Как посрещаме бежанците в България: С хаос и бюрокрация

0

Три седмици след началото на войната в Украйна българското правителство допълни с нови смущаващи щрихи усещането за пълна липса на държавата в усилията за посрещане на бежанците. В последните дни министрите и даже включените в оперативния щаб хора от неправителствения сектор се държат така, сякаш задачата им е не да посрещнат, а да отблъснат бежанския поток от границите ни.

Трета седмица министрите се придържат само към екзистенц минимума, възложен от ЕК – единен портал с информация за хората и задействане на статута за временна закрила. С недопустим тон на превъзходство министрите Даниел Лорер, Асен Василев и компания се кълнат, че няма да дадат нито стотинка на бежанците и доброволците, които им помагат, защото не можели да контролират дали някой няма да злоупотреби с мизерните суми. В резултат на това, днес майки с деца трябва да се унижават и да молят във „Фейсбук“ за помощ за елементарни битови нужди – памперси, тенджера, аспирин. И слава на десетките българи, които откликват на мига, защото друга помощ няма. Оперативният щаб засега се е отчел с едно драматично видео на вицепремиера Калина Костадинова и една объркана пресконференция.

Българската администрация също е във вихъра си. За бюрокрацията война няма. Тя изисква от бягащите от войната хора купища документи, при това легализирани по съответния ред – имунизационни книжки, легализирани дипломи, ТЕЛК-ове, актове за раждане, пълномощни за извеждане на деца през граница… Проблемите са на всяка крачка, а решения започнаха да се търсят едва сега, когато напрежението сред доброволците започва да избива, а форумите са затрупани с какви ли не въпроси.

ПРИСТИГАНЕ

В провала на правителството да управлява кризата има едно забележимо изключение – безплатният транспорт. БДЖ пусна украинците да ползват безплатно всички влакове, включително международните, а МВнР и МО организираха автобусни линии, които редовно прибират български граждани и тези с бесарабски произход от границите на Румъния с Молдова и Украйна. Добрите новини обаче приключват на нашата граница и то не само защото тя е единствената, където доскоро нямаше кой да предложи една чаша чай на хората, някои от които са пътували дни наред в студа. Тук липсва всякаква помощ за ориентация на пристигащите.

Много хора идват у нас при близки или поне знаят точно закъде пътуват. Но пристигат и непридружени възрастни и деца, както и хора, хванали първия достъпен транспорт поради липса на средства. Всички са в силен стрес от преживяното. Кой знае защо тяхното посрещане не се оказа сред задачите на нито един от 20-те министри на премиера Кирил Петков. Всичко е оставено в ръцете на доброволците. Но докато техните усилия се организират и канализират, много хора бяха принудени да чакат часове наред в студени помещения, а една бабушка се оказа в Истанбул, вместо във Варна.

РЕГИСТРАЦИЯ

Бежанската вълна в момента е като никоя друга – украинците са мобилни, с право като туристи да пребивават безвизово 90 дни в ЕС. Отделно ЕС им даде право да не кандидатстват за тромавия статут на международна закрила, а да се възползват от по-облекчената временна закрила. Какво обаче направи родната администрация? Изнесе мобилни пунктове на агенцията по бежанците по границите, които да раздават … статут на международна закрила. Очаквано, само 50 души от 30 000 преминали през „Дунав мост“ са поискали такъв документ.

Даването на временен статут пък затъна в обичайните неразбории около нагаждането на софтуер, обучението на служители и пр. До понеделник вечерта все още никой не беше получил заветната карта. Дълга опашка пред дирекция „Миграция“ на МВР в София във вторник сутринта даде сигнал, че статутът най-сетне е активен (аналогичен пункт на границата при Дуранкулак обаче остана празен).

На подобни опашки в следващите дни ще са принудени да чакат стотици хиляди украинци – по данни на премиера от вторник сутринта у нас има 37 000 души, които смятат да останат, и над 78 000 преминали границите ни. Този поток трудно ще бъде обработен от съществуващите полицейски звена, а бързото получаване на статут е ключово за ползването на всички останали права.

НАСТАНЯВАНЕ

Тук е единствената мярка, предприета от правителството спрямо бежанците – прословутите 40 лв. за подслон и храна на бежанец на ден. Постановление за т.нар. програма за ползване на хуманитарна помощ няма, а различни министри говорят най-разнообразни неща за нея. Тази седмица все пак бе публикуван официалният документ, приет от правителството(link is external). Той е пълен с неясноти, които далеч не се изчерпват със скандалния и вече подробно коментиран факт, че пари ще получат само хотели, регистрирани къщи за гости и почивни станции, а за доброволците остава „едно голямо благодаря“. Проблемите с нея са поне няколко:

– заплащат се нощувките само на хората със статут на временна закрила, което изключва българските граждани от Украйна, и тези, които не го придобият по някаква причина;

– заложено е неясно условие относно транспорта. Той „може да се осъществи за сметка на хотелиера“, пише пожелателно в програмата. Красимира Величкова от оперативния щаб обаче го представи като задължително условие;

– активните хора, търсещи работа, са „наказани“ с право да получават платена нощувка и храна само за един месец, за разлика от останалите, чиято подкрепа е за 3 месеца. Към търсещите работа кой знае защо са добавени и децата под 18 години, които обаче нямат право да работят. За сметка на това, от така написания текст излиза, че ще имат само един месец подслон над главата си и храна.

От щаба дават всякакви спорни оправдания защо няма да има подкрепа за стотиците граждани, които отвориха домовете си за украинците. „Съгласете се, че е много важно, когато държавата плаща, да има механизми за проверка, ние трябва да знаем, че хората, които настаняват са добронамерени“, казва Красимира Величкова. Вицепремиерът Калина Костадинова пък направо каза, че правителството не е сигурно, че настанените по домовете са в сигурна среда. Защо тогава изобщо се допуска хора да се настаняват в съмнителна среда? И защо се смята, че хотелите и къщите за гости не могат да злоупотребят и да отчитат „мъртви души“?

Министрите се разминаха и по отношение на самото плащане. В неделя Асен Василев в прав текст излъга от ефира на Би Ти Ви(link is external), че още в понеделник хотелиерите могат да си получат парите за бежанците. Понеделник мина и замина, естествено никой не получи и стотинка. От брифинга на щаба в събота обаче е известно, че първото плащане в най-добрия случай ще бъде в началото на април, тъй като местата за настаняване трябва да отчетат приетите хора.

ПОМОЩИ

Има някаква необяснима смесица от раздразнение и високомерие в тона на министрите, когато им зададат един от основните въпроси на кризата – защо България избра да не дава помощ директно на бежанците. „Нямаме законова форма, по която да даваме на бежанците директно нещо“, обяви Асен Василев в неделя. „Индивидуално никоя държава не е взела решение да се плаща на хората“, обяви в понеделник Красимира Величкова от щаба. И двете твърдения не отговарят на истината.

В арсенала от закони към снишилото се в тази криза министерство на социалната политика има точно такава помощ – за хора, изправени пред инцидентно възникнали нужди. Тя е 375 лв. и се изплаща еднократно, но правителството сякаш старателно я укрива от бежанците, а рубриката „Хуманитарна помощ“ на единния портал ловко препраща към доброволческите организации, които заместиха липсващата държава.

В отговори до в. „Сега“ социалното министерство потвърди, че украинците имат право на такава помощ, след като се регистрират по настоящ адрес и подадат заявление до социално подпомагане (и извадят статут на временна закрила). На сайта на министерството обаче няма да откриете такава информация.

Статутът на временна закрила дава много права, но с това проблемите не свършват, а започват. Социални помощи например се предоставят при строги условия – човек не трябва да има доходи, да е получавал наследство, да има големи имоти. За да се изчисли помощта, се искат бележки за доходи и  други документи. Очевидно е, че приложени буквално към извънредната ситуация на бежанците, те няма да позволят на никого да получи подпомагане въпреки очевидната нужда. За облекчен ред обаче никой не отваря и дума.

ЗДРАВНА ГРИЖА

Медицинската грижа на бежанците не може да бъде въпрос на добра воля, но до момента е точно така. Каза го кратко и ясно общопрактикуващият лекар д-р Евгени Крайселски пред БНР(link is external)(link is external): „Нашето министерство не прави нищо. Буквално. За 20 дни трябваше поне за тези, които са хронично болни, да се осигури някакъв вариант“. Какви са проблемите?

– нашите болници „нямат основание“ по израз, използван в репортаж на „Свободна Европа“(link is external), да продължат лечението на хронично болен, ако той няма съответните документи за това, например ТЕЛК. Това е проблем за хора с нужда от химиотерапия, хемодиализа, скъпи терапии на вродени заболявания и т.н.;

– нашата здравна каса също „няма основание“ да поема скъпо струващо лечение на хора от Украйна без вездесъщите протоколи, рецептурни книжки и т.н.;

– не е ясно как нашите аптеки могат да изписват лекарства с рецепта, както и скъпо струващи медикаменти;

– информация от правителството липсва. В единия портал това е още една рубрика, попълнена от доброволци лекари и болници, ако не броим указанието при нужда от спешна помощ да се звъни на тел. 112.

Едва днес – вероятно в реакция на зачестяващите тревожни сигнали от лекари и болници, МЗ обяви, че в спешен порядък ще обсъди възможните изменения в законите, за да могат всички пристигащи от Украйна да получават медицинска помощ в обема и качеството, гарантирани на българските граждани.

ОБРАЗОВАНИЕ

МОН обяви готовност да приеме 65 000 деца в училищата и да осигури 14 000 места в детските градини, но това е голям ресурс само на пръв поглед. Местата в детските градини например са далеч от бежанците. В София са налични в крайните квартали, има доста места в Разград, за щастие – и във Варна, която е на първа линия на вълната. Тук голям проблем се оказаха задължителните документи за прием, които отново не са пригодени за извънредната ситуация на бежанците. Трябват им например документи за задължителните по нашия календар имунизации, каквито повечето от тях не носят. Днес МЗ най-сетне обяви, че са изготвени насоки за действие по отношение на задължителните имунизации за децата.

При училищата пък хилядите места не решават въпроса. Едва 91 от 11 300 деца у нас към вторник са пожелали да продължат обучението си в българско училище, като тук основен фактор е езиковата бариера, учебната програма и т.н. Във форумите за взаимопомощ много майки търсят възможност децата им да продължат да посещават уроци по балет, музика и др. Има и такива, които желаят да започнат веднага да учат български. Основно обаче украинчетата продължават да учат онлайн – забележителен факт, и имат нужда от таблети/лаптопи и интернет.

За щастие, тук проблемите започнаха да се решават. Търсят се варианти за осигуряване на техника. Освен това се подготвят промени в наредбите, за да може децата с българско гражданство да бъдат записани без свидетелство за завършен клас, ако бягат от война или други екстремални обстоятелства.

КОМУНИКАЦИИ

Мобилните оператори оповестиха няколко наглед щедри жеста към идващите от Украйна хора, но те решават само формално проблема с комуникацията им. Безплатен роуминг например има само за клиенти с абонаментен план към наш оператор, каквито украинските бежанци не са. В единния портал се рекламират предплатени карти, които са единствен вариант за краткосрочно пребиваващите у нас, но дискретно се премълчава колко убийствени са техните тарифи. Във вторник един от мобилните оператори обяви, че подарява неизвестен брой предплатени карти, които да бъдат раздадени на бежанците чрез украинското посолство. Нищо от това обаче не решава реалните нужди на хората.

Интернет е другата неотложна нужда на бежанците, които не само учат, но и работят онлайн, а и разчитат за всичко на информация в социалните мрежи. Интернет доставчиците не обичат краткосрочни отношения, а бежанците се стъписват пред двугодишните договори, които им се предлагат. Това е особено голям проблем при настаняването в частни домове, които в много случаи са неизползвани имоти без комуникации.

ЗА КРИЗАТА – В МИНАЛО ВРЕМЕ

В неделя, насред тази пълноводна река от нерешени проблеми, финансовият министър Асен Василев бе попитан от водещата на Би Ти Ви Мария Цънцарова защо 20 дни след началото на войната говоренето за кризата продължава да е в бъдеще време. „Вече е в минало – тросна се министърът. – Има прието решение, има приета програма, има установена сума, има установен ред“.

От последвалия диалог се наложи впечатлението, че за Василев тази криза не е много сложна. „Да тръгнем с едни торби напред – кой бил бежанец, кой не бил; кой бил помагал, кой не бил помагал – и след това да се опитваме да намерим края на това нещо – е, няма да се случи. Този филм – държавата да даде пари напред на някого и после да си ги търси – приключи с предишното управление“, обясни министърът, видимо доволен от изтъкнатия контраст.

„Филмът“ с хуманитарните последствия от войната в Украйна обаче за България тепърва започва. За 3 седмици населението на България се увеличи с повече, отколкото е обичайно за една година. От оперативния щаб уверяват, че няма видими резултати, защото работят по цялостна система, в която всички аспекти ще имат готово решение. Демонстрираното напоследък високомерие обаче не дава основания за оптимизъм. Трудно е да се повярва, но контрастът на този етап не ни прави чест не само спрямо действията на другите държави, но и спрямо действията на правителството, посрещнало другото извънредно положение на нашето време през 2020 г.

Автор: Диляна Димитрова, в. Сега

Прегледана: 152335

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече