За кого е важно да има „българска следа“ във взрива на Кримския мост?

0

Единственото, което е сигурно във връзка с „българската следа“ при взрива на Кримския мост, е, че няма почти никакви проверени факти, но пък има много шумна пропаганда.

Автор: Кристофер Неринг, Дойче Веле

„Вече сме установили маршрута на камиона, в който е станала експлозията. Това са били България, Грузия, Армения, Северна Осетия и Краснодарският край.“ С това изявление в разговор с Владимир Путин Александър Бастрикин, ръководител на Следствения комитет на Руската федерация, предизвика трус в България. Причината е, че България е единствената страна от НАТО и ЕС в този списък, както и предполагаемата точка на произход на камиона, използван като подвижна бомба. Оттогава насам дебатите са много, като се говори за нова „българска следа“ по пример на иначе опроверганото участие на България в покушението срещу папата през 1981 г.

Загрижените погледи са насочени към Москва: Иска ли Кремъл да обвини България във враждебен акт? Възможно ли е страната да бъде въвлечена във войната? А има ли връзка между новите обвинения и двете експлозии в български оръжейни заводи през август и септември тази година? Единственото, което е сигурно засега, е, че няма почти никакви проверени факти, но пък има много шумна пропаганда.

Тръгнал ли е изобщо камионът от България?

На първо място, типично по кремълски, нито Бастрикин, нито президентът Путин споменаха някакви доказателства за това откъде в България според тях е тръгнал камионът. Както често се случва, налице е само официалната позиция на Кремъл.

Бастрикин и Путин обвиняват украинските тайни служби и „руски и чуждестранни лица“ за организатори на нападението. За това отново не предоставят по-подробна информация или доказателства. Затова и Петер Стано, говорител на комисаря по външните работи на ЕС Жозеп Борел, побърза да уточни, че ЕС не вярва на руската версия за експлозията на Керченския мост. Дали камионът изобщо е тръгнал от България все още не е сигурно.

Междувременно българското служебно правителство възложи на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) да провери руската версия за маршрута. За да направи това обаче, ДАНС зависи изцяло от информацията, която ще предостави Русия. Затова е трудно да се прецени дали ще има резултат и доколко такава проверка би била надеждна.

„Цялата информация от Русия трудно може да бъде проверена – както за маршрута, така и за камиона и за експлозивите. Това може да стане само чрез изследване на останките на място“, казва пред ДВ Тихомир Безлов, експерт по сигурността в Центъра за изследване на демокрацията.

Ако е отпътувал с ферибот, това се е случило на 1 октомври или на 25 септември

Ако информацията от Москва за маршрута на камиона е достоверна, възникват два въпроса: Защо камионът трябва да тръгне от България? И дали Москва предполага, че експлозивите също са дошли от България и са отпътували заедно с камиона? Тихомир Безлов има отговор: „Това е напълно логично. България е една от държавите с най-много транспортни компании, камиони и шофьори в цяла Европа. Ако украинските тайни служби искат да намерят тук изоставен камион, лесно ще открият някой фалирал превозвач с камиони.“

От България камионът може да е бил качен на седмичния ферибот от Бургас до Батуми в Грузия. Датите, на които може да се е случило това, са или 1 октомври, или 25 септември, тъй като пресичането на Черно море отнема три дни.

Надали експлозивите са заредени в България

А експлозивите? „Би било твърде голям риск експлозивите да бъдат заредени в началото на пътуването. Ако информацията е вярна, много по-вероятно е взривните вещества да са били заредени чак в Грузия или дори в самата Русия“, казва Безлов. Той не вярва и че взривните вещества са с български произход: „На практика е невъзможно някой в България да купи, пренесе и изнесе няколкостотин килограма взривни вещества, без българските, западните, а вероятно и руските служби за сигурност да разберат за това.“

„Много по-важен е въпросът дали пропагандата на Кремъл иска да обвини България точно в този сценарий – и дали и как българското временно правителство и президентът Радев ще реагират на това“, казва Безлов. Всъщност само няколко часа след разговора между Бастрикин и Путин точно такива съобщения започват да се появяват в каналите на лоялни на Кремъл военни експерти в „Телеграм“. Те бързо намериха място в българската преса и предизвикаха политически реакции.

Вътрешнополитически измерения

Както и през цялата 2022 г., отношението на България към руската война срещу Украйна се характеризира със сложна смесица от външна и вътрешна политика. От две години България е в постоянна политическа криза: само за периода между декември 2021 г. и юни 2022 г. има редовно правителство, макар и нестабилно. През останалото време страната се управлява от служебни правителства, назначени от президента Румен Радев. 

Президентът винаги е поставял своя лутащ се курс между публичното осъждане на руската атака и българския „неутралитет“ сред приоритетите на тези правителства. Радев оправдава отказа си от доставки на оръжие или членство на Украйна в НАТО със страха, че България може да бъде въвлечена във войната. „Българската следа“, разпръсната от Москва при експлозията на Керченския мост, допълнително подхранва тези дебати. Настоящият служебен премиер Гълъб Донев заяви, че България няма съучастие в подготовката на взрива на Кримския мост. Според него няма и такова отправено официално обвинение от руската страна.

От БСП веднага призоваха Радев „да се даде бърз и ясен знак и да не се допуска България да бъде въвличана по какъвто и да е начин в конфликта“. Новите обвинения срещу България може да имат и друга предистория. „Взаимно враждебните прозападни партии в страната имат мнозинство в парламента след изборите на 2 октомври и биха могли да се договорят за оръжейни доставки за Украйна въпреки президента Радев“, обяснява Тихомир Безлов.

https://platform.twitter.com/embed/Tweet.html?dnt=false&embedId=twitter-widget-0&features=eyJ0ZndfdGltZWxpbmVfbGlzdCI6eyJidWNrZXQiOlsibGlua3RyLmVlIiwidHIuZWUiLCJ0ZXJyYS5jb20uYnIiLCJ3d3cubGlua3RyLmVlIiwid3d3LnRyLmVlIiwid3d3LnRlcnJhLmNvbS5iciJdLCJ2ZXJzaW9uIjpudWxsfSwidGZ3X2hvcml6b25fdGltZWxpbmVfMTIwMzQiOnsiYnVja2V0IjoidHJlYXRtZW50IiwidmVyc2lvbiI6bnVsbH0sInRmd190d2VldF9lZGl0X2JhY2tlbmQiOnsiYnVja2V0Ijoib24iLCJ2ZXJzaW9uIjpudWxsfSwidGZ3X3JlZnNyY19zZXNzaW9uIjp7ImJ1Y2tldCI6Im9uIiwidmVyc2lvbiI6bnVsbH0sInRmd19jaGluX3BpbGxzXzE0NzQxIjp7ImJ1Y2tldCI6ImNvbG9yX2ljb25zIiwidmVyc2lvbiI6bnVsbH0sInRmd190d2VldF9yZXN1bHRfbWlncmF0aW9uXzEzOTc5Ijp7ImJ1Y2tldCI6InR3ZWV0X3Jlc3VsdCIsInZlcnNpb24iOm51bGx9LCJ0Zndfc2Vuc2l0aXZlX21lZGlhX2ludGVyc3RpdGlhbF8xMzk2MyI6eyJidWNrZXQiOiJpbnRlcnN0aXRpYWwiLCJ2ZXJzaW9uIjpudWxsfSwidGZ3X2V4cGVyaW1lbnRzX2Nvb2tpZV9leHBpcmF0aW9uIjp7ImJ1Y2tldCI6MTIwOTYwMCwidmVyc2lvbiI6bnVsbH0sInRmd19kdXBsaWNhdGVfc2NyaWJlc190b19zZXR0aW5ncyI6eyJidWNrZXQiOiJvbiIsInZlcnNpb24iOm51bGx9LCJ0ZndfdmlkZW9faGxzX2R5bmFtaWNfbWFuaWZlc3RzXzE1MDgyIjp7ImJ1Y2tldCI6InRydWVfYml0cmF0ZSIsInZlcnNpb24iOm51bGx9LCJ0ZndfdHdlZXRfZWRpdF9mcm9udGVuZCI6eyJidWNrZXQiOiJvbiIsInZlcnNpb24iOm51bGx9fQ%3D%3D&frame=false&hideCard=false&hideThread=false&id=1579136174974992384&lang=en&origin=https%3A%2F%2Fwww.dw.com%2Fbg%2Fsled-vzriva-na-krimskia-most-kakvo-celi-kreml-ss-spomenavaneto-na-blgaria%2Fa-63402766&sessionId=440beec92cb5e1be7b8f70c7d199488e26290618&siteScreenName=dw_bulgarian&theme=light&widgetsVersion=1c23387b1f70c%3A1664388199485&width=550px

Геополитическата роля на България

Досега България не е доставяла тежки оръжия на Украйна, въпреки че е публична тайна, че държавни и частни оръжейни компании изнасят леки оръжия и боеприпаси през Полша, Словакия и Чехия.

През август в склада на известния търговец на оръжие Емилиян Гебрев избухна експлозия, за която той обвини руските тайни служби. След това на 4 октомври в държавната оръжейна компания „Арсенал“ избухна още един взрив, за който властите не дават никаква информация за евентуална руска следа. Въпреки това геостратегическата роля на България като логистичен център за стоки, свързани с войната в Украйна, става все по-очевидна. 

Прегледана: 78470

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече