Година по-късно – от затварянето на Ухан до днешните българските разпри относно коронавируса. Един дълъг ефект на пеперудата, който накрая цопна в политическото блато, където отиват повечето важни проблеми. Има много отговори на въпроса за коронавируса и много от тях са спорни.
Но има и един безспорен: че се превърна в надеждна политическа ниша, която да се усвоява, копае и набъбва, за да качва цената си като криптовалута.
Кого обслужва тази криптовалута?
Електоралните пазари. Чертае се проста сметчица, в която, за да се орат плодоносно изборните гласове, предварително се преценява накъде се люшка общественото мнение. Има много жертви, много заразени – защитавай локдауна до откат. Навлезем в плато, жертвите намалеят – искай отваряне на училища, ресторанти и молове. Не е необходимо дори да мислиш кой знае колко – просто следи най-обикновени статистики, разглеждай внимателно какво става в социалните мрежи и се нагаждай според случая.
Това никак не прилича на политика, а твърде много на пазар. Примери? Безброй. Ноември месец Валери Симеонов, глашатай на здрав локдаун. Януари месец, плато, Валери Симеонов вече е борец за отварянето на ресторантите и моловете. Този човек говореше за това, че има опасности дори от люлките на детските площадки. Ресторантите обаче изглежда са по-малко заплашителни.
И докато върви спорът показвал ли е среден пръст или показалец, въобще не върви другият и по-важен: защо политическата реакция към коронавируса, не само при Симеонов, зависи от общественото мнение за вируса, а не от самото му поведение?
Нататък: Слави Трифонов. Април, май, юни: абсолютно отричане на коронавируса, движещо се по ръба на политическата критика и преминаването ѝ в конспиративна теория. Допуска дори, че реално няма истински жертви, доколкото патоанатомията не се произнася за смъртта на пациентите.
Няколко месеца по-късно – внезапна грижа спрямо заболяването, въпреки че през пролетта то беше обявено от него за кажи-речи несъществуващо, за някаква сложна репресивна маневра от страна на Борисов и Щаба.
Сходен беше и превратът в мненията на Радев. През март атакуваше властта с аргумента, че тя избирателно препоръчва да се отменят обществени събития ако той е на тях, и ги допуска, ако засягат самата власт. Че властта е способна на такива неща – способна е: защо обаче месеци по-късно Радев, който призоваваше правителството незабавно да прекрати изолацията, придоби по-загрижен за здравната ситуация вид, остава неясно. За финал, шампионът на превратните мнения си остава премиерът.
До един момент човек можеше да преброи колко пъти преминаваме от „Фатката е да се пазиме“ до „Отваряме всичко“, но после просто го схващаш като схема на поведение, която се преповтаря през месец.
Интересното е, че каквото и да се прави, винаги се „оказваме“, поне по думите на премиера, като едни от най-добрите в Европа. Най-добри по изолация, в началото, после най-добри по смекчаване на мерките, сега. В какво сме най-добри обаче стана ясно в доста по-точни статистики, които ни връчиха поредната антититла в Европа – първо място по жертви на глава на населението.
Нинова отиде на първа линия като санитарка в ковид отделение, което я направи героиня в очите на едни, но получи обвинение в популизъм от други. Така или иначе повече от 2 седмици сменя чаршафи и обслужва болни – колко други политици го направиха, дори да е популизъм? Страх лозе пази? Предстоящите избори тепърва ще започват да разпределят нишите в коронавирусния маркетинг. Ако през март нещата са влошени, очаквайте бурно застъпничество на изолацията и овикване на всеки, който настоява за по-отворена икономика.
Ако броят на заразените спада бъдете готови за обратното. Златните електорални жилки трябва да бъдат открити и усвоени. Това е политиката. А какво е коронавирусът? Все тая, разбира се.
Автор: Георги Петров
Източник: Actualno.com
Прегледана: 2899