Вижте колко ни струва прокуратурата реално

0

1 млн. лв. Толкова бе осъдена да плати прокуратурата наскоро по дело за обезщетение по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ).

Поводът е, че е повдигнала обвинение, което в крайна сметка е прекратено. И потърпевшият получава право да съди държавата по ЗОДОВ. В случая на Г. Т. 200 000 лв. за неимуществени вреди и още 737 889 лв. за имуществени – пропусната печалба от фирмата му, пряка загуба от обезценяване на акциите, пропусната полза от неполучено възнаграждение и т.н. Дори горните инстанции да намалят обезщетението, определено от Софийския градски съд за болките и страданията на Г. Т., по-голямото перо вероятно ще остане. Което означава, че само с едно дело прокуратурата ще е „преизпълнила“ нормата си за половин година.

Представете си сега пропуснатите печалби и загубите на всички бизнесмени, които главният прокурор Иван Гешев обяви за олигарси и превърна в „клиенти“ на прокуратурата, отстрелвайки ги с дела. Разбира се, само съдът се произнася за нечия вина. И ако сред тях има виновни, те трябва да понесат наказанията си. Минаха обаче години, а присъди не се задават. Затова, изхождайки от опита, може да предполагаме, че такива няма да дочакаме, а само ще плащаме. Особено като се има предвид, че продължителността на делата сама по себе си е основание да се търси отговорност от прокуратурата.

Обичайно

прокуратурата всяка година е осъждана по стотици дела

по ЗОДОВ. Този закон казва, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: задържане под стража, което е било отменено, нарушаване на конвенцията за правата на човека, обвинение в извършване на престъпление, ако човекът бъде оправдан или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, тъй като деянието е престъпление, незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства и т.н.

За прокурорските грешки обаче плащат данъкоплатците. Осъжданията не се отразяват по никакъв начин на кариерата на магистратите. Логиката за този подход е, че прокурорите трябва да имат свобода да действат, а не да се захващат само за лесните дела, които предварително са ясни – някой, който е шофирал пиян например, или друг, който не плаща издръжка на децата си след развода. Проблемът е, че често грешките на държавното обвинение изглеждат умишлени, а методите на прокуратурата нерядко са изумителни – като например да нахлуе в президентството или пък да тръшне някого на колене с репликата, че е „абсолютен престъпник“, или да разпространи снимки от домовете на обвиняеми и т.н. А колкото по-шумно е било едно разследване, което не доведе до осъдителна присъда, колкото повече обвиняемите са държани в ареста и колкото повече шефовете на държавното обвинение са говорили за тях като за осъдени престъпници,

толкова по-голяма става сметката за данъкоплатците

През 2017 г. прокуратурата престана да обявява данните по ЗОДОВ в годишните си доклади. Нелепото обяснение бе, че не събира такива данни. Това, разбира се, е абсурдно, като се има предвид, че парите излизат от бюджета на държавното обвинение. В последния доклад на държавното обвинение, този за 2021 г., обаче информацията за ЗОДОВ изненадващо се появява. Данните са за м.г., както и за предходните 2 години. Явно все пак такава информация се събира, а твърденията на прокуратурата за обратното са най-обикновена лъжа.

Докладът за м.г. сочи, че в сила са влезли 231 осъдителни решения срещу прокуратурата по ЗОДОВ. Предишните две години има съответно 263 и 331. През 2021 г. 233-ма души са осъдили държавното обвинение, огромният процент от случаите са за незаконно обвинение. Предишните години броят им е малко по-голям – 267 и 339. Прокуратурата разкрива и сумите – малко над 2 млн. лв. за 2021 г., при 2,6 млн. лв. за 2020 г. и 3,4 млн. лв. за 2019 г. Излиза, че държавното обвинение решава да направи данните публични чак когато има положителна за него тенденция. Трябва да се има предвид обаче, че понякога минават години преди жертвите на прокурорския тормоз да получат правото да заведат дело по ЗОДОВ. Така че

тепърва ще берем плодовете на активността на държавното обвинение

от ерите на Сотир Цацаров и продължението му Гешев. През м.г. например са заведени 507 нови дела по ЗОДОВ срещу държавното обвинение (457 и 559 за предходните 2 години). Постъпили са и над 600 искания за изпълнение на влезли в сила решения.

Прокуратурата настоява, че ЗОДОВ трябва да се преосмисли. И отговорността й да бъде ангажирана само при доказани груби нарушения на правозащитните органи, довели до незаконност на наказателната репресия. Сега в много случаи се стига до осъждане по ЗОДОВ, при положение че обвинителите са действали в изпълнение на законово регламентираните си задължения, настоява прокуратурата.

„При публично предоставяне на информация за неприключени наказателни производства трябва да се поддържа необходимият баланс между правото на обществото да получи своевременна и достоверна информация, интересите на разследването, презумпцията за невиновност и правата на лицето, срещу което се води наказателното производство“, се казва в доклада. На хартия звучи чудесно, само че обвинителите спазват това правило избирателно. В едни случаи доказателства, че и СРС-тата, се публикуват на сайта на прокуратурата, в други информация изтича контролирано в определени медии, а има и казуси, по които мъглата е пълна.

„Необходимо е повишаване на квалификацията на прокурорите в наказателното производство предвид значителния дял на осъдителните решения по ЗОДОВ на основание незаконно обвинение, като се анализират случаите, довели до тези резултати“, пише още в доклада. Некадърността обаче е само едно от възможните обяснения. Другите са корупцията и политическият натиск. Все неща, които прокуратурата дори не признава, та да очакваме да им се противопоставя.

НАЙ-НАЙ-НАЙ

В черната класация на прокуратурата има немалко фрапиращи случаи. Примерно класацията за най-тракащ скелет в гардероба на прокуратурата може да оглави случай, който публиката отдавна не помни – за подсъдима в прословутия процес за изчезналите от ЦКБ милиони на Майкъл Чорни. Сагата, която продължи над 20 години, приключи с оправдателни присъди. А след това Мария Димова, която е била заместник главен счетоводител на ЦКБ, осъди прокуратурата да ѝ плати 50 000 лева за претърпените неимуществени вреди. Обвинението, повдигнато на Димова, предвижда от 10 до 20 години затвор, а наказателното производство е продължило около 13 години.

Впечатляващи са обезщетенията, присъдени на магистрати. Такъв е случаят на военния прокурор Илиан Георгиев, който е бил обвинен в длъжностно престъпление, държане на патрони за пистолет без разрешително и присвояване. Първата инстанция му беше присъдила 400 000 лв., но апелативният съд ги намали до 130 000 лв.

Рекордно обезщетение получи и съдията Петър Сантиров, обвинен и после оправдан по прословутото дело за подкуп заедно с бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов. Процесът ще остане в историята с репликите на тогавашния зам. градски прокурор Роман Василев към Цонев – „на колене“ и „абсолютен престъпник“. Делото за корупция беше определено от върховния съд като емблематичен пример за провокация към подкуп, инсценирана от тогавашния следовател Петьо Петров. Сантиров води дело за 500 000 лв. обезщетение, което още не е приключило окончателно.

На втора инстанция съдията от Варна Светлозар Георгиев осъди прокуратурата за 100 000 лв. за воденото повече от година дело срещу него за оказан натиск над прокурор.

Следователката от националното следствие Татяна Шарланджиева пък осъди държавното обвинение за 60 000 лв., защото е била обвинена и незаконно подслушвана.  

Отделна категория трябва да има и за делата за т.нар. Възродителен процес. Вече не една жертва на тези събития осъди прокуратурата за петцифрена сума, тъй като разследването стои отворено вече 3 десетилетия и пострадалите не могат да получат справедливост.

Сред най-любопитните случаи пък се нарежда този на бившия организационен секретар на ГЕРБ, изключен от партията заради обвинение, че е източвал банкови карти. На първа инстанция той осъди прокуратурата да му плати над 300 000 лв., след като воденото срещу него дело е прекратено.

Емблематичен е случаят и на лекаря от Горна Оряховица, набеден за убиец на бебе от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Лекарят окончателно осъди прокуратурата за 40 000 лв.  Този казус стана известен като „бебето във фризера“, след като на 3 декември 2010 г. от трибуната на парламента Цветанов изчете записи от подслушани разговори на лекари, направени във връзка с друго разследване.

Автор: Доротея Дачкова, в. Сега
Заглавието е на редакцията

Прегледана: 61030

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече