Не може само Кирил и Асен. „Промяната“ има нужда от промяна

0

През 2021 г. българската политика се разтърси драматично на два пъти. Първо бяха изборите през юли, които „Има такъв народ” (ИТН) спечели. Така беше сложен край на 12-годишната доминация на ГЕРБ. После дойде вотът през ноември. Тогава набързо скалъпената формация „Продължаваме промяната” (ПП) срази партиите на Слави Трифонов и Бойко Борисов и завзе родната политическа сцена.

Сравнението между светкавичния възход на ИТН и ПП сякаш се натрапва от само себе си. И в двата случая става въпрос за политически новаци, които се издигнаха на вълната от разочарование и фрустрация, обзела избирателите спрямо традиционните формации. Партията на Трифонов обаче претърпя главоломен упадък за невероятно късо време – от 657 829 гласа през юли на 249 743 през ноември (спад с повече от 60 процента за 4 месеца!). При това дори без да поема върху себе си бремето на мандат за правителство, както направи „Промяната”. В същото време популярността на ПП намаля след първите няколко месеца на кабинета „Петков” (очаквано за политици на власт във време на тежка криза), след което избирателите отново я харесаха. Добре, защо корабът на Слави потъва, а този на Кирил Петков и Асен Василев продължава бодро да плава?

Когато „Промяната” се появи на хоризонта, това беше просто един лозунг, който издигнаха двама министри от президентското правителство, управлявало миналата година. Партия нямаше. Имаше само лица – Петков и Василев. За краткия си стаж в служебния кабинет те успяха да се лансират като способни и безкомпромисни млади хора, които знаят как да измъкнат държавата от блатото. Нямаха време да регистрират партия и събраха в предизборна коалиция когото можаха – овехтели левичари („ПД Социалдемократи”), бивши патриоти („Средна европейска класа”) и някакъв странен субект, претендиращ, че е паневропейска партия („Волт”). Повече от странна сбирка на политици, но избирателите не се впечатлиха. На тази коалиция окачиха лозунга за промяната; явиха се на избори, където ги последваха десни ентусиасти, побеснели бивши фенове на Трифонов и обезверени социалисти; спечелиха и направиха правителство.

Удивителното в тази история беше, че за избирателите

„Промяната” се свеждаше до двамата ексминистри 

Петков и Василев обиколиха с един автобус няколко големи града; пуснаха лозунгите за прочистване на корупцията и модернизация на страната (да не забравяме прословутата и безсъдържателна фраза „леви цели с десни средства”); и това им стигна. Направо трябва да им се посвети отделна глава в учебниците по политология! Само Симеон Сакскобургготски е постигал по-лесна и разгромна победа на вота през 2001 г. Но дори той си беше направил партия, а да не говорим, че като публична фигура известността на бившия монарх няма аналог в нашата съвременна история.

За следващите 6 месеца картината не се промени кой знае колко. Улисани в ежедневието на властта, Петков и Василев се присетиха едва през април т.г., че още не са направили партия. Интересното е, че въобще не бяха почувствали липсата на политическа организация, която да подкрепя тяхното управление на национално ниво и по места. Когато решиха, че все пак ще учредят такава, изведнъж се оказа, че ще трябва да спорят с кмета на Добрич за наименованието, което местният политик беше ползвал в миналото като предизборен лозунг.

Партийното строителство се забатачи,

но тандемът Петков-Василев отново не показа, че това го притеснява. Изглежда, двамата смятаха, че четворната коалиция, която бяха сглобили за своето правителство, ще изтрае достатъчно дълго, че да не им се налага скоро да мислят за избори.

Голяма грешка. В началото на юни Трифонов ги подхлъзна и напусна кабинета. Същия месец в рамките на седмица „Промяната” първо загуби председателя на Народното събрание, а след това правителството й беше свалено. Асен Василев пробва да направи собствен кабинет, но когато разбра, че няма да събере парламентарно мнозинство, се отказа. Сега перспективата за предсрочни избори е най-реалистична към момента, но ПП не изглежда подготвена за това. Единствената видима политическа организация, с която разполага, е парламентарната й група. Има някои откъслечни информации, че тук и там се създават клубове на поддръжници. В най-добрия случай формацията има скелет на партийна структура, което обаче не стига за голямата изборна битка, която предстои.

А от „Промяната” вече не лъха на ново и свежо,

както миналата година. Вече всички познават Кирил и Асен, както и неколцина от най-близкото им обкръжение. Повечето от поддръжниците им продължават да ги харесват, но други – не чак толкова. Вярно, формацията се сдоби с още едно широко разпознаваемо и силно популярно лице – бившия председател на парламента Никола Минчев. Когато загуби поста си в резултат на заговора на „силите на статуквото”, той се превърна в нещо като мъченик на борбата за промяна. Това може да привлече избиратели, които чувстват симпатия към подло сваления млад политик. Но само с приятни чувства не се печелят избори, нито се прави трайна политика. Това става с многобройни, добре организирани поддръжници, силна кампания и солидни партийни организации. Така го правят ГЕРБ и ДПС. А „Промяната” има какво да научи от статуквото в това отношение.

Разбира се, ПП може да последва класическия модел, по който действат нововъзникналите партии у нас – да абсорбира хора и структури от вече съществуващи формации. Петков и Василев ясно показаха, че не виждат нищо нередно да откъсват каквото им трябва от други политически сили, както направиха с групата отцепници от ИТН. Последните вече говорят за собствена партия и като нищо могат да се прикачат към ПП, а със себе си да доведат и структури на ИТН.

Съществува и алтернатива на този агресивен подход.

Например симбиоза с близката по дух и ценности (а и по лични контакти) „Демократична България” (ДБ). Десницата и без това е отчаяна и с готовност ще прегърне едно такова обединение. „Промяната” изсмука голяма част от електората й миналата година и с времето може окончателно да я довърши. Десните разполагат с политически структури, градени много години, и все пак имат какво да предложат.

В ПП обаче едва ли ще приемат подобна сделка. Натрупаха самочувствие, че общественото мнение е на тяхна страна, покрай митингите в подкрепа на кабинета „Петков”, и сега смятат, че трябва сами да изхарчат този политически капитал на изборите. Изглежда, също така, че водачите на формацията искат да се представят като един вид хардлайнери на промяната. Така може да се обясни внезапният агресивен тон към ДБ и грубите приказки за „омекналите китки” на десните, защото са казали, че трябва да се преговаря за управление с ИТН. Резултатът е, че се създават разломи между сродни формации в ущърб и на двете.

Изглежда, че ПП се готви да играе самостоятелно на изборите под лозунга, че е единственият автентичен носител на промяна в българската политика. Формацията се носи на вълната на придобитото самочувствие от публичната подкрепа, която получи, и смята, че това й стига за победа. На практика Петков и Василев се опитват да повторят успеха си от миналата година. Само че към борбата с корупцията добавят и битката с руското влияние и с обединените сили на статуквото (към което, както е тръгнало, скоро ще причислят и ДБ). Така ще привлечем отново избирателите, смятат те.

Това е адски хазартен ход – нямаш партия на здрави основи, нито съюзници на политическия терен и публиката може да назове поименно едва неколцина от хората ти. „Промяната” може и да е започнала с Кирил и Асен. Но не може да продължи само с тях.

Автор: Людмил Илиев, Сега

Прегледана: 108305

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече