За да се присъедини към еврото България трябва да се справи с финансовите престъпления, а Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да си върши работата и най-накрая да “се поразрови в това”, каза евродепутатът Свен Гиголд пред EURACTIV.
Свен Гиголд е германски политик, който е член на Европейския парламент от 2009 г. Той членува в Съюз 90/Зелените, част от Европейската зелена партия. Член е и на комисията по икономически и парични въпроси (ECON).
Евродепутатът разговаря с главния редактор на EURACTIV България Георги Готев.
Тази сутрин (22 юни) с директно съобщение в Twitter ми сигнализирахте, че сте загрижени за кандидатурата на България и опита ѝ да стане член на еврозоната. Можете ли да бъдете по-конкретен?
Наистина се тревожа, защото чувам, а и когато прочетох представените доказателства на Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията, в България има структурен проблем. Първо с корупцията, но в следствие на това и с финансовите престъпления във финансовия сектор. Изглежда съществува определено ниво на безпокойство, във връзка с една по-малка банка, че решенията не винаги се вземат въз основа на икономическите основания. Те се вземат, защото имате правилните хора в правилните институции, а това противоречи на моето разбиране за управлението на финансовия сектор в ЕС.
Както знаете, аз следя отблизо случаите на пране на пари в много държави-членки. Включително в Германия, но също и в балтийските страни, където имахме много подобен случай, когато приехме трите балтийски държави в еврозоната. А след това имахме голяма криза. Този път обаче заявихме: първо, новите членове трябва да влязат в банковия съюз и едва тогава в еврозоната. Изглежда обаче ЕЦБ избягва да се вглежда детайлно в по-малките банки. Считам, че следва да бъде поет по-сериозен ангажимент, по-специално от страна на ЕЦБ, не само да следи най-големите банки, но и по-малко значимите институции (LSIs). И засега изглежда, че ЕЦБ няма желание да се разрови в това.
Имахме може би много сходна ситуация в балтийските държави. Всички знаеха, че финансовите престъпления не са надлежно преследвани, поне в Естония, а и в Латвия. Няколко години след присъединяването си към еврото, някои от най-големите финансови престъпления бяха разкрити. България имаше много проблеми в застрахователния сектор. И сега от източниците си в ЕЦБ чувам, че те са добре следени в по-големите банки, но не се осмеляват да разглеждат систематично по-дребните проблеми.
Можете ли да назовете някои по-малки банки?
Един интересен казус разбира се е Първа инвестиционна банка. Именно тук източниците ми казват, че това ще бъде банка, която сериозно трябва да бъде проверявана. Като ние се надяваме, че дори и на нея ще бъде направена оценка. Но въпросът е в каква дълбочина са засегнати проблемите с борбата срещу изпирането на пари, а това е наистина важно. И мога само да кажа, че за присъединяването към еврото е необходимо справянето с финансовите престъпления. Не виждам прогреса в България по отношение на иззетите пари, съдебните преследвания, надзорните правомощия и практики. Нямам доказателства, че нещата са се променили.
И мисля, че преди присъединяването към еврозоната това трябва да се промени. Затова съм обезпокоен, че миналата седмица Еврогрупата даде зелена светлина [на България] без сериозно да обсъжда въпроса за финансовите престъпления, което е необходимо за вземането на това решение. Точно обратното. Г-н Донъхоу (председателят на Еврогрупата Паскал Донъхоу), след срещата се е позовал само на валутнo-курсовия механизъм (ERM II). В него разбира се не вземат предвид измеренията на финансовите престъпления. Точно това беше грешката в случая с балтийските държави. Това е моето мнение и политическото послание – не става въпрос за българската политика. Моите послания към ЕЦБ са, че не е достатъчно да гледаме само Големия взрив, трябва да вземем предвид и по-малко значимите институции (LSIs). А ако не го направим подготовката на България за присъединяване към еврозоната като цяло няма да бъде достоверна. Много ще се радвам ако повече страни се присъединят към еврото, но не трябва да рисуваме сивото зайче зелено.
По общо, как оценявате корупцията в България?
Мога да кажа само, че преди няколко години ние от групата на Зелената възложихме изготвянето на проучване за корупцията в България и вашите разкрития съвпадат с това, което открихме. И по-специално, ние бяхме много загрижени, че почти няма повдигнати обвинения в случаи на корупция. В Румъния за разлика от България, както знаете и двете страни са под една и съща система за наблюдение след присъединяването, институциите са повдигали такива. За съжаление ключовите хора бяха изгонени от така нареченото социалистическото правителство по това време. Но в България моето впечатление е, поправете ме ако това се е променило, че няма ефективна прокуратура.
Всъщност ситуацията с неефективната прокуратура става все по-тежка и по-тежка. Но вашите изявления могат да бъдат тълкувани погрешно, защото в България имаме служебно правителство, ние сме в предизборна кампания и бившият премиер Бойко Борисов може да каже: имаме такива послания от Европейския съюз, защото аз не съм на власт, така че гласувайте за мен.
Това би било абсурдно. Преследвам финансови престъпления откакто напуснах университета преди 25 години. Мотивацията ми не е нито на национално ниво, нито партийна. Просто не обичам финансовите престъпления. Мнозина казват, че имам мания по това. Да се твърди, че посланията ми ще навредят на служебното правителство е напълно абсурдно, защото тези взаимовръзки между политиката, банките и силните икономически интереси в България са много по-стари от новото правителство.
Източник: Георги Готев, Юрактив.бг, превод Рад Манолов
Прегледана: 178590