното приятелство Борисов-Гешев. Във вторник държавното обвинение разпространи ново „становище относно състоянието на правовата държава и върховенството на закона в Република България“ и се самопредложи за правната реформа в страната. В становището са познатите ни опорки – престъпността бележи пик, войната по пътищата е брутална, без спецправосъдието няма борба с мафията, предлагаме хубави закони, но никой не ни обръща внимание. 

В същото това становище обаче прокуратурата твърди, че се справя чудесно, защото има 95% осъдителни присъди. На какво да вярваме тогава – че всичко й пречи, или че работи перфектно. Сигурно и двете са верни – всичко, най-вече собствените й зависимости й пречат да работи по определени дела, а по други се справя чудесно. Защото, цитирайки числата, прокуратурата, т.е. Гешев, пропуска да ни каже кои са тези случаи, с които поддържа такъв добър коефициент на полезно действие. И къде са присъдите по знаковите дела, които ще покажат политическата й неутралност, която твърди, че има.

Барселонагейт, кюлчета, пачки, американски санкции за корупция

по глобалния закон „Магнитски“… Всичко това влиза в онези 5%, заради които, изглежда, че прокуратурата е отворила чадър над ГЕРБ и ДПС. Които пък връщат услугата, като се хвърлят на амбразурата в защита на Гешев.

Ако пък погледнем числата за спецправосъдието, ще видим, че най-честото наказание, което е налагал спецсъдът, е до 3 години затвор, предимно условно, а много от присъдите са постигнати със споразумения. Това ли е тази страшна мафия, която досега прокуратурата овладяваше, а вече не може?! 

И един интересен детайл – като говори за бум на престъпността, прокуратурата крие данните, на които стъпва, за да прави този извод. Наскоро и Софийският административен съд се произнесе по дело за достъп до информация, заведено от „Дневник“, че главният прокурор може да си говори, каквото си иска. Нещо, което политиците могат да си позволят, но главният прокурор – не.

Преди дни Гешев беше попитан дали ще влезе в политиката. „Как да ви кажа дали ще вляза в политиката, като съм главен прокурор? Нямам право по конституция да коментирам този въпрос. Само ще кажа, че, за съжаление, нищо не може да се промени без политика. Можеш да си удряш главата в стената“, отговори той. Преди време така твърдеше, че няма намерение да става главен прокурор. А после изкара, че едва ли не се е жертвал да оглави държавното обвинение. Сега пък му е сгодният момент да влезе в политиката. Приятелите му от ГЕРБ ще получат първия мандат за съставяне на правителство, другите му приятели от ДПС вероятно ще го одобрят. Гешев може да им стане правосъден министър. Така ще може да внесе в парламента всички важни законопроекти, които да отпушат работата на прокуратурата и да оправи тази държава. И ще настане такъв живот, че само да си викаме – дано!

Автор: Доротея Дачкова, Сега

Прегледана: 71605

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече