Коментар: Борисов стигна точката на непоносимост

0

Коментарът е от фейсбук профила на бившия министър Юлиан Попов, който следи политическата обстановка в страната и света и има остро и обективно перо

Добър лош, велик, нищожен всеки силен политик достига точка на непоносимост. Масова непоносимост. Това обикновено става внезапно и донякъде ирационално. Да стигнеш точката на непоносимостта е нещо различно от това да те мразят половината или две трети от хората, няма и пряка връзка с това дали си вършиш работата или не и дали би свършил добра работа ако останеш на власт. Бойко Борисов тези дни стигна тази точка.

Вероятно си задава въпроса защо и вероятно търси разумен отговор. Разумни отговори има, но много по-важен е фактът, че е стигнал точката на непоносимостта. Когато стигнеш точката на непоносимостта имаш две възможности – да станеш диктатор или да си тръгнеш, обикновено отстранен от своите хора. Снощи Лукашенко например реши да остане диктатор. Точка на нетърпимост навремето стигна Маргарет Тачър. И беше отстранена посред мандата си на министър председател от своите, не от опозицията. Точка на непоносимост достигна Тони Блеър (когото наричаха Тефлоновия Тони, защото никаква мърсотия не му се лепеше). И той беше отстранен посред премиерския си мандат от собствената си партия. Точка на непоносимост стигна Костов. Също и Симеон.

Само дето те не бяха отстранени от своите. Знаете какво стана с партиите им. Доган се пресели в почетността малко преди да стигне точката.

Горбачов стигна точката на непоносимостта в момента, в който се разпадна Съветския съюз. Лидерът трудно разбира, че е стигнал точка на непоносимост. Той е дълбоко убеден, че прави всичко възможно за хората си, че го прави по най-добрия начин и че няма кой друг да го прави. Винаги се намират и хора край него, които трескаво го убеждават в неговата незаменимост, обикновено защото с лидера ще си тръгнат и те.

Една от причините защо корпорациите успяват е защото те имат механизъм за бързо отстраняване на лидери, стигнали до точка на непоносимост. Когато не го направят, загиват.

Дали не можете да траете в червата си ББ, или го боготворите, очевидно е, че той е стигнал точката на непоносимостта. Той няма обаче да си тръгне сам. А когато си тръгне, ще се чувства незаслужено обруган и ще остане до края на дните си дълбоко убеден, че е служил вярно на страната си и никой друг не би могъл да служи като него и да направи толкова много за хората, колкото той е направил. Единственото, за което ще се упреква, ще е, че е допуснал до себе си хора, които са му изневерили.

Прегледана: 4316

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече