БГ реалности: Наркотици, палки и бухалки

0

Е, случи се. Преди около година написах статия за случая с Джордж Флойд и се запитах „Ако това се случи в България кого ще подкрепят хората – него или полицаите?“. Сега няма нужда да размишляваме по този въпрос, защото очаквано или не толкова, се случи и в Казанлък и обществените мнения са видими и крайно противоречиви.

Накратко – дрогиран мъж е застанал зад волана и е поставил под риск живота на невинни хора, полицаите са го хванали, а един от тях е проявил агресия към задължания, като го удря няколко пъти с палката, а задържаният крещи от болка.

Тук става ясно в каква държава на абсурдите живеем:

1. Мъж се е дрогирал

2. Същият този мъж е застанал зад волана, поставяйки живота на невинни хора в риск – явно си мисли, че той може да определя съдбите на хората, кой да живее и кой не

3. Заловен е, но не се разкайва

4. Полицай е решил, че в неговите ръце е съдебната власт под формата на палка – няма нужда да чакаме решението на съда, дай да го наложим по тялото и главата…

5. Другите полицаи не правят нищо, за да противодействат на агресията на колегата си

6. Всичкото това се случва в един не толкова топъл пролетен ден в град Казанлък и е заснето на ВИДЕО

Монетата обаче има две страни. И двете, печални. 

Приликите между Джордж Флойд и казанлъшкия ни „герой“ са няколко – и двамата злоупотребяват с наркотици, поставяли са под риск живота на други невинни хора и накрая излизат жертва. Запитайте се кой щеше да бъде жертвата, ако карайки дрогиран с приблизително 150 км/ч, убиеше някого на пътя. Ами ако този някой беше ваш близък? Дали щеше да се покае? Кой щеше да го защити? 

От друга страна, веднъж задържан няма смисъл от допълнително физическо насилие върху него. В ситуация като тази полицаите просто проявяват подсъдна „инициативност“ – да го пребият, когато е вече излишно.   Кого ще осъдите сега – полицаят, който, навярно, е гневен, че можеше криминално проявеният да блъсне негов близък или последният, който крещи от болка от ударите на служителя на реда, раздаващи мигновена справедливост?

Проблемът обаче не е в битово решение и побой. А в това, че след всяка знакова катастрофа (да си спомним за Милен Цветков) започват да валят политически обещания за нови санкции, свързани с превишените скорости и по-голяма ефективност в прилагането им. Това обаче винаги остава на предизборно ниво; на каквото е и в момента. Не забравяйте, когато карате с 150, да се загледате в билбордите по пътя. Или не: По-добре забравете. 

  Автор: Илиана Симеонова

Източник: Actualno.com

Прегледана: 60202

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече