Защо нито един руски олигарх не си подпали яхтата?

0

Руски актриси пламенно режат чантите си „Шанел“ в патриотичен порив и знак на презрение към санкциите, които ги лишават от достъп до западен лукс. „Ако за „Шанел“ трябва да продам родината си, такава (чанта) „Шанел“ не ми е нужна“, заявява(link is external) драматично телеводещата и пиарка Марина Ермошкина, която размахва пред камерата гигантска ножица.

В социалните мрежи веднага се появиха критици, които изразяват подозрение, че пожертваните чанти са евтини имитации на скъпата френска марка. Но патриотизмът няма цена и ако е истински, не би трябвало да има значение колко струва на родолюбеца. Преди месец с патриотично възпитателна цел руски бизнесмен от Башкирия накълца с чук своя iPad пред очите на сина си. Можеше да се очаква, че и по-първите хора в държавата ще дадат пример на народа как да надмогне с гордост раздялата си със западния начин на живот. 

А кои, ако не олигарсите 

биха могли да послужат за образец? Досега руснаците се дивяха, че са отгледали световни знаменитости, които фигурират в класациите на най-богатите хора. Знаеше се, че за тях няма недостъпен западен лукс. Символ на тяхното разточителство бяха яхтите им, които се надпреварваха коя да е по-дълга, по-висока, по-модерна. Това не са просто яхти, а суперяхти и мегаяхти. Заради тяхната видимост сега олигарсите са угрижени как да ги укрият в пристанища, където западните санкции не се прилагат и няма риск да бъдат арестувани или конфискувани.

Вместо да полагат такива усилия, можеха – ако милеят за „матушката Рус“, която им е дала толкова много, – да направят нещо за нея: да запалят и потопят поне една от знаменитите си яхти, строени на Запад. Със сигурност ефектът и в Русия, и в света щеше да е по-силен от пожара и потъването край Украйна на флагмана на руския черноморски флот крайцера „Москва“, който заедно с ракетите си имаше водоизместимост 11 490 т. Само за сравнение мегаяхтата „Дилбар“ на олигарха Алишер Усманов има водоизместимост 15 917 т. В момента тя е задържана в Хамбург, където бе на ремонт, и едва ли някога Усманов ще се окъпе отново в нейния басейн, който е най-голям сред яхтените басейни в света. Има обаче други яхти, които още са във владение на руски богаташи. Толкова ли няма патриоти сред тях? Но може би за разлика от чантите яхтите не са имитации и винаги са истински. И това е проблемът.

По-съществено обаче е друго: Защо когато Западът наложи санкции на държавата Русия, реши, че трябва поименно да санкционира и олигарсите? Те не са държавни функционери, не са политици, не командват войски. Даже би трябвало да са против войната, защото тя вреди както на бизнеса им със Запада, така и на насладата им от задграничните радости. Някои започнаха да се оплакват(link is external), че животът им е станал труден. Малцина обаче надигнаха глас срещу „специалната военна операция“. Другите приеха мълчаливо съдбата си.

Очевидно има някаква особеност, която се знае много добре в Русия, но се забелязва и на запад.

Руският капитализъм не е истински

Той е държавен капитализъм – хибрид между централна власт и контролираните от нея капитали. Класическите капиталистически държави имат богат опит, за да усетят разликата. Неслучайно думата „олигарси“ се използва от западните медии(link is external) в 98% от случаите за Русия и производните от бившия съветски блок държави, а когато става дума за едрите западни капиталисти, те са „бизнесмени“. Съединените щати често са определяни като олигархична държава, но Илон Мъск, Бил Гейтс, Джеф Безос и други свръхбогаташи не фигурират в медиите като олигарси. Получава се като разликата между разузнавачи и шпиони. Нашите са разузнавачи, а чуждите са шпиони. Но има и друго, което е в генезиса на натрупаните богатства.

Руските олигарси се появиха внезапно през 90-те години чрез организирано разграбване с помощта на държавата на останките от съветската индустрия. Криминалната приватизация по схемата „заеми срещу акции“ по времето на Борис Елцин бе узаконена от неговия наследник Владимир Путин, който поиска от олигарсите едно единствено нещо – лоялност към властта. Смутителите на нейното спокойствие като Михаил Ходорковски (който финансираше опозиционни партии) и свързания с медийния бизнес Владимир Гусински бяха отстранени бързо. Останалите съзнаваха много добре в какъв първороден грях са заченати и образуваха преторианска гвардия около Кремъл, за  да не споделят съдбата на немирниците.

Неслучайно в деня на агресията срещу Украйна Путин ги събра на 24 февруари в Сенатския дворец на Кремъл, за да ги инструктира как да се държат в новата обстановка. Нареди ги на прости столчета да го слушат като ученици и не поиска съвет от никого как да постъпи по-нататък. Парижкият вестник „Монд“ ги описа иронично като „аванпост“(link is external) на Путин. 

Санкциите се оказаха много точно прицелени,

защото руската олигархия не е самосъздала се едра буржоазия, а е назначена от държавата кохорта, която в съветско време би търкала затворническите нарове заради безстопанственост и разхищение (така например Алишер Усманов е лежал 6 години в затвора от 1980 до 1986 г. точно заради посегателство над социалистическа собственост). В една държавно-олигархична система богаташката свита има полезната функция да обслужва прищевките на централната власт. Ако на президента му се прииска дворец, винаги ще се намерят предани олигарси, които да му го построят за държавна сметка и да заявят за прикритие, че е техен.

Войната има свойството да стимулира цинична откровеност. В нея по-ясно проличава кой какъв е. Видя се що за световен лидер е Владимир Путин, но свършиха и преструвките към руския елит, който заради парите бе приеман радушно на запад. Икономистите Джоузеф Стиглиц (САЩ) и Тома Пикети (Франция) отправиха на 19 април призив към Г-20 да направи световен регистър на олигарсите, „който да се насочи към скритото богатство“. Целта е да се преодолее непрозрачната стена от офшорки и фиктивни компании, която крие крадените милиарди. Като знаем, че и България си отгледа по съветска схема доморасла олигархия, може да има някаква полза и за нея. 

Автор: Светослав Терзиев, в. Сега

Прегледана: 32155

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече