От друг ъгъл: Македонецът много обича българския червенокож паспорт с европейските му качества

0

Из предаването „Политически НЕкоректно“ по БНР с водещ Силвия Великова

Тая седмица, скъпи съучастници, ме обхвана революционно настроение, а революцията, това е изкуство на невъзможното. 
Казах си – ще се боря за свободата и европейския път на Македония. България вече сума години бере плодовете на европейското членство, а нашите приятели от Македония нямат тези привилегии, та се принуждават да пазаруват български паспорти. 


Кой им ги продава тия паспорти, не знам със сигурност, но исторически факт е, че после отечеството македонецът най-много обича българския червенокож паспорт с неговите европейски качества.


Аз си имам българска лична карта, но за революционна дейност прецених, че ще ми трябват още документи. 


Васил Левски навремето имал цял наръч паспорти или тескерета, както се казвало тогава на имперския език. Тия всичките документи за идентификация му били необходими, защото се подвизавал под най-различни самоличности, под вънкашност чужда и под име ново, както е писал Патриарха на българската литература. Левски се преструвал успешно и на турчин, и на румънец, и на сърбин, и на кюмюрджия. Последното не е етническа характеристика, макар че се отнася и до цвета на кожата. Кюмюрджиите са чернонокожи поради характера на тежката си професия. Много от тях кашлят лошо, като да ги е налазил коронавирус. Белите им дробове стават черни от въглищния прах, за което е писал и Никола Вапцаров.


Набелязах си няколко паспорта за придобиване, за да мога и аз като Левски да се шмугвам тук и там конспиративно. 
Захванах значи да си уреждам първо ваксинационен паспорт – това си е много приятна вещ. 


Като се насвятка с ваксина гражданинът, той придобива свобода на придвижване и може да минава всякакви национални граници. Щото нали това най-много му харесваме на Евросъюза – свободното движение на хора, стоки, идеи, капитали. А сега – свободно придвижване се предвижда само за хората, минали под иглата. Както някои минават под дъгата, така пък сега някои други минаваме под иглата и ставаме по-мобилни.
Отидох значи да се бодна, като отвориха зеления асансьор за ваксинация. 
И вечерта като ме раздруса тая ми ти ваксина – викам си лелеееее, дали не я ваКСАхме работата.
Цяла нощ треперих и се тресох като Чудовището на Виктор Франкенщайн, когато отива на Северния полюс с много леко облекло. 
Треска, треска, ама сега мога да си обходя от полюс до полюс света! И голяма работа, че малко или много ме е втресло. Ще го броим, все едно съм се повозил в джипката малко през просото.
Но сега вече мога и през просото и по пътя да си топуркам. Сега примерно като тръгна по Коридор номер 8 (да кажем, че са го построили), като стигна границата, ще ми рекат – къде си тръгнал бос през пандемията бе, шушляк! 


А аз ще кажа на граничните служби – моля, читайте, завидуйте, имам си ваксинационен паспорт! 


И те ще кажат, щом е така, Г-н Балев, заминавайте където си щете, може и да не се връщате. Но аз ще се върна, защото без България и Македония не мога! И покрай македонските ми копнения правя всичко възможно да се сдобия и с паспорт на македонец, който има българско самосъзнание. Само да разбера кой ги продава!


Мисля, че ми се полага такъв документ, защото в края на краищата и аз като шефа на ВМРО Красимир Каракачанов съм чистокръвен русенец с всякакви македонски носталгии в душата. Знаете го и колегата Крачолов-Яворов – чирпанлия, интроверт, болезнено чувствителен – ама и той обикалял с пушка Македония, и писал за разните му там “Хайдушки копнения”. За хора като мен и Яворов си трябват специални дипломатически паспорти, защото се нуждаем от специална защита. 


Затова си поисках спецпаспорт от Външното ни министерство. 
А от Външно ми казаха следното нещо: 
Ние, казват, тия специални паспорти ги даваме само на специални хора – спортисти побойници, астроложки, психоложки по групова динамика, разни такива важни за дипломацията ни хора… 
(…)

Остана ми само да добавя и един инвестиционен паспорт, защото чух, че Йордан Цонев се е хванал да сложи ред в тия парични потоци. За него поне знам, че щом се е хванал с нещо, то има чисти морални параметри. 
Айде, викам си, едно инвестиционно паспортче да прибавя към наръча
Викам, оу, Данчо, дай едно кило паспорти. 
Той вика – дай един милион инвестиция! 
Лелееее, въобще спрях да му говоря – 1 милион, тоя човек не познава парите. 


Та засега останах без инвестиционен паспорт, но и такъв ще си изкарам, ще го измисля някак. Може пък да направя някоя морална инвестиция с равностойност един милион алени рози или друга подобна дивотия. 
***
Ела със мен, да минем всяка граница,
за да разцъфнат милиони рози. 
Патриотизмът е огромна баница –
за всички най-разумни кинтолози. 
***

Автор: Г-н Балев

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 7843

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече