Партийните каси тънат в мрак и мъгла

0

Направо е удивително колко малко се говори за финансирането на политическите партии у нас. Може би българите просто приемат, че парите идват от корупция – прословутите „черни каси”, захранвани от приближени на политиците бизнесмени. Сигурно е така, но най-големите политически сили получават солидни финансови инжекции съвсем легално от хазната – чрез субсидиите. Само за първото тримесечие на 2021 г. държавата е раздала на партии и коалиции близо 6 млн. лв. Много ли са, малко ли са, как се харчат, трябва ли въобще да ги има – това са някои от многото въпроси, на които няма категоричен отговор.

Тези питания изникват отново сега заради необичайния жест, който направиха „Има такъв народ” и „Изправи се! Мутри вън!” – върнаха почти напълно на хазната средствата, които получиха за периода от 4 април до 30 юни 2021 г. За това съществува нещо като прецедент – през 2017 г. водачът на партия “Възраждане” Костадин Костадинов обеща на избирателите, че ще се откаже изцяло от субсидията си. Три години по-късно обаче прокуратурата го обвини, че е присвоил 1 млн. лв., предоставени на “Възраждане” от държавата. Каква е истината, още не може да се разбере.

Това беше поредната история, която остави

тъмен отпечатък върху практиката да се раздават субсидии.

Сигурно мнозина помнят шумните скандали от 2013 г. между “атакиста” Волен Сидеров и негови бивши приближени, които твърдяха, че той е харчил партийни пари за луксозни воаяжи в чужбина. А даренията, които години наред ГЕРБ раздаваше от субсидията си по какви ли не поводи, за да поизлъска имиджа си пред публиката? Кулминацията, разбира се, беше огромната афера, разпалила се през 2018 г. заради милионите, които финансовото министерство, оглавявано от Владислав Горанов, раздаде неправомерно на политиците. След това партии и коалиции трябваше да връщат насила близо 15 млн. лв.

И сега изниква, меко казано, странният случай, при който хората на Слави Трифонов възстановяват доброволно средства на хазната. Справката на правосъдното министерство показва, че “Има такъв народ” е получила 136 223 лв. за 3 месеца. За същия период ГЕРБ-СДС е взела 1 615 742 лв., а „БСП за България” – 926 089 лв. Това означава, че Трифонов вероятно е върнал над милион. От „Изправи се! Мутри вън!” на Мая Манолова също се похвалиха, че са възстановили 100 000 лв. от общо полагащите им се 197 551 лв. за тримесечието. И двете формации се обосноваха по един и същ начин – на нацоналния референдум от 2016 г. българите са казали, че искат 1 лв. субсидия за действителен глас, а не 8 лв., както е в момента. Затова сега връщат разликата между предоставената им субсидия и субсидията, желана от народа.

Мнозина ще нарекат подобно поведение популистко.

И е точно такова, особено като се вземе предвид, че жестът беше направен 10 дни преди предсрочните парламентарни избори на 11 юли. По-същественото е, че новите формации не правят дори и намек за сериозна реформа на политическото финансиране. В предното 45-о Народно събрание “Има такъв народ” предложи субсидията да се ореже от 8 лв. за глас на 1 лв. Законопроектът се провали, след като се натъкна на почти всеобща съпротива от останалите парламентарни формации. Дори и да беше одобрена, подобна мярка нямаше да разреши нито един от проблемите около финансите на партиите. Само щеще да ги намали драстично. За ентусиазираните поддръжници на революционни промени това може би щеше да е достатъчно. За разумните граждани, които искат стабилна политическа система, не може да бъде.

Преди всичко трябва да се разреши фундаменталният въпрос –

трябва ли политическите формации у нас да получават държавна издръжка?

В момента големите партии и коалиции се финансират преобладаващо от хазната (кой дава пари на малките даже не смеем и да помислим). Винаги, когато усетят, че този паричен поток може да пресъхне, политиците (особено от ГЕРБ, БСП и ДПС) заплашват с едно и също – на мястото на държавните пари ще дойдат парите на олигарсите. Такава закана може да предизвика само криви усмивки – едва ли някой се съмнява, че пари с неясен произход се стичат редовно към партйните каси. Въпросът обаче заслужава да се обмисли. Възможни са всякакви варианти на държавно финансиране – с минимуми, тавани, скали и пр., които могат да го направят достатъчно приемливо за данъкоплатците. Но трябва да се обсъди сериозно, а не да се плесне безотговорно в закона някаква сума – независимо дали ще е 10 лева, 1 лев или 1 стотинка.

И това е само едната страна на проблема. Въпросът за държавната субсидия трябва да се разгледа в зависимост от останалите форми на партийно финансиране – дарения, членски внос, приходи от собствена дейност. Неограничените дарения от бизнеса, които ГЕРБ и ДПС разрешиха през 2019 г., бяха драстичен пример за безотговорно отношение към проблема. За щастие, Конституционният съд отмени тази практика. Партиите трябва да се принудят да привличат повече съмишленици, от които да получават членски внос, доброволен труд и услуги – в крайна сметка, поддръжниците на дадена партия или коалиция трябва да жертват нещичко за политическата организация, в която вярват.

Тук стигаме до

вечния проблем с отчетността на партийните пари,

на който (съвсем умишлено) никога не се обръща внимание. На Сметната палата трябва да се дадат разширени правомощия  да проверява политическите формации, а те, на свой ред, трябва да бъдат задължени да се отчитат за всеки разход – и да носят отговорност, морална и наказателна, в случай на разхищения. Иначе няма защо да негодуваме, че партийни семинари се провеждат в луксозни СПА хотели.

Новите формации обещават реформи в следващия парламент. Ако са искрени, тогава трябва да се захванат и с партийното финансиране. Всичко направено досега по въпроса е несериозно и безотговорно.

Автор: Людмил Илиев, в. Сега

Прегледана: 179395

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече