Една поява в публичното пространство през последните дни разбуни духовете и отвори вратата за множество слухове и спекулации. Става дума за участието на бившия финансов министър Владислав Горанов в среща между ГЕРБ и КНСБ, на която бяха представени акценти от икономическата програма на партията. „Завръщането“ на Горанов „в лоното“ бе прието от някои като сигнал или като нещо случващото се задкулисно, и наблюдателите застанаха нащрек.
Факт е, че Владислав Горанов тотално бе ограничил изявите си след като по искане на Борисов се раздели с поста си в изпълнителната власт миналото лято. За близо половин година единствената новина около него бе, че развива частен бизнес, създавайки консултантската фирма „Трилема кансълтинг“ ЕООД. Всъщност преди време бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че Владислав Горанов е сред тези, които „редят“ листите на управляващите за парламентарните избори. Достоверността на това твърдение обаче в никакъв случай не може да бъде 100%, най-малкото защото е известно, че двамата с Горанов бяха в конфронтация. Пък и Цветанов има защо да си отмъщава на бившите си съпартийци.
Големият въпрос след появата на Горанов „в ефир“ бе дали бившият финансов министър се завръща в политиката. Спекулациите за „реабилитирането“ му, както се изразиха някои медии, се засилиха и поради отсъствието на срещата на сегашния министър Кирил Ананиев, а и поради изпуснатата реплика на президента на КНСБ Пламен Димитров, който нарече Горанов „финансов министър“. Едва ли грешката на Пламен Димитров е била случайна, но и едва ли той притежава някакви пророчески способности.
Според източници на „Банкеръ“, близки до ексминистъра на финансите, той не смята да се занимава с политика или да търси по-висша изява на този терен. Появата му на срещата с КНСБ била като член на ГЕРБ, който експертно е помагал в писането на програмата. Горанов не присъства в листите на ГЕРБ за предстоящия вот, а и не се възползва от правото си да остане депутат в 44-ото Народно събрание, след като напусна изпълнителната власт. Впрочем и при предишната си раздяла с властта през 2014 г., Горанов отказа да остане депутат и се насочи към управителния съвет на Общинска банка, чийто мажоритарен собственик обаче по онова време бе Столичната община.
Все пак първата публична изява на Владислав Горанов от 9 месеца насам, като че ли протече по-спокойно от оттеглянето му. През юли миналата година бе далеч по-драматично. Тогава в опит да задържи властта на фона на избухналите протести премиерът Бойко Борисов поиска оставките на трима министри – вътрешния, финансовия и икономическия. Според официалното съобщение на ГЕРБ Борисов стигнал до това решение след среща с областните координатори на партията. Всъщност оказа се, че не точно координаторите са искали оставките на Владислав Горанов, Младен Маринов и Емил Караниколов, но те станаха факт. Всъщност страхът на Борисов избута на преден план решението „да се опровергаят внушенията, че ГЕРБ и тези министри са зависими от ДПС и Делян Пеевски“. Дали и колко са били зависими някой ден може и да узнаем или не, но все едно тримата „изгоряха“. Официалната версия за смяната им гласеше, че областните председатели се оплакали на премиера, че партията „незаслужено“ търпи негативи заради „спекулациите за обвързване с ДПС“.
Този ход на Борисов обаче бе разтълкуван като класически трик за изпускане на общественото напрежение. Масовите протести срещу кабинета и главния прокурор тепърва набираха скорост, Васил Божков атакуваше властта с компромати и комикси, а паралелно се обсъждаше перспективата премиерът и лидер на ГЕРБ за пореден път да не довърши мандата си. Затова министерските рокади не бяха чак толкова изненадващи. Още повече, че Борисов многократно е прибягвал до сходен сценарий през годините с цел да съхрани себе си.
Например в началото на 2013 г. отново след протести смени финансовия министър в първия си кабинет Симеон Дянков. Разликата бе, че тогава – няколко дни по-късно и цялото правителство си замина, а сега Бойко Борисов удържа властта си. Как, защо и на каква цена са въпроси, които и досега не намират еднозначен отговор.
Оставката на Горанов бе не по-малко изненадваща, пред вид постигнатият дни по-рано успех за присъединяване на България към чакалнята на Еврозоната (ERM II) и в Европейския банков съюз, от сегашната му поява на срещата с КНСБ. Като финансов министър Горанов може да се похвали с единственият безспорен външнополитически успех при управлението на ГЕРБ.
Вероятно това е и причината темата да се експлоатира в предизборната кампания сега. Пред синдикалистите самият Горанов заяви, че като „закачка“ към избирателя числата в програмата за управление на ГЕРБ ще са в евро. Наскоро стана ясно, че индикативната дата за замяна на лева с еврото е 1 януари 2024 година. Сегашните управляващи уверяват, че тази дата е реалистична.
Преди да се правят генерални заключения обаче трябва се напомни, че се изисква ювелирна работа по формалните критерии за членство – равнище на инфлацията, на дълга и на бюджетния дефицит. Още повече е работата по неформалните ангажименти, свързани с борбата с корупцията, съдебната реформа и утвърждаването на върховенството на закона.
Така че 2024 все още е едно условно начало, което очевидно ще е в мандата на друг министър!
Автор: Атанаси Петров
Източник: „Банкеръ“
Прегледана: 24571