Радослав Бимбалов: Ще търпим ли още този развилнял се политически слугинаж?

0

„Господарят е на лов. Обикаля трънаци и шубраци в частни предприятия, новопостроени училища или недовършени асфалтови настилки. На мушката, както винаги, са обикновените тревопасни гласоподаватели. Господарят е на лов, с джипката. Верните му приближени остават да бранят имението на публичното пространство, със сопи и зъби. Кой както може. И според мястото си в двора на господаря“

Така започва постът на Радослав Бимбалов във фейсбук. Ето още от него:

„Най-отпред се пускат дресираните дребни домашни любимци, с каишка от журналистически бадж. Недялко Недялков реди първобитни мисли с кресчендото на надрусан трубадур, докато подчинената му Ива Николова жлъчно ръси спънати букви, с претенция за оформени думи.

След тях подскачат социолози, политолози, антрополози. Слуги с научни титли, изучили до точка всяка опорка. Доцент Татяна Буруджиева и професор Антоанета Христова в странен синхрон ни обясниха как Борисов е на път отново да изненада всички и да си заслужи любовта на нацията. Две дами, коленичили на едно килимче, с надеждата да е летящо. Тъжна гледка.

Следващите в боя са периферните политици като Александър Йорданов. Митичен демократ, велик депутат, председател на парламента, дори се уреди с политически хоспис в Европейския Парламент. Човекът е бил голямото добрютро, но вече е тотална лека нощ. И когато Силвия Великова от БНР се опитва да му задава неудобни въпроси, той не отговаря, но после се свива в собствения си опикан ъгъл и ръмжи от безсилие. Евродепутат обижда публично журналист? Що пък да не. Един друг стреляше по протестиращи от партийния си прозорец скоро.

Снимка: „Дарик“

Последният кръг от верни поданици на господаря излизат със самочувствието на привилегирована лична охрана. Онзи ден уж редовият партиец Георги Харизанов цъфна пред Мария Цънцарова с претенциите на сив кардинал. Самочувствието му, естествено, е с фалшиво покритие – подобно на самата му биография, кариерно развитие и съдебно минало. Но Харизанов има арогантността да се чувства толкова близък до господаря си, че може да се опитва да го копира в поведението си. Това е крайната форма на безличността. Ставаш огледало, за да попиеш съвършенството на този, от когото си тотално зависим.

Целият този парад е само от последните два-три дни. За съжаление господарят ще ловува все по-често идните месеци. Затова ще трябва да стиснем зъби и да търпим развилнелия се слугинаж.

Или да не го търпим.“

Автор: Радослав Бимбалов

Източник: Фейсбук

Прегледана: 3324

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече