Дори взрив в склад за боеприпаси не може да размърда прокуратурата

0

Бизнесът с оръжия навсякъде по света генерира огромни печалби. Само за първите четири месеца на тази година България е изнесла и е осъществила трансфер на оръжие за близо 505 млн. евро, показва доклад на Министерството на икономиката.

Бившият директор на държавното оръжейно предприятие „Кинтекс“ Александър Михайлов пък твърди, че от началото на войната в Украйна са изнесени по въздух над 4200 тона българско оръжие. Освен че военнопромишленият ни комплекс носи големи приходи, той засяга и сериозни геополитически интереси.

Атакувани ли сме?

На 31 юли около 4 часа сутринта беше регистриран взрив в склад за боеприпаси на фирмата „Емко“ край Карнобат. Последва пожар, който бързо бе загасен. Собственикът на фирмата Емилиян Гебрев обясни за БНР, че в склада е имало боеприпаси с отпаднала необходимост, които са поръчани от фирми, но не са били платени и там са складирани. „Не става въпрос за каквато и да било човешка грешка, защото няма човешка грешка“, коментира Гебрев. По негови думи “сутринта на складовия район алармата е дала нарушение и след даването на нарушение няколко минути след това е произтекъл този взрив“.

Разследването на инцидента започна 72 часа след експлозията заради мерките за безопасност. Следствените действия в халетата на „Емко“ бяха извършени от пожарникари и разследващи полицаи. „Наблюдавайки това, което се извършва там, и как се случват нещата, аз също имам едно огромно притеснение, че най-големите доказателствени материали се изземват и аз нямам каквато и да била сигурност къде отиват те и какво ще се случи с тях“, посочи Гебрев.

Вече повече от седмица след взрива обаче прокуратурата не дава информация за хода на разследването. Коментар направи единствено бившият вътрешен министър Бойко Рашков, според когото не става дума за случайност. „Първо новичокът, после със запора на имущество, спънки за бизнеса и данни за някои граждани, руски, които се появяват тук в нашата страна. И сега след тази случка с неговите складове – твърде много факти се натрупаха, това никак не е случайно“, заяви Рашков.

Факт е, че взривените оръжия на „Емко“ не са изолиран случай. Само в рамките на пет дни около инцидента в Карнобат бяха регистрирани експлозии в складове за боеприпаси и в други две европейски държави – Франция и Германия. Няколко души бяха ранени при взрив в завод за производство на експлозиви „Йоренко“ (Eurenco) в Бержерак, Югозападна Франция. Голям пожар избухна и в една от най-големите градски гори в Берлин в четвъртък сутринта, предизвикан от експлозии в склад за стари боеприпаси. „100 процента съм сигурен, че руски агенти стоят зад взрива в склада ми. Няма начин това да е случайност, в постройката не е имало нищо, което да избухне без външна намеса“, заяви оръжейният търговец Емилиян Гебрев пред британския в. „Гардиън“.

Калпави разследвания

Не за пръв път прокуратурата се сблъсква със съмнителни взривове в българските складове с оръжия, но или не може, или не иска да установи кой стои зад атаките срещу военнопромишления комплекс. Още от 2013 г. прокуратурата разполага с доказателства, че склад на оръжейната компания „Емко“ най-вероятно е взривен умишлено. Установено е по това дело, че експлозията на 12 ноември 2011 г. в склада в Ловнидол се дължи на „поставяне на импровизирано взривно устройство и последвалото му взривяване (най-вероятно дистанционно)“. Досъдебното производство по случая е изпратено на компетентната Окръжна прокуратура в Габрово, която обаче го връща обратно в Севлиево, съобщава „Свободна Европа“. Аргументът на горната прокуратура е – доказателствата „не установявали намереният експлозив тип „Пластит“ да е средство, послужило за взрива в складовата база“.

През 2014 и 2015 г. в България стават поне още шест експлозии във военни производства и складове, за които няма официално обяснение и до днес. Две от тях – в базата на ВМЗ „Сопот“ в село Иганово, стават през март и април 2015 г., непосредствено преди отравянето на Емилиян Гебрев. Не е ясно какво изобщо е направено по тези разследвания предвид това, че не достигат до съществени разкрития и впоследствие обвинения. 

Прокуратурата се събуди за необяснените взривове едва преди година. Случи се, след като бившият премиер на Чехия Андрей Бабиш и външният министър Ян Хамачек обявиха, че Прага ще експулсира 18 руски дипломати като отговор на разкрития, че руски разузнавачи от ГРУ са били замесени в експлозия в склад за боеприпаси край Злин през октомври 2014 г., при която загинаха двама души. Чешкият президент Милош Земан каза още, че унищожената продукция е била собственост на Емилиян Гебрев и трябвало да бъде в България.

Българската връзка в големия дипломатически скандал между Русия и Чехия накара държавното обвинение да влезе в обяснителен режим за неразследваните взривове у нас. Говорителят на главния прокурор Сийка Милева обяви, че най-вероятно руското военно разузнаване ГРУ стои зад експлозиите, като целта е била пресичане на доставките на специална продукция за Грузия и Украйна. На 31 май 2015 г. пък възниква пожар в сградата на бившия Институт за специална техника, при който изгарят „иззетите веществени доказателства по делото за взривовете в складове на ВМЗ „Сопот“. Тук Милева уточни, че „съгласно заключението от назначената пожарнотехническа експертиза пожарът не е възникнал в резултат на самозапалване“.

„Изглежда че операцията е започнала малко след юли 2014 г., когато руските власти подчиниха сепаратистките бойни групи в района на Донбас в Източна Украйна под централния контрол и военен надзор на ГРУ. Мисията, която, изглежда, е била ръководена от подразделението за подривна и диверсионна дейност 29155, включва няколко операции, сред които експлозиите в депата на Врбетице, атентата срещу Емилиян Гебрев и с нарастваща вероятност поне един от трите взрива на складове за боеприпаси в България от началото до средата на 2015 г.“, пише разследващият сайт „Белингкат“.

Провал и в съда

Абсолютно безнаказана остана и експлозията в склад за боеприпаси на завод „Миджур“ в село Горни Лом през 2014 г. За трагедията, която отне живота на 15 души, бяха подведени под отговорност собственикът на завода Валери Митков, служителката по безопасност на труда Палма Иванова и някогашният началник на служба „Контрол на общоопасните средства“ в МВР Божидар Василев и Ивелина Бахченова, секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване.

Причината за експлозията така и не бе установена, въпреки че разследването се проточи години. През май Върховният касационен съд окончателно оправда всички подсъдими по това дело. „В обвинителния акт прокурорът не излага факти относно причината за възникване на взрива и съответно дали той произхожда от нечие действие или бездействие, за да бъде възможно изследване на въпроса налице ли е причинна връзка между дейността на подсъдимите и въпросния резултат“, пише в окончателното решение на ВКС.

Автор: Мартин Георгиев, Сега

Прегледана: 58360

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече