Последните дни отчитаме толкова случаи на новозаразени от COVID-19, колкото отчитахме в края на месец октомври миналата година. На този фон, българското правителство не предприема никакви действия, за да ограничи разпространението на заразата, докато се ваксинира достатъчна част от населението, а по същество реши да налее масло в огъня, премахвайки и малкото останали ограничителни мерки.
За разлика от други управленски решения, чиито ефекти се проявяват едва години по-късно, последствията в този случай се измерват точно и директно като десетки хиляди загубени човешки животи.
В навечерието на поредната вълна на COVID-19 у нас България оглави листата по надвишена смъртност на глава от населението в света, според The Economist. За тази черна класация и за това как се разви пандемията у нас миналата есен писах в предишна статия. Обобщените данни за смъртността, които вече станаха достояние на широката общественост, не дават представа за това кои райони в страната и кои групи от населението са засегнати повече от други и какви са причините да се случи това. В този материал ще се опитам да направя първа крачка към отговора на тези въпроси, базирайки се на данни от Евростат.
Големи и малки населени места
По-голямата част от репортажите по националните медии през есента отразяваха пренатоварването на болниците и хаоса в „Спешна помощ“ в големите градове като София и Пловдив, както и острата липса на медицински персонал, като например в болницата в Бургас. Видео материалите на смели журналисти, които влязоха в COVID-19 отделението на „Пирогов“, придобиха широка публичност. От репортажите за болницата в Свищов, която прие доброволци студенти по медицина 3-ти курс и депутати лекари, и съобщения за колапса на болниците в Шумен, Търговище, Пазарджик, Благоевград и Кърджали, се разбра, че и положението в други региони на страната не е розово.
И все пак, поглеждайки статистиката за положителните PCR тестове по области, виждаме, че половината от тези тестове са в столицата и областите Пловдив, Варна и Бургас, в които е концентрирано поне половината от населението на България. Това е логично. В столицата и трите най-големи области в страната има най-голяма гъстотата на населението, която е основен фактор за разпространението на заразата. Следователно, логично е да се предположи, че и повечето смъртни случаи са концентрирани в тези райони. Да, ама не.
По данни на Евростат, подадени от НСИ, едва 34% от надвишена смъртност е в столицата и областите Пловдив, Варна и Бургас. Надвишената смъртност в столицата, където живее около 25% от населението на България, е едва 14% от цялата надвишената смъртност за страната. Тук е редно да поясним, че надвишената смъртност е и директен, и косвен резултат на пандемията. В нея влизат официално регистрираните починали от COVID-19, починали от COVID-19, без да бъдат официално регистрирани, починали вследствие на ненавременното лечение на други заболявания, причинено от претоварването на здравната система, и починали вследствие на усложнения, причинени от прекарана инфекция от COVID-19.
Фиг.1 Надвишена смъртност в България по области март-декември, 2020.
Жертвите на ,,българския модел“ на управление на пандемията
В анализа на данните, освен надвишена смъртност, ще говорим и за надвишението, което представлява процентното отношение на надвишената смъртност спрямо осреднената смъртност в дадена област за периода 2015-2019. Този показател е по-адекватен за измерването на последствията от пандемията по области в сравнение с пресмятане на надвишена смъртност на глава от населението, тъй като областите в страната имат различна демографска структура.
Ако средното надвишение за страната е около 21.5%, то в области като Смолян, Благоевград, Разград и други, надвишението е около 30%. От големите области с най-голямо надвишение е Пловдив, а като цяло Североизточна и Централна северна България са регионите най-малко засегнати от пандемията. На какво се дължат тези чувствителни разлики по райони? За да отговорим на този въпрос, е добре да видим разпределението на смъртността в икономически активната част от населението по области.
Починали в работна възраст
Широкоразпространен мит у нас остава, че починалите от COVID-19 са предимно много възрастни хора, накрая на своя житейски път. Това схващане не се потвърждава от данните. По данни на МЗ до 31.12.2020 г. средната възраст на починалите от COVID-19 e 70 години, като при мъжете е 69 години, а при жените 71 години. Да припомним, че средната продължителност на живот в България е 74.4 години, съответно 71.4 при мъжете и 78.4 при жените. Тази статистика при жените прави силно впечатление: жените у нас умират от COVID-19 средно с цели 7.4 години по-рано от очакваното! За възможните обяснения ще пишем по-долу.
С изключение на групата на мъжете на възраст от 30 до 39 години, където има лека, но статистически значима надвишена смъртност, с около 60 човека, във всички останали възрастови групи под 40 години не се наблюдава надвишение в смъртността. Затова, за да определим пораженията от пандемията у нас за хора в работна възраст, ще разгледаме възрастовия интервал 40-64 години. По данни на Евростат в тази група в България са починали около 3300 души повече от обичайното, като надвишението е 20% от нормалното за страната. Измежду европейските държави, за които имаме данни до края на 2020 година, България е на първо място както по надвишение, така и по починали на глава от населението в тази възрастова група.
Фиг. 2 Надвишена смъртност в Европа във възрастовата група 40-64 години, март-декември, 2020.
Жертвите на ,,българския модел“ на управление на пандемията
Редно е да споменем, че и във възрастовата група 65-69 години, която включва голяма част от работещите в пенсионна възраст, надвишената смъртност у нас е около 1900 човека. И в тази група сме на челно място в ЕС. Общо у нас вследствие на пандемията до края на миналата година са починали около 5200 човека под 70 годишна възраст. Това са близо 30% от всички починали вследствие на пандемията.
Каква е причината да се стигне до толкова голям брой починали в икономически активното население? Една възможна хипотеза е, че сме дали несъразмерно много жертви сред професиите от така наречената първа линия. По данни на НОЩ и неофициални данни на фонда „За Децата герои“, който набира средства за деца на починали медици и учители, починалите в работна възраст полицаи, медици и работещи в училищата са около 200 човека, което съставлява 6% от надвишената смъртност във възрастовата група 40-64 години. Разпределението в България по пол и области дава по-голяма яснота за случилото се. Първото нещо, което забелязваме е, че 70% от смъртността е извън столицата и 3-те големи области, като това съотношение е същото и за групата 65-69 години.
Фиг. 3 Надвишена смъртност в България по области за жени във възрастовата група 40-64 години, март-декември 2020
Жертвите на ,,българския модел“ на управление на пандемията
Фиг. 4 Надвишена смъртност в България по области за мъже във възрастовата група 40-64 години, март-декември 2020
Жертвите на ,,българския модел“ на управление на пандемията
Рискови производства
Разликата при жените между област Благоевград и столицата е изключително голяма. Какви са възможните причини? За някои от тези области надвишението в смъртността започва още през лятото. Данните за огнища в страната са предимно от лятото и ранната есен, когато РЗИ-тата не бяха все още пренатоварени и имаха възможността да локализират разпространението на заразата в трудови колективи. За почти всички от най-засегнатите области при жените имаме съобщения за огнища на короновирусната инфекция, най-вече в шивашките цехове и тук-там за огнища в други отрасли от леката промишленост като фабрики за текстил, детски играчки, обувки и др., все производства, в които преобладават жените. Например, в област Благоевград почти няма община, в която да няма открито огнище в шивашки цех. Огнища в множество шивашки предприятия бяха регистрирани и в областите Търговище, Кърджали, Кюстендил, Смолян, Пазарджик, Пловдив и Бургас.
В шивашките цехове работят и жени, които са в пенсионна възраст. Надвишената смъртност при жените във възрастовия интервал 65-69 години е най-висока в Сливен – 70%, Благоевград- 50%, Кърджали и Пазарджик – 45%, Смолян – 40%, при средно надвишение за страната в тази група от около 23%. Това са все области, в които значителна част от жените са заети в отрасъла производство на облекло. Освен шивашките цехове, имаше редица съобщения за огнища в заводи за авточасти, редуктори, батерии, санитарна керамика и др., или просто огнище в „промишлено предприятие“ или „трудов колектив“, както често закодирано са съобщавани огнища по места от РЗИ-та. Несъмнено производства, в които големи групи хора работят близо един до друг дълго време, са изиграли ключова роля в разпространението на заразата в по-малките населени места, заедно с училищата и заведенията, за които вече е говорено много.
Здравната система
Другият фактор, определящ голямата смъртност, е наличността на адекватни здравни грижи по места. За никого не е тайна, че най-добрите болници в страната се намират в най-големите населени места. А, както знаем, тежките случаи на COVID-19 изискват сериозно болнично лечение. Надали болните шивачки от белишките села, за които се грижеха загиналото семейство медици Вакльови, са имали достъп до кислород и нискомолекулярен хепарин.
Можем да си представим какви са били възможностите на болниците в Благоевград, където областната болница се превърна изцяло в ковид болница, в област Търговище, където болниците колабираха още в средата на октомври, в Шумен, където многопрофилната болница стана най-натоварената в страната в началото на ноември и се принуди да връща пациенти по домовете, в Пазарджик, където пациенти чакаха на носилки по 40 часа, за да бъдат приети, в област Смолян, която разполага с една единствена болница, която може да осъществява интензивно лечение и в която придвижването от едно лечебно заведение до друго може да трае часове.
От друга страна област Плевен, в която има най-много лекари и медицински сестри на глава от населението в страната и голяма и модерна болнична инфраструктура, обединена в медицински университет, е една от най-малко засегнатите области, при положение че броят положителни PCR тестове на глава от населението в областта е над средното за страната.
Големите неравенства в страната по отношение на наличността на здравни грижи са добре известни. От данните е видно, че областите, които дадоха диспропорционално много жертви във възрастовата група 40-64 години, са именно тези, в които болниците бързо се сринаха под натиска на пандемията. При такова състояние на здравната система единствената защита за голяма част от българското население е недопускането на масово заразяване.
Цената
През последните дни на обществото се предложи „бързо решение“ с повсеместна ваксинация, която засега изглежда претърпява фиаско. Но дори и при добри темпове на ваксинация, едва към края на лятото ще имаме достатъчен брой ваксинирани, за да може това да повлияе сериозно на пандемията у нас, при положение, че тогава няма да циркулират варианти на коронавируса, резистентни към наличните в момента ваксини.
Същевременно добре познатите от есента аргументи, като запазването на икономиката и свободата на българина, се лансират отново от управляващите, за да се оправдае отпадането и на последните ограничителни епидемиологични мерки, въпреки преживяната трагедия от есента.
Логично следват въпросите: Дали същите тези управляващи биха били така добри да ни кажат каква е цената на хилядите напразно починали българи в работна възраст досега? Каква е цената за десетките хиляди деца, които ще израснат без грижовни родители, баби и дядовци? Каква е цената на починалите незаменими здравни работници в малките населени места (и не само там)? Каква е цената за икономиката и здравната система от огромния брой хора с трайна намалена трудоспособност и увреждания, вследствие на прекарана тежка инфекция?
Автор: Антони Рангачев
Източник: „Дневник“
Прегледана: 16169