Публикацията е от фейсбук страницата на Юлиан Попов, председател на борда на Европейския институт за ефективност на сградите, политически съветник на Европейската климатична фондация, бивш служебен министър на околната среда и водите, един от създателите на Нов български университет, въвел модерното дистанционно обучение в България, два пъти класиран от брюкселската агенция Euractiv като една от най-влиятелни фигури в европейската енергийна политика
Дебатът за газа у нас трябва да се реформатира и рестартира. Изтриваме всичко казано и започваме наново. Първо, има няколко факта, които са относително ясни:
1. Война е.
2. Владимир Путин мобилизира Газпром за военни цели.
3. Газът не е главният източник на приходи за Русия, петролът е.
4. Недостигът и високите цени бяха факт още преди войната.
5. Русия започна да манипулира газовия пазар дълго преди войната, още преди година.
6. Хаос има, но той е на европейско равнище.ч, не на национално.
7. Хаосът постепенно се овладява, но овладяването му ще струва скъпо
8. България има ниска зависимост от газ.
9. България е значителен производител и износител на електроенергия, в момента печели много заради високите цени и разполага с достатъчно средства, за да се справи с високи цени на енергията.
10. Всички търсят газ.
11. Приказките за посредници са крайно несериозни, но работят в предизборни разправии и разправии из ФБ.
12. Разполагаме с много опции и инфраструктура, но се налага да мислим в движение, пазарно, конкурентно, солидарно, умно и политически. Досега не сме го правили.От тук нататък можем да спорим как да се справим с кризата и къде точно е тази криза. Защото засега България е доста добре защитена от газовата криза. Проблем е инфлацията. Безработица няма. Индустрията и износът ще се пръснат по шевовете. Цените на енергията са регулирани и/или компенсирани. На хоризонта обаче има тежки черни облаци и трябва да спорим за това как да се подготвим за една евентуална Буров, която може да ни връхлети, може и да ни подмине.Ако предишното правителство може да бъде критикувано за нещо, то е, че не започна активна работа върху средносрочна енергийна кризисна програма. Работата и прилагането на таи програма трябваше да започне преди около година. Факт е, че нито една партия не говореше сериозно за възможна енергийна криза тогава и нито едно правителство не работеше сериозно по въпроса. Факт е също, че Европейската комисия, която, за разлика от България, разполага с огромен аналитичен капацитет, също безобразно закъсня с реакцията си.
Та, нека да говорим по-спокойно, по-отговорни и по-информирано за газа. Криза има и ще има, въпросът е как ще се справим с нея. Катастрофа няма да има, национална трагедия – още по-малко.
Прегледана: 206165