Георги Готев, euractiv.bg
Когато се случи бедствие, хората погребват мъртвите и лекуват ранените. Понякога си извличат уроци, за да ограничат щетите, ако бедствието се повтори. Но не винаги.
На 26 април отбелязахме 35-годишнината от ядрената катастрофа в Чернобил. Четвърти реактор в атомната електроцентрала близо до град Припят в северната част на тогавашната Украинска съветска социалистическа република, избухна в резултат на лошо управление и човешки грешки.
Чернобилската авария се смята за най-тежката ядрена катастрофа в историята, както по отношение на разходите, така и на жертвите. Също толкова важно е обаче, че ускори ерозионните процеси, които доведоха до разпадането на съветския блок и самия Съветски съюз.
В държавата, която познавам най-добре, България, режимът се опита да прикрие бедствието, а единственият надежден източник по това време беше Радио Свободна Европа, което комунистическите власти се опитаха да заглушат. Съветският съюз също мълчеше.
Първите, които разкриха катастрофата и сигнализираха за нея, бяха учени от Швеция. Така че обикновените хора не бяха наясно с рисковете. Моите сънародници бяха щастливи да донесат у дома пресни салати и зеленчуци от пазарите, напълно неподозиращи за тяхното замърсяване от ядрения облак.
В същото време висшият комунистически елит получаваше специална храна, без никакви продукти, които може да са били замърсени. Въпреки че научихме за това много по-късно, недоволството беше толкова голямо, че съветският режим беше обречен.
По това време, през 1986 г., никой от нашата страна зад Желязната завеса не вярваше в комунистическата идеология. За милиони източноевропейци Чернобил беше ясен знак, че съветската система е пълна катастрофа, която се срина и в технологично отношение (славата на “Спутник”, първият космически спътник и Юрий Гагарин, първият човек в космоса, отдавна бяха избледнели).
Хората бяха бесни, някои от тях се разбунтуваха и всички зачакаха системата да рухне. Ясно е, че “Перестройката“ на Михаил Горбачов не може да се превърне в смекчаване на режима, за което е предназначена.
На Запад катастрофата в Чернобил предизвика най-вече дебат за бъдещето на ядрената енергетика, който за съжаление не стигна много далеч, освен че бяха затворени редица ядрени реактори на Изток, чрез използване на лоста за присъединяване към ЕС.
Четири реактора в България (АЕЦ “Козлодуй”), два в Словакия (“Бохунице”) и цялата електроцентрала “Игналина” в Литва бяха изключени, тъй като се смяташе, че са “от Чернобилски тип“.
В засегнатите страни натискът на Запада до голяма степен се възприе като лицемерие. Междувременно реакторите от типа Чернобил продължават да функционират във Финландия.
Сривът на руската технология беше потвърден отново с катастрофата през 2000 г. на подводницата Курск. Но днес Русия се държи така, сякаш няма нищо общо с разпадането на Съветския съюз и се опитва да продадава нови ядрени реактори на територията на ЕС.
Всъщност руският държавен гигант “Росатом” упражнява силен политически натиск върху Унгария, България, Чехия и Словакия, Финландия и Литва. Построила е и атомна електроцентрала на границата с ЕС, в Беларус.
Европейците сякаш забравят лошите неща и помнят само добрите. Москва е решила да използва повторно марката “Спутник” за своята ваксина и я популяризира като криптонит. И работи.
Изправени пред ваксиналната бъркотия на Запад, европейците, поне тези на юг и изток, в наши дни се редят на опашка, за да се имунизират с руската ваксина.
Прегледана: 107023