Рад Манолов, euractiv.bg
Българският План за възстановяване и устойчивост предлага някои обнадеждаващи мерки в ползва на околната среда, но използването на изкопаемите горива остава твърде силно застъпено. Това се посочва в доклад на мрежата Банкуоч Нетуърк (CEE Bankwatch Network) за българския План за възстановяване публикуван през месец май.
Според организацията инвестициите в изкопаеми горива нямат бъдеще и няма как да бъдат част от дългосрочната политика на страната. България трябва да дава приоритет на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), а подкрепата за природния газ, въглищата и петрола трябва да бъде преустановена.
Организацията посочва, че по време на разработването на националния план e липсвала прозрачност при вземането на решения, както и обратна връзка към експертите, които са представили предложения за подобряване на мерките в плана.
Мрежата от неправителствени организации в сектора на икономиката и финансите следи за социалните и екологични въздействия на публичните инвестиции в ЕС. Това включва анализиране на Плановете за възстановяване в няколко държави-членки от Източна Европа, като проверява дали те са в съответствие с Европейския зелен пакт.
“В продължение на години българските правителства не функционират прозрачно. Особено в енергийния сектор решенията се вземат тайно и това води до сериозни проблеми с корупцията.”, коментира докладът.
Организация коментира, че България трябва да гарантира, че ще следва пътя към климатично неутрална икономика. В доклада страната е критикувана за липса на амбиция и прозрачност при изработването на своя план за инвестиции на стойност 12 милиарда лева. България очаква парите да бъдат отпуснати безвъзмездно от ЕС.
Основната цел е да се подпомогне икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от Covid-19. Планът, който България трябва да представи, за да получи финансиране по Механизма, полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на Зелената сделка.
Механизмът заделя до 10,4 милиарда евро за България, което се равнява на 17% от брутния вътрешен продукт (БВП). От тази сума, €6,3 милиарда ще бъдат изплатени под формата на грантове (12 милиарда лева) и €4,1 милиарда като евтини заеми.
Българският план е структуриран в четири стълба: Иновативна България (26% от общата сума), Зелена България (35,6%), Свързана България (21,9%) и Справедлива България (16.5%).
Докладът на „Банкуоч“ прави оценка на последната трета версия на плана, публикувана на 16 април 2021г., и по-конкретно изследва пет аспекта: енергийна ефективност, кръгова икономика, възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), изкопаеми горива, биогаз и водород, както и процеса на консултации и прозрачност при изготвянето.
Преди ден президентът Румен Радев съобщи, че българският План за възстановяване е бил критикуван и от Европейската комисия. Той каза, че в момента правителствените експерти ревизират плана.
Енергийна ефективност
Докладът посочва, че много от компонентите на плана свързани с енергийната ефективност са недостатъчни или потенциално вредни.
„Предложената мярка “Енергийна ефективност на сградния фонд” е базирана на остарели цели от Националния енергиен и климатичен план, които трябва да бъдат актуализирани след приемането на по-високите амбиции на ЕС за енергоспестяване“, коментират от Банкоуч.
Според активистите, обновяването на жилищни сгради трябва да бъде много по-широко застъпено поради ефекта на мярката върху домакинствата, градовете, околната среда и климата.
„С леки корекции в схемата за финансиране, имено програмата да не се финансира изцяло от публични средства, а и от собствениците на сградите, с цел увеличаване на интереса и подобряване контрола на качеството, както и чрез добавяне на механизъм за изпълнение, могат да бъдат осигурени положителни резултати.“, се посочва в доклада.
Кръгова икономика
Според доклада, почти никои от мерките за кръгова икономика в плана не засягат управлението на потоци на отпадъци или екологичното проектиране на продукти. Подобно проектиране би позволило многократно и дългосрочно използване на материали, както и тяхната преработка и биоразградимост.
„Необходимо е не само частично да се обновят многофамилни сгради, но и да се изгради цялостна методология за въвеждане на принципите на кръговата икономика при обновяването и строителството на сгради.“, посочва документът.
“Друг проблем е, че финансирането за саниране ще се прилага само за сгради от производствения сектор, което значително ограничава подкрепата и развитието на кръгови модели на икономика в страната”, посочва “Банкоуч”.
Възобновяеми енергийни източници
Българският план предлага програма за финансиране на единични мерки за монтиране на системи за възобновяема енергия в жилищните сгради, но без системите да бъдат свързвани с топлопреносни и газопреносни мрежи. Докладът на „Банкуоч“ дава положителна оценка, че в третата версия на плана се наблюдава напълно развита програма за възобновяема енергия, без климатиците със съмнително качество, предлагани в предходната версия.
Българският план предлага и изграждането на соларни паркове в близост до ЖП гарите. „Въпреки това, броят на гарите оборудвани със слънчеви панели не е достатъчен показател за енергийните характеристики. Ако се използват разумни показатели и достатъчно конкурентен процес при подбора на проекти, това има потенциал да се превърне в един от най-важните проекти в плана“, се казва в доклада на „Банкоуч“.
„Като съпътстваща реформа следва да се гарантира, че в железопътния транспорт 100 % от енергията се доставя от възобновяеми енергийни източници“, се допълва.
Изкопаеми горива, биогаз и водород
Планът предлага диверсификация на източниците и маршрутите на доставките на природен газ, модернизиране и разширяване на газопреносната инфраструктура и преодоляване на зависимостта от вноса на енергия чрез използване на местни ресурси, включително въглищата.
„Банкуоч“ посочват, че изкопаемите горива нямат абсолютно никакво основание да бъдат финансирани от публични средства. Въглищата излизат от употреба с ускорени темпове, а времето, когато газът можеше да бъде определян като преходно гориво вече е отминало.
“”Булгартрансгаз” е големият победител в третата версия на плана за възстановяване. Делът на средствата за възстановяване от общите разходи по проект, който ще изгради газопроводи във въглищни региони, се е увеличил от 70 на 91 на сто. По този начин “Булгартрансгаз” ще допринесе само с 9% от разходите, а общата планирана сума на проекта остава непроменена – 477,2 милиона лева.“, се коментира в доклада.
„Развитието на водорода заема централно място в плана и включва трикратно увеличение на средствата за пилотни проекти. Не е ясно обаче от какви източници ще се произвежда той и дали ще бъдат ВЕИ.“, се допълва в него.
Прегледана: 143939