Кой води война срещу кабинета „Петков“?

0

Беше ясно, че войната на кабинета „Петков“ с окопалите се сили на предходната власт ще е много тежка. А тяхната контраатака показва, че са готови да рискуват много, за да получат търсения реванш. Какво точно се случва?

Коментар от Даниел Смилов, Дойче Веле (със съкращения)

Беше ясно, че войната на новото правителство с окопалите се сили на предходното управление ще е много тежка. Изненадата е, че тя започна толкова скоро: от една седмица определено може да се говори за опозиционна политическа контраатака по всички фронтове.

От храсти, хралупи, пещери и седенки

Тази контраатака е неподготвена, неоправдана и прибързана – и затова няма да успее. Но тя показва, че предишните управляващи търсят всевъзможен реванш и са готови да рискуват много, за да го получат. Самото ново правителство също допринесе за това нападение с определени свои не съвсем прецизни действия.

Кой се включи в контраатаката

А иначе опозиционните сили, които се включиха в контраатаката, са следните:

ГЕРБ – опозиция заради самата опозиция

Стратегията на ГЕРБ е да се противопоставят на всичко, което новите управляващи предлагат – пък каквото излезе. Не се наблюдава друг принцип на тяхната опозиционност: предлагат мораториуми на цените на енергоносителите, после ги критикуват; подкрепят зелените сертификати, а след това са против тях; за Северна Македония се ориентират полюсно на правителството (тоест, по-скоро с президента Радев); по газовите въпроси също са против правителството, но пък си защитават „Турски поток“ и не се чувстват виновни за десетилетното забавяне на гръцката газова връзка и т.н. Иначе са силни про-натовци по отношение на Украйна, но опозиционното геройство на думи всъщност си е безплатно (друго беше, когато трябваше да се заеме позиция по скандала „Скрипал“).

Саботажът от тяхна страна на всичко, свързано със съдебна реформа и евентуална смяна на главния прокурор, едва ли е изненада. Просто връзките по линията ГЕРБ-ДПС-Гешев станаха прекалено видими за всички. Всъщност, ако има логика в поведението на ГЕРБ, то тя е персонална защита и обвързване с Борисов: ГЕРБ брани наследството на лидера си, а и неговото бъдеще.

ДПС – опозиция на все по-разширяващ се кръг

ДПС също е възприело тактика на защита на своите лидери – Ахмед Доган и Делян Пеевски, като за целта се превръща в пергел, който, както и да се завърти, все чертае един разширяващ се кръг – митичния кръг “Капитал”. В него, освен Иво Прокопиев, вече влиза кажи-речи цялото правителство, начело с Кирил Петков и Асен Василев. Малко остана и президентът Радев да стане почетен член на кръга “Капитал”, който, освен че е фантазмен, издава основно тенденцията на ДПС да мисли чрез обръчи и раздавачи на порции. Свят, в който такива няма, явно е невъзможен за ДПС: ако не са те раздавачите на порции, то значи друг яде баклавата и я разпределя по собствено усмотрение.

Иван Гешев и прокуратурата

Една от слабостите на контраатаката на опозицията е, че тя направи съвсем видимо политическото позициониране на прокуратурата. Като цяло Иван Гешев е вербално много активен по отношение на политическите си опоненти и много пасивен по отношение на съюзниците си. Съмненията, че това важи и за професионалните действия на водената от него прокуратура, само се засилват от публичните му изяви. Гешев и Цацаров през последните седмици се изявяват като политически лица, плътно застанали до опозицията и критикуващи управляващите. Тази опозиционност не би била странна, ако се бяха държали така и спрямо предходните управляващи и ако бяха оказвали същия вербален и институционален натиск върху тях. Но картината тогава беше точно обратната и фокусът на критиката им отново беше далеч извън оста ГЕРБ-ДПС. Тази преднамереност е и основният дефект на правовата държава у нас.

Размахването на списъци между институциите не е добра практика – както и да го погледнем. Но прокуратурата дължи някаква яснота по отношение на ключови фигури като Борисов, Пеевски и т.н. Натрупали са се доста скандали, по които трябва да има някакво решение и институционален отговор. Не може ключови политици да са във висящо положение – между порядъчен гражданин и високостоящ корупционер. От тази гледна точка позицията на ДПС е по-адекватна – те поне се стремят да оправдаят и да реабилитират Пеевски. ГЕРБ и Борисов сякаш се стремят висящото положение на лидера им да продължи до безкрай – да, има някакви скандали, по тях уж се работи, уж се разпитват някакви хора, но май се чака общественият интерес да спадне, за да се заметат някъде.

В този смисъл наистина е необходимо поне за най-важните скандали от последните години – хазартната афера (500-700 млн. загуби за бюджета), магистралите, язовирите и т.н. – да се внесе достатъчно яснота и хората да се убедят, че прокуратурата работи сериозно по високите етажи на властта, а не по тези, които са изнесли парите в чували и са ги занесли където трябва. Даниел Митов (преди да стане един от лидерите на ГЕРБ) беше дълги години разследван по доста измислено обвинение за някакви самолетни билети, закупени без конкурс. Същевременно милиарди са били раздавани без конкурси в строенето на магистрали и това не води дори до прокурорско подозрение, че са намесени високопоставени политически лица. Беше “загубена” и пътната карта, подписана от България и руската страна за внос на газ: тази загуба още не е дала основание за сериозно търсене на наказателна отговорност, макар и обществеността да я вижда поне като престъпна безстопанственост.

Проблемът на прокуратурата е, че с включването си в опозиционната контраатака тя изглежда още по-пристрастна и демонстрира още по-ярко “слепите си зони”.

“Възраждане”, части от БСП-АБВ, бивша ДС

Към (без)отечествения фронт на опозицията трябва да се прибави и една шарена дружина, която атакува правителството по културно-идеологически причини и русофилска линия. Тук са антиваксърите и конспиратолозите от “Възраждане”, заедно с путинофилската част от БСП и нейния придатък АБВ. С малка помощ от газови и енергийни лобисти на Русия, както и бивши български чекисти, тази група се използва основно, за да внася смут и да изостря реториката. ГЕРБ и ДПС не искат да се идентифицират с нея, но изглежда нямат нищо против да я използват като медиен башибозук срещу управлението. Колебливостта на ИТН по антиваксърските позиции даде възможност на ГЕРБ да сформират опортюнистично мнозинство срещу зелените сертификати например. Тук и новите управляващи има върху какво да помислят, така че да не допускат подобни опозиционни пробиви.

Управляващите трябва добре да научат този урок

Правителството има ресурси да се справи с тази офанзива, но не бива да подценява нейните мащаби, както и бързата мобилизация на разнородни по своя характер сили. Решаваща ще бъде както вътрешната коалиционна политика между четирите управляващи партии, така и връзките с президентството. “Приятелски огън” от някоя от тези позиции ще се тълкува като червена ракета за обща опозиционна атака – поне този урок управляващите трябва добре да научат.

Прегледана: 153030

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече