Като във феодализма: как се управляваше България

0

Системата, изградена в последните години в България, често бива сравнявана с феодализма. И това май не е само метафора. Как, освен с груба сила, се управлява държава, в която си унищожил собствеността, правото, морала?

Коментар от проф. Ивайло Дичев, Дойче Веле

Един удивителен факт за съветския ГУЛАГ е, че поне една трета от милионите лежали и оставили костите си там, са били наказани за икономически престъпления – различни видове „вредителство“ от типа на три поредни закъснения за работа или счупване на служебната лопата. Защото как освен с груба сила се управлява страна, в която си унищожил собствеността, правото, морала?

За това си спомних, слушайки пресконференцията на служебните ни министри. Регионалното развитие не може да уволни изпълнителния директор на „Автомагистрали“, тяхна 100-процентова собственост, защото имало „противоречива съдебна практика“. Освободените надзорници на ББР не искат да напуснат постовете си и в отчаянието си министър Петков се принуждава да ги съди за нанесени щети. Пътната карта с Газпром изчезнала без обяснения. Раздадени гигантски аванси за незапочнати строителни работи. В последния момент по всички бордове се окопали гербери… С една дума: вредителство където и да погледнеш. От сталинската рецепта, слава богу, се отказахме, но да се управляваме демократично май още не сме се научили. Позволихме формата на правовата държава да блокира нейната същност.

Като във феодализма

Ще кажете – при демокрацията коректив е гражданското общество. Но дали то е достатъчно мощно? Вземете това мошеничество с „ин хаус“ възлаганията, което позволява заобикаляне на обществените поръчки и присвояване на милиарди. Защо сега го научихме? Защо нямаше дебат навремето, когато приемаха този закон, защо не сигнализира някой конкурент, елиминиран от процеса? Все пак това са багери, самосвали – трудно е да се скрият. Явно не само няколко богаташи са имали интерес нещата да стават така, системата е била удобна за много хора.

Размишлявам за това как се управлява една държава на половин път между тоталитарния волунтаризъм и демократичното право.

Представете си за момент, че сте партиен лидер. Как удържате единството на партията си? С идеите? От 1990-те години, когато едни се бореха да  демонтират комунизма, а другите – да го запазят, идеологическите страсти все повече губят значението си. Вътре в партийните листи едни кандидати се борят за себе си чрез (нелепите по моему) преференции, други се обиждат и отцепват, за да преминат в по-печеливши формации или пък си създават сами някакви партийки, трети дискретно продават услугите си срещу заплащане, четвърти били гражданска квота, демек „непричом“.

През годините в България се разработиха оригинални начини за следване на партийната линия. Отначало заплашваха членовете си с досиета за принадлежност към ДС, особено вдясно. После взеха да използват по-хард техники, определяни обикновено като „държане на трупчета“ – тоест, подбират хора, извършили престъпления, които да бъдат разследвани в случай на предателство спрямо генералната линия. Или пък ги назначават срещу подписана оставка без дата. Един лъжепатриот дори беше въвел практиката съратниците да оставят в партийната каса документ, че му дължат сериозна сума пари. Дигиталните технологии разширяват употребата на компрометиращи снимки и записи. И, разбира се, в най-масовия случай просто се действа по системата на „калинките“, която обръща еволюционната теория на Дарвин: на позиция се издига некадърен човек, който знае, че няма къде другаде да иде и затова слуша.

Към тези класически форми г-н Борисов добави един усъвършенстван клиентелизъм, с който държавата му започна да съперничи на Живковата. Правят го възможен европейските фондове и псевдо-държавните поръчки, които подхранват верните другари. Нерядко тази система се сравнява с феодализма и това май не е само метафора. Феодалното общество е изградено върху личната преданост на графа към сюзерена, на барона към графа. Как се изгражда тази преданост – ето ви любима тема на разследващите журналисти, макар че рядко успяват да повдигнат завесата. В някои случаи я скрепява общото участие в стара престъпна групировка, в други единият праща жена на другия, в третия просто играят заедно белот. Целта е да се елиминира деструктивната, тревожеща българската душа конкуренция и да се установи стабилност – единият получава държавната поръчка и наема другия да я изпълни, който пък наема три фирми да свършат работата, а в тези фирми работят едни хора, които разчитат на заплати. Който не участва във веригата, го притискат, взимат му бизнеса, а ако упорства – отива в ареста.

Защото феодалното общество не е идилия: крепят го бруталната сила и църковните песнопения. За силата е ясно – възлови звена от съдебната власт са овладени, а от тях зависят други функции надолу по веригата, които засенчват елегантно усилията на отделни честни магистрати. Дали се боят за позициите си, дали са на трупчета, дали се крият зад буквата на закона, дали играят белот с г-н Борисов – можем само да гадаем.

Що се отнася до новата църква – тук става дума за едно овладяване на публичното пространство, което не помним от времето на Живков. Държавни или европейски рекламни пари отиват към фалиращите традиционни медии, които пък поръчват на социологическа агенция да направи сондаж. И какво излиза – ами ГЕРБ пак начело. Цели армии от анализатори самоуверено обясняват генералната линия, подменяйки здравия разум и усещането за справедливост с някакви купешки теории. За друг тип публика – безсрамни жълти сайтове, които бълват простотии, та да захранват безсмислено джафкане из социалните мрежи. Сред талантливите пропагандни ходове на Борисов бяха акцентът върху капиталното строителство (строи значи магистрала „Хемус“, докато отсечката до Ботевград се разпада), инсценирането на черезвичайни ситуации, телесната фото-близост с евролидери, простодушният изказ и т.н.

За да прекрачим в 21 век

Добре, да си представим едно ново управление, с примерно министър Петков или Василев начело. Как обръщат курса на тази държава? Идва обществената поръчка в N-ското градче, само че там и без това има само една фирма, която е свикнала да работи с двама подизпълнители. Появява се външен конкурент, а местните започват да го саботират, пеят възрожденски песни, развяват знамена. Или друго: решават да прочистят администрацията – посреща ги вълна от съдебни процеси, с които да се занимават до края на мандата. Зад всеки уволнен стои широка мрежа от клиенти, мобилизирани от усещането, че може да загубят връзките си. А не са ли те един вид гражданско право… Тръгват да гласуват някакъв важен закон и изведнъж част от депутатите им, на които са разчитали, се завъртат на пети и не подкрепят, защото нещо друго ги е мотивирало. И така нататък.

Проф. Ивайло Дичев

Не разбирам как се управлява държава, в която всевъзможни длъжностни лица (до шефовете на специалните служби!) могат да излязат в отпуск, за да не бъдат уволнени. Как се саботират безнаказано всички нареждания и от това не следва нищо, нито сталинско, нито демократично. Не забелязвам и особена вълна от притискани бизнесмени, които да свидетелстват срещу предишната власт – вероятно има неща, които не бива да излизат на светло. Не виждам и някакви светци в политиката, които съвършено безкористно да се отдадат на каузата. Затова единствената ми надежда е, че благодарение на усилията на новата власт в България най-после ще влязат няколко големи западни инвеститори, които да наложат принципите на конкуренцията и така най-после да обезсмислят топлите феодални отношения по нашите земи. За да прекрачим в 21 век.

Прегледана: 164755

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече