Надежда за българската енергетика има, но възможностите на България се свиват, защото изоставаме, заяви Юлиан Попов, бивш министър на околната среда, старши политически съветник на Европейската климатична фондация, в предаването „Светът е бизнес“ по Блумбърг с водещ Ивайло Лаков.
„България от 2005 г. трябваше реално да се включи в разговори и стратегическо планиране за нисковъглеродна икономика – изпуснахме 15 години. Няколко други ключови моменти също изпуснахме – разговора за индустриалните емисии. Много сме изостанали в стратегическото планиране“.
По думите на Юлиан Попов енергетиката ни е можела вече да изглежда по един съвсем различен начин.
В контекста на идеята за изграждане на седми блок на АЕЦ Козлодуй гостът коментира, че една нова ядрена централа няма как да произвежда електричество за по-малко от 100-120 евро на мегаватчас.
„Вероятността цените на електричеството да се качат в бъдеще до нива, които да оправдават подобни инвестиции, е нищожна. Това е по-скоро политическо изявление, че не сме зависими от Русия“.
Според Попов е малко вероятно до 2030 г. каквато и да била ново мощност да бъде включена.
„Въглищните централи са поставени в ситуация, в която енергията им става все по-скъпа в сравнение с новите технологии. Ние трябва да предвидим различни варианти за това какво може да се случи“.
Гостът обърна внимание и на факта, че рядко се обсъжда потенциалът на Дунав като енергиен източник, както и офшорният потенциал на Черно море.
Прегледана: 2946„Необходима е по-голяма гъвкавост в българската енергетика. Това може да се случи чрез отделяне на енергийния сектор от правителственото управление. Отделните компании от „Български енергиен холдинг“ ЕАД могат да бъдат листати на борсата или да бъдат привлечени стратегически инвеститори, за да станат адекватни, както технологично, така и пазарно“.
