Измежду всички политически баналности преди изборите, има една особено фрустрираща. Виждали сте я стотици пъти, но всеки път носи едно и също нелепо чувство, сякаш ти е за пръв път. Нарича се „Снимка с избиратели“.
Снимката с избиратели беше онова, което пълнеше политическите страници на подкупните вестници на прехода, които преди избори се нахвърляха толкова стръвно на политическия ПР, че връзката им с реалността – и без това прокъсана – се срязваше на две половини. Едната половина висеше в ръцете на отчаяния читател, другата – в джобовете на политици и главни редактори, разменящи си капитали едни други.
Тези две половини нямаше нужда да се срещат въобще; напротив, за да се обслужват взаимно, трябваше да се разкачат от читателя и избирателя. Но докато печатът все пак можеше да е по-малко досаден предвид това, че се обновяваше един път дневно, съвременната комбинация от живо излъчване, статуси и коментари, отдавна превъртя играта в социалните мрежи.
В идните месеци очаквайте: политик, заобиколен от пенсионери, милостиво заслушан и коварно обещаващ какво ли не – само да бъде избран.
Очаквайте: политик, никога не напускащ парламента, че дори и там незадържащ се за дълго, внезапно отправил се на пътешествие към най-затънтената провинция, за да се срещне с „народа“. Срещата, разбира се, не трябва да трае дълго – достатъчно е ПР-ът да нащрака няколко снимки, да пусне няколко минутно видео, после продължаваш напред, за да имитираш колкото се може по-обстойна картината на професионална загриженост. Току-виж, накрая си подарил килими и стари календари.
Идеята е всичко, което е за изхвърляне, да отиде при онези, които са били за изхвърляне в продължение на 4 години.
Но сега, в този месец, са най-важни. После се преминава към сутрешен блок/политическо предаване. Там изведнъж пред водещата става ясно, че ти страшно често се срещаш с хората, през целия мандат си се интересувал от техните проблеми и ето те сега – мамин сладък – отново си при тях. Парламентът е опразнен, понеже, за да те има в новия парламент, трябва да се поразтъпчеш тук-там; колкото повече се поразтъпчваш, толкова по-малко ще се придвижваш с нещо друго освен с лимузина през идните четири години. Струва си. Да попаризитираш върху тридесетгодишни разочарования е доходоносно занимание.
В сравнение с вестниците, сега все пак има малък напредък. Например, че винаги си изложен на риск – докато ПР-ът угодно монтира и изрязва най-важните части, някой да вземе да заснеме цялото ти изявление. И изведнъж да стане ясно, че си казал страшни глупости, понеже си решил, че си единственият със смартфон в района. Е, тогава става най-интересно.
Друго е да лъснеш в социалните мрежи като човек, който говори комично безскрупулно, вярвайки, че това няма да види бял свят. Накрая за избирателите остават две картини. В едната, ако са достатъчно наивни, те са се порадвали на ласкавия подход и грижа на техния кандидат. В другата, месец по-късно, виждат примижалия му от доволство поглед в парламента, успял да реши веднъж завинаги най-важният социален проблем: собственото му благополучие. Единствената кампания на предстоящите избори, за която от сърце може да призовем, е: спрете да се снимате с избиратели САМО ПО ИЗБОРИ! Както качественото уиски рекламира достойнствата си с това, че е от поне 50 години, в този случай е обратното: тъпо е от поне 30 години и ще става все по-тъпо с времето.
Технологиите, слава Богу, направиха така, че тъпотата да изпъква с по-добра резолюция. Политиците пък направиха така, че да я зареждат с фотоси. А хората не изчезват като метнеш снимката в архив – те си остават, независимо дали са избори или не. Остават и проблемите им – и тях няма как да архивираш – на теб говоря, политико!
*Заглавието е на Редакцията
Автор: Георги Петров
Източник: Actualno.com
Прегледана: 3432