Дори социолози, които принципно имат вкус към сложни чертежи на неочаквани коалиции, този път не предположиха някакъв особен авангард. Резултатите от изборите – и аритметически, и политически, вещаят нови избори, може би едновременно с президентските. Опитът на Борисов да призове към „мир“ и експертен кабинет до декември – визуално решен в монолог пред джипа, – изглежда невъзможен.
Ето защо:
Всеки от новите играчи набави гласовете си в яростен конфликт с Борисов. Списъкът с конфликтните теми е дълъг: шкафчето с евро, записите, протестите, първо ниво по смъртност с коронавируса, слаби основания при редуването на локдаун с отваряне. Също: почти изрично обявената близост с прокуратурата, която сама обяви, че не цени „разделението на властите“, нахлуването в президенството, общото впечатление, че т.нар. „разчистване на прехода“ разчиства само неудобните и инсталира още по-дълбоко подходящите. Това се знае – и ако през 2013-2014 г. Борисов все още можеше да се връща в играта с приласкаващата идея за „стабилност“, едва ли някоя от протестните партии – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и партията на Манолова ще се върже на стария номер.
Това би ги убило още в генезиса – златен пръст се става тогава, когато вече ти е ясно, че ти остават само няколко години в политиката и е добре да се монетизираш за финал, докато още можеш.
Справка: самият златен пръст. Фронтът на старите партии обаче също не би могъл да излъчи правителство. И ГЕРБ, и БСП, и ДПС по изборен резултат и политическа логика в момента изглеждат в шахмат. Опитайте се да си представите днешната картина, но преди две години. БСП трета, ДПС пета. ГЕРБ първа, но с брой избиратели колкото два квартала в София. В самата София първа сила „Демократична България“.
Патриотичните формации – ВМРО, АТАКА, НФСБ – аут. Освен всичко в момента не е никак ясно какво въобще може да върне старите партии към живот; много харизми са изчерпани, много обещания неизпълнени. Протест, също, вече не се прави никак трудно; ако теоретично ГЕРБ, БСП и ДПС направят общ кабинет, скоростта, с която ще привикат десетки хиляди пред Министерски съвет, ще бъде няколко часова. Както и ако някоя от новите партии влезе в коалиция с тях. Това се знае; и впрочем това беше и големият успех на протеста – че бе не просто анти Борисов, а създаде определен страх, че не всичко е позволено.
Експертният кабинет на Борисов най-вероятно няма да се случи въобще. Както и никоя от странните коалиции, които биха имали математически сбор, но къс живот и най-вероятно сепуку за поне един от участниците в тях. Новите партии освен всичко знаят, че ще могат да източат дори още повече гласове от ГЕРБ, БСП и ДПС на следващи избори; да не говорим, че вероятно ще се организират от служебен кабинет на Радев, който най-малкото ще олекоти възможностите за гласуване в чужбина. Всичко това не означава, че е настанал празник и края на Борисов ознаменува нова, нечувана по благоденствието си епоха. Означава само, че тя отговорните за нея вече ще са други.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com
Прегледана: 87842