Публикацията е от фейсбук страницата на PR експерта Любомир Аламанов
Да се възползваме от политическата ситуация и да научим един ценностен урок.
Последните няколко месеца видях хора, сменящи политическата ориентация. И внезапно станаха кандидат-депутати от партии, които са хейтили до този момент. Т.е. искат доверие и гласове от избиратели за обратното на това, което са говорили.
Да, знам, случва се. Факт. Понякога човек еволюира и променя позициите си в една или друга посока.
Но тук говоря за друг случай. За случая, когато няма ценностна еволюция. А прагматизъм. Прагматизъм, облечен в прагматични аргументи. Които могат да се групират така:
• „Не ме искат никъде другаде, затова отивам в партия Х.“
• „Последен шанс да направя нещо в политиката, затова стискам зъби и отивам в партия Х.“
• „То тези са управляващи, само с тях мога да реализирам някаква политика.“
Това за мен е силно проблематично от ценностна гледна точка. Ето някои причини:
1. На такъв човек му е все тая къде ще отиде.
2. На такъв човек му е все тая каква политика провежда партията, в която отива.
3. Ако поканят такъв човек от Ал Кайда, и не го искат никъде другаде, пак ли ще приеме?
4. Щом такъв човек не го искат никъде, може би трябва да се замисли дали няма пропуски някъде. В образование, в знания, в идеи, в консистентност, в интегритет или другаде.
5. Такъв човек явно се задоволява само с „там, където го искат“, но няма да положи усилия, за да отиде там, където той иска.
6. Такъв човек явно е готов да си смени убежденията по всяко време, за да влезе или остане в политиката.
7. Такъв човек явно е готов на всичко, за да влезе или остане в политиката.
8. Такъв човек явно е готов да жертва принципите си, за да влезе или остане в политиката.
9. За такъв човек явно само влизането в политиката е важно, но не и къде.
10. За такъв човек явно само оставането в политиката е важно, но не и къде.
11. Ако такъв човек наистина иска да направи нещо смислено и добро, може и като активист, като НПО, като инфлуенсър, като много други форми на участие в обществения живот.
12. Явно за такъв човек не „правенето на нещо“ е важно, а самото присъствие в политиката.
13. За такъв човек явно не е важно какво са правили досега управляващите, само и само да стане част от тях.
14. За такъв човек явно няма проблем да поеме миналото им и да го защитава.
15. Или такъв човек би искал да неглижира миналото, за да забравят хората какво е било.
16. Явно такъв човек е готов да продаде душата си, името си, лицето си, ценностите си, само и само да влезе в политиката.
17. Такъв човек ще е склонен да бъде използван за партийни цели.
18. Такъв човек ще е склонен яростно да брани приютилата го партия.
19. Такъв човек ще е склонен яростно да брани избори си.
20. Такъв човек ще иска да заглуши вътрешния си глас.
21. Такъв човек вече ще е само такъв.
Да, знам, че политиката е изкуството на възможното. Но когато ценностите се заменят с прагматизъм, когато желаното се замени с възможното, когато спрем да мечтаем, тогава стабилността става застой. И светът ни подминава като експрес малка гара.
Само лично мнение, разбира се.
Прегледана: 180200